На живописния егейски остров Хиос се отглежда един от символите на Гърция – мастиката, наричана на гръцки „мастиха”. Тя се произвежда, чрез обработкат на смола, получена от нараняването на ствола на мастиковото дърво (pistachia lentiscus), известно още като теребинто. Ароматната смола е основна съставка и на неповторимото гръцко узо, което според думите на местните хора, не би съществувало без нея. В хода на историята този продукт е използван за различни медицински и кулинарни цели, като е характерна употребата му при приготвянето на гръцките козунаци.

Много е вероятно, смолистият продукт да е първата дъвка, използвана още от древните гърци, тъй като е била полезна за зъбите и венците и освен това е подобрявала храносмилането. В съвременната епоха се използва и в различни спа и други терапевтични продукти. Една от легендите обяснява смолистите капки със сълзите на Свети Изидор, проляти по време на мъченията от римляните за християнската вяра.Мастиковото дърво, всъщност е вечнозелен храст, достигащ 2-3 м височина.

Производството на смолата е основен поминък за местното население. „Жътвата” продължава от юни до октомври. На средноголемия егейски остров се отглеждат над 1 000 000 „дръвчета”, от които се получават около 100 т сакъз (турското наименование на мастиката) и 300 кг масло годишно. Поради широката употреба на продукта, близо 70% от годишното производство се изнася в чужбина. Уникалността на растението осигурява работа на почти 6000 души, ангажирани в производствения процес, които живеят в 24 села в южната част на острова. Смолата е регистрирана като запазена търговска марка и е получила сертификат ISO 9001.