Галерия

1

Въпреки позитивните сигнали от Брюксел, че кредиторите и Атина са на път да постигнат удължение на меморандума, днес Международният валутен фонд обяви, че преговорите са преустановени и членовете на експертния екип се намират във Вашингтон. Според говорителя Джери Райс различията с гръцкото правителство по повечето важни въпроси са големи и до момента няма напредък в посока те да бъдат преодолени.  

Те засягат най-вече ДДС, пенсионната система и финансирането, тъй като по думите на Райс „цифрите трябва да имат смисъл”. Той каза, че директорът на МВФ Кристин Лагард „никога не напуска масата на преговорите” и следващата седмица ще участва в заседанието на Еврогрупата, където ще бъде обсъден и гръцкият проблем, но допълни, че „топката сега е в полето на Гърция”.

След днешния развой на събитията GRReporter представя анализа на трудния ход на преговорите на доцента по политически науки в катедрата по политология и публична администрация в Атинския университет и изследовател в Гръцката фондация за европейска и международна политика Димитрис Сотиропулос. С него разговаря Анастасия Балездрова.

Г-н Сотиропулос, как коментирате твърдата линия на Атина в преговорите с кредиторите?

Поддържането на твърда линия във всички преговори трябва да е придружено от конкретни мерки, например икономически. А те от своя страна да са разграничени на мерки, които дадената страна не иска да предприеме, други – които би могла да приложи и трети – които след някаква преработка би могла да приеме.

Твърдата линия от само себе си води до задънена улица именно подари липсата на това съдържание и на стратегия. Тези мерки трябва да се включват към поредица от приоритети. В случая с Атина виждаме една позиция, която показва за липса на стратегия. Тя е видна от продължителните преговори между правителството и кредиторите. Доказателство за това е и реактивната, а не проактивна позиция на гръцкото правителство.

Така че поддържането на твърда линия без тя да има конкретно съдържание е напълно безсмислено.

Кое е най-големият проблем за хода на преговорите?

Имаше няколко последователни проблеми, като повечето бяха провокирани от Гърция.

Първият беше, че гръцкото правителство реши, че победата на изборите е достатъчна, за да започне един „кръстоносен поход” с цел да промени всички свързани с икономиката политики в Европа, ако не и самите процеси на приемане на решенията за икономическата политика в Еврозоната. Това беше голяма грешка, защото никоя държава, особено ако е малка, не може да смята себе си за носител на новото.

Втората стратегическа грешка на гръцката страна беше преценката ѝ, че може да си откупи време, както и че с удължаването на преговорите, кредиторите ще се приближат постепенно към нейните позиции. Кредиторите обаче нямаха никаква причина да бързат, защото не те, а Гърция има нужда от финансиране.

Третата грешка беше, че гръцката страна не беше запозната с намеренията на кредиторите да продължат със спасителните програми. Те бяха достатъчно „прозрачни”, но не мисля, че представителите на гръцкото правителство ги бяха разбрали. В допълнение те не бяха запознати с начините, по които се провеждат преговорите в европейските органи. Там не се провеждат политически дискусии освен в кулоарите в Брюксел и Страсбург или в лични разговори между лидерите в рамките на заседания като тези на Еврогрупата или на срещите на върха. Там всяка страна представя много конкретни предложения. А преди да ги представи тя се е постарала да сформира съюзи, но отново върху много конкретни неща. Например конкретни икономически мерки, които са програмирани относно времето на прилагане и предварително изчислени. Гърция обаче се яви както на неофициални, така и на официални дискусии, на които представи единствено политически идеи. Те не бяха достатъчни и доказаха, че само с политически дебати не можеш да постигнеш много неща.

Следващата грешка, която може да се окаже съдбоносна беше, че гръцката страна няма компетентност. Партията, която спечели изборите през януари така или иначе има двусмислено отношение към Европейския съюз. В миналото, при ратифицирането на европейските договори в гръцкия парламент нейният предшественик Синаспизмос често гласуваше срещу тях. Въпреки това СИРИЗА твърди, че иска Гърция да продължи да е член на ЕС. Коалиционният ѝ партньор – Независимите гърци обаче са открито антиевропейска партия.

Така от самото начало имахме едно правителство, което не знаеше какво точно иска да направи спрямо Европа и най-вече не беше запознато с техническите детайли на преговорите.

Грешки допуснаха и Европейската комисия, Международният валутен фонд и управителният съвет на Европейската централна банка. Те трябваше да разберат от много по-рано, че правителството от една страна има двусмислено отношение към Европа и от друга – няма опит. Следователно те също закъсняха. Месец след изборите и след първите неуспешни срещи с гръцката страна трябваше да представят списък с много конкретни предложения на Атина и да ѝ кажат, че ако не ги приеме страната ще фалира. И така този въпрос щеше да приключи много по-рано.

Как си обяснявате изолирането на Гърция и втвърдяването на позицията на кредиторите. Какви опасности крие това?