Най-накрая атиняни могат да се насладят на обновения парк Педио ту Ареос в центъра на града, който чака години, за да стане посещаем. Любимо място за разходки, джогинг и игра на табла паркът дълги години беше съвсем запуснат, а впоследствие затворен, за да бъде оправен. Проектът за неговото възстановяване спечели известният гръцки архитект Александрос Томпазис, който има в биографията си 110 международни награди, а сред неговите архитектурни творби е музеят във Вергина и храмът на Светата Троица във Фатима в Португалия.
Една разходка в парка е достатъчна, за да се разбере, че хората са загрижени за неговото бъдеще. Ще успее ли да бъде опазен от вандали, дали ще има пазачи, дали ще има достатъчно осветление, дали няма да се излее твърде много цимент и да се загуби от чара на зеленината... „Хубавото е, че все пак съществува. Идвам за първи път с мъжа си и детето ми отакакто е оправен и мога да кажа, че ми харесва. Има къде да играят децата, има зеленина, хубави алеи. Това е нещо, което ни липсваше в Атина”, казва 38-годишната Мирто.
В парка на няколко места може да се видят и табладжиите, които не пропускат и ден без да изиграят някоя партида. „Аз съм на 67 години и съм израстнал в този квартал. От 30 години идваме тук да играем на табла. Когато бях дете имаше басейн в парка и идвахме да се къпем, след това го направиха на амфитеатър. С моите приятели, тези тук петимата се събираме да играем и преди години дори сме нощували тук през зимата, докато играем на табла. Но вече не сме така издържливи. На тази алея преди имаше пазар на книги и една будка”, показва господин Никос, който е излязал да направи една игра на табла с приятелите си. Те си пийват и по малко ракийка докато играят и казват, че не може да се пие без да се хапва и затова са си донесли маслини и хляб за мезе и се впускат да разказват за преживелиците си.
„Преди време правехме дори турнири по табла два-три пъти в годината. Имаше много ценни хора. Можехме да си говорим, да спорим и да се разбираме. Но се разпаднахме и ние сме си виновни за това”, казва господин Георгиос, който паралелно с разговора ни хвърля и заровете. „До началото на 90-те тук беше райско кътче. Можеше да усетиш и четирите сезона. Имаше невероятни растения, градинари и пазачи, но не такива охранители като тези в момента. Защото сега не ги е много грижа. Дори преди няколко дни вандали бяха счупили разни неща тук в парка. Преди имаше страх от пазачите. Никой не припарваше, за да чупи. А сега... Но ние самите, гражданите трябва да се погрижим, за да оживее парка и да не те е страх да припариш. Пак ще стане райско местенце. посадиха растения, оправиха алеите”, продължава господин Георгиос. „Но пейките не са ги сложили умно. Трябваше да бъдат на самите алеи, а не навътре в зеленината, защото ако завали, няма да може да седнеш и ще се окаляш”, прибавя господин Никос, „Но има още доста работа. Сигурно поне година. Трябва да се дооправят някои райони в парка, но пак добре, че го отвориха. Тези, които правеха джогинг преди трябваше да тичат около парка, по тротоара до булеварда, а там се надишват с вредни газове, докато сега виж колко много хора тичат и карат кънки, пак се оживи”, допълва.
Малко по-нататък от табладжиите, които са разположили столчетата си встрани от централната алея се намира голяма, огрята от слънцето поляна, на която децата играят оживено и се гонят кучета. Двама гардове свирят разпалено към децата и им правят забележка да не играят с топка в тревата, защото ще я стъпчат. „Може да тичат, но да не играят на топка. После как ще порасне пак тревата...”, сумти единият охранител. Татковци, които следят отстрани случаващото се започват да спорят за това дали кучетата трябва да бъдат връзвани на каишка или дали могат да ги оставят да тичат на свобода. Едно семейство от някоя източна страна ми махва и с жест ми показват, че искат да ги снимам. Усмихват се широко и застават в поза за снимка заедно с петте си малки дечица. Две приятелки хванати под ръка си говорят за това дали алеите ще бъдат залети с чакъл или ще бъдат асфалтирани.
Архитектът, който е поел проекта по възстановяването на парка има славата, че е един от първите, които започват да правят биоклиматична архитектура. Животът на Александрос Томпазис е уникален. Роден е в Индия, а по-късно се премества в Гърция, където в началото не рабира езика и среща доста затруднения. Учи в Политехническия университет и е повлиян от Хаджикирякос Гикас и от Лекорбюзие, който е преобърнал виждането за архитектурата през епохата си. Томпазис скоро открива своята собствена уникална траектория. Неговото мото е, че „архитектът трябва да пусне сърцето си в небето, но краката му да са здраво стъпили на земята.”
Архитектурата не е само въпрос на вдъхновение, казва в интервю за архитектурно списание. „Архитектурата не е абстрактно изкуство, както е рисуването или поезията. Това е едно изкуство като тях, но засяга въпроси практически, свързани с всекидневието, много банални. Тя е нещо толкова обширно, което няма край. В това се състои проблемът, но и красотата й. Започни да говориш за архитектура и ще видиш накрая, че говориш за почти всичко”,казва Томпазис.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
