Галерия

1

Докато правителството не спре да поддържа интересите на разточителния сектор, който партиите създадоха в рамките на клиентелистката система през последните 36 години, толкова повече ще се задълбочи кризата от липса на управление, бе изводът от дискусията на тема „Криза на легитимност на държавата и институциите”, която бе организирана от Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП.

 От една година Гърция живее в ритъма на социално недоволство, което предизвикаха тежките икономически мерки. Често в интернет пространството се появяват призиви за предприемане на почти партизански методи срещу правителството. На последната общогръцка стачка някои участници приканваха хората да останат пред сградата на парламента, за да принудят депутатите да го напуснат. Обществото е уморено от непрестанните мерки на правителството, които имат тежки последствия, без да дават някаква надежда, че ниха спомогнали за едно по-добро бъдеще. Но дали Гърция изживява криза на легитимност на държавата и нейните институции? Отговори на този въпрос се опитаха да дадат двама писатели и един преподавател по социални науки.

„Правителството е загубило до такава степен доверието на хората, че вече не е в състояние да управлява. Обществото подлага на съмнение действията на правителството по ярък и динамичен начин. Криза на легитимност имаше в Египет, където тя приключи, когато армията пое управлението на страната. Кризата на легитимност в Либия пък доведе до гражданска война. Аз не смятам, че в Гърция днес има такава криза, въпреки че според някои тя е готова да се разрази” заяви писателят Апостолос Доксиадис. Според него в Гърция съществува криза на представителство. Това означава, че обществото не отхвърля напълно политиката, но изпитва дълбоко недоверие към политиците.

Апостолос Доксиадис аргументира мнението си с резултатите от последните парламентарни избори, в които 31 на сто от гласоподавателите избраха да не отидат да гласуват. „Партията ПАСОК спечели изборите с 30,3 насто, процент по- малък от този на негласувалите”. По данни на проучване, проведено през 2009 само 8 на сто от гърците са заявили, че имат доверие на правителството, независимо от това коя е управляващата партия. На първо място в тази категория те са поставили Пожарната служба, „което ни навежда на мисълта, че бихме могли да разрешим на Пожарната да управлява, но тогава политиците би следвало да поемат гасенето на пожарите. Не мисля, че бихме били съгласни с това”.

Според писателя ако същата анкета беше проведена днес резултатите й щяха да бъдат още по-негативни за политиката. „Правителството се затруднява да управлява. Това личи от безсилието му да прочисти държавните организации, които прахосват държавни средства и от невъзможността да въведе ред в Кератеа, където жителите водят война със силите на реда”. Апостолос Доксиадис анализира това, което на улицата се споделя от повечето гърци: Политиците не искат да накажат своите колеги. Според него проблемът започва от начина на действие на партиите. „Според Макс Вебер ние не можем да очакваме от политиците да са светци, но през последните 36 години достигането до властта стана самоцел и начин за сдобиване с лична власт”. В същото време повечето гърци не смятат, че днешните политици не са способни да се справят с трудната за страната ситуация. „Никога в историята на нашата страна не сме решили проблемите си по спокоен и плавен начин. Кризите винаги са били разрешавани с движения, диктатури и намеси от страна на двореца по време на монархията. До преди 1976 конституцията е предвиждала намесата на върховния управник, т.е. президента и му е предоставяла възможността да се намеси активно и решаващо в справянето с каквато и да е криза. След нейната промяна обаче тази възможност не се предвижда и тази липса на една институция, която би могла да се намеси решително при подобна нужда е много обезпокояваща” каза още писателят. Той заяви, че в днешното кризисно време участието на гражданите е не само наложително, но може да се окаже решаващо, за да може страната да излезе от тази криза на представителство. Но не с бурни протести, а със съществени действия, които няма да оставят политиката само в ръцете на политиците.