Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Гърците искат по-бързо и по-евтино здравеопазване и повече пари за профилактика

23 Септември 2014 / 14:09:25  Анастасия Балездрова
830 прочитания

Икономическата криза предизвика много промени в гръцкото общество, като един от най-засегнатите сектори е здравеопазването. Намаленото държавно финансиране в съчетание с невъзможността на много гърци да плащат дори минимална част от застраховките предизвика срив в системата за първична медицинска помощ (поликлиники и здравни центрове).

В резултат на това 2/3 от посещенията им при лекари с цел диагностика през последните шест месеца са били в частни кабинети, независимо дали те работят или не със здравните каси.

„Основните изводи от проучването, което проведохме за отношението на гърците към здравните услуги в страната са три. Те искат по-бързи и по-евтини услуги и са на мнение, че по-голямата част от бюджета за здравеопазване трябва да бъде насочена към системата за първична медицинска помощ”, заяви професорът по здравна икономика Янис Кириопулос. Той представи резултатите от проучването по време на конференцията „Свят на здраве: Осигуряване на модернизирана, устойчива и предвидима система за здравеопазване”, която организира в Атина Американо-гръцката търговска камара.

72,9 на сто от участниците в проучването са определили здравословното си състояние като добро или много добро, като 50, 2 на сто са посочили, че страдат от хроничен здравословен проблем. Кириоулос поясни, че в тази категория спадат всички видове здравословни проблеми, а не само тежките случаи. Това се доказва от факта, че 76,7 на сто от участниците са заявили, че през възникналите през последните шест месеца здравословни проблеми не са им причинили невъзможност да се самообслужват.

В същото време, въпреки че 93,7 на сто от гърците са посочили, че имат здравна осигуровка, над 25 на сто от тях не са в състояние да посетят лекар, поради това, че не са в състояние да платят участието си в нея. Повечето от тези хора са посочили като причина факта, че са безработни или, че нямат достатъчно средства за да платят.

Паралелно с това едва 16,9 на сто имат пълна частна застраховка, докато 60,8 на сто са осигурени само в държавни фондове. Все пак и въпреки понижението на доходите, 21, 8 на сто от гърците са осигурени частично в частни застрахователни фондове.

По думите на Кириопулос, през последните години потреблението на здравни услуги е намаляло драстично. 40,6 на  сто от участниците в проучването са намалили своите посещения при лекар и само 8,5 на сто са казали, че са ги увеличили.

За срива в държавната система за първична медицинска помощ е показателен фактът, че от средно 3 посещения при лекар през последната половин години, две от тях са били при частен лекар, независимо дали той работи с държавната Здравна каса или не. 27 на сто от посещенията са били с цел профилактика, а в 90 на сто от случаите лабораторните изследвания са били проведени в частни диагностични центрове.

Според изследването и въпреки укорите от страна на политическата система и мениджърите в здравеопазването, гърците не посещават болниците масово и за проблеми, за които не е нужно лечение в тях. Доказателство за това е ниският процент на лекуваните в държавни болници през последните шест месеца – 7,6 на сто. Според професора той е малко под средния сред страните – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

През същия период гръцките домакинства са похарчили средно по около 265 евро за здравни услуги и лекарства. Всички те са категорични, че разходите им за здравеопазване са се увеличили в пъти в сравнение с периода преди 2009. Специално относно посещенията в частните клиники Кириопулос посочи, че въпреки намалението на таксите с 50 на сто, разходите при прием и лечение са се увеличили и това се дължи на увеличението на заплатите на лекарите.  

Съвсем очаквано, мнозинството от гърците отчитат като негативни настъпилите след 2009 промени в системата за здравеопазване. „Но въпреки че над 65 на сто смятат, че ситуацията се е влошила, 36 на сто казват, че политиката в сектора ги интересува малко или изобщо. Това е много притеснително”, подчерта професорът.

65 на сто от гърците не са доволни от услугите, които се предлагат в реформираната държавна здравна каса. „Постепенно обаче данните показват леко подобрение и това е показателно за желанието на хората да плащат част от разходите за услугите, стига те да са по-добри. В момента оценката на 49,3 на сто от гражданите е негативна и само 15 на сто имат добро мнение за услугите в системата ПЕДИ. В същото време обаче 17,9 на сто казват, че услугите ги удовлетворяват в дадена степен и това показва в каква насока трябва да са промените, които ще се предприемат”, допълни Кириопулос.

Участниците от изследването са най-доволни от услугите, които са им били предоставени в кварталните частни диагностични центрове. Този отговор са дали 79,6 на сто от тях. Следващите в класацията са частните лекари с процент 60,9 на сто и частните болници с 56,4 на сто. Държавните болници са на четвърто място с 50,2 на сто.

Категории: Общество здравеопазване диагностични центрове здравни услуги проучване Янис Кириопулос
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus