Още древните гърци, египтяните и други народи с развити религиозно чувство  са постели в определени дни от годината, за да получат помощта и благословията от своя бог - например преди поход.

В християнството постите се практикуват систематично, защото вярващият трябва да празнува големите празници колкото е възможно по-здрав и по-„пречистен”, като затова пости предишните дни. Според църквата постите спомагат за здравето на тялото, за пречистването от токсините чрез консумирането на храни, които са по-възможност растителни. Но според религиозните схващания ако постите са допълнени с молитва, въздържание, покаяние и самосъзерцание, това спомага и за оздравяването на душата на човека.

Според данни на Европейската програма за сътрудничество между медицината и обществото се вижда, че 60% от възрастните гърци и гъркини постят, но повечето постещи са възрастни жени. Разбира се постите се различават по своята продължителност и по строгостта, с която ги следва вярващият.

Отец Филотей Фарос, известен писател на теологични книги, разяснява, че постът не означава само да се спре консумацията на определени храни, но и да се намали общото количество на поеманите храни. Идеята е да се консумират малко храни и по-малко количество от тях.

„Повечето хора мислят, че постите означават да се ограничи консумацията на определена храна, но консумацията на постната храна да бъде в неограничени количества. Това е погрешно и повърхностно схващане на поста. Злото се случва първо в сърцето на човек, а после се вижда в поведението му. И затова, за да се борим със злото започваме от вътрешния свят на човека.” На въпроса дали гърците постят, отец Филотей отговаря: „Имам чувството, че повечето християни не постят. Нашата култура не може да приеме, че някои човешки нужди няма да се задоволят. Схващането за света на съвременния човек се концентрира върху удовлетворяването на всяко негово желание.” В интервюто си пред вестник „Етнос” отец Филотей казва, че: „Този начин на живот е започнал преди около 50 години като нов начин на мислене, но днес така се възпитават децата. Един човек, който не може да каже „не” на себе си, не може лесно да каже „да” на нуждите на другия и така не може да има добри и пълноценни връзки.”

На друго мнение са учените Стефанос Караянопулос и Манолис Маноларакис. Г-н Караянопулос е директор на Факултета по профилактична медицина към Червения Кръст. Той счита, че с пости се надебелява. „В днешни дни, ако вземем предвид хранителните навици на повечето хора, постите ни правят дебели! Всички хора с нормална метаболитна функция, когато започнат да постят според религиозните канони, надебеляват! Да постим не означава да не поемаме никакви калории. Обикновено, менюто за постите съдържа храни като картофи, макарони, ориз, халва, сладко и гевречета. Тези храни нямат протеини и не дават чувство за засищане. Това са храни, които предизвикват апетита и може да предизвикат покачване на инсулина, който е необходим за смилането на скорбялата.”

Г-н Карянопулос подкрепя системното консумиране на месо, защото то дава на човешкия организъм всички необходими вещества. От друга страна диетологът Манолис Маноларакис счита, че съществува тенденцията хората да се опитват да се докоснат до нещо свръхестествено чрез постите, както и да мислят, че чрез постите им се пречиства организма от токсините.

Но д-р Маноларакис има по-добро предложение: „Ако искаме да пречистим организма от токсините, по-добре да не ядем пържени картофи, макарони с много сос и олио.” Постите са въпрос на лично виждане, но който решава да ги практикува, трябва да внимава. Не трябва да забравяме, че църквата изключва от постите „болните” и че ако постим не означава, че ще се пречистваме от токсините.