Галерия

1

Въпреки позитивните сигнали от Брюксел, че кредиторите и Атина са на път да постигнат удължение на меморандума, днес Международният валутен фонд обяви, че преговорите са преустановени и членовете на експертния екип се намират във Вашингтон. Според говорителя Джери Райс различията с гръцкото правителство по повечето важни въпроси са големи и до момента няма напредък в посока те да бъдат преодолени.  

Те засягат най-вече ДДС, пенсионната система и финансирането, тъй като по думите на Райс „цифрите трябва да имат смисъл”. Той каза, че директорът на МВФ Кристин Лагард „никога не напуска масата на преговорите” и следващата седмица ще участва в заседанието на Еврогрупата, където ще бъде обсъден и гръцкият проблем, но допълни, че „топката сега е в полето на Гърция”.

След днешния развой на събитията GRReporter представя анализа на трудния ход на преговорите на доцента по политически науки в катедрата по политология и публична администрация в Атинския университет и изследовател в Гръцката фондация за европейска и международна политика Димитрис Сотиропулос. С него разговаря Анастасия Балездрова.

Г-н Сотиропулос, как коментирате твърдата линия на Атина в преговорите с кредиторите?

Поддържането на твърда линия във всички преговори трябва да е придружено от конкретни мерки, например икономически. А те от своя страна да са разграничени на мерки, които дадената страна не иска да предприеме, други – които би могла да приложи и трети – които след някаква преработка би могла да приеме.

Твърдата линия от само себе си води до задънена улица именно подари липсата на това съдържание и на стратегия. Тези мерки трябва да се включват към поредица от приоритети. В случая с Атина виждаме една позиция, която показва за липса на стратегия. Тя е видна от продължителните преговори между правителството и кредиторите. Доказателство за това е и реактивната, а не проактивна позиция на гръцкото правителство.

Така че поддържането на твърда линия без тя да има конкретно съдържание е напълно безсмислено.

Кое е най-големият проблем за хода на преговорите?

Имаше няколко последователни проблеми, като повечето бяха провокирани от Гърция.

Първият беше, че гръцкото правителство реши, че победата на изборите е достатъчна, за да започне един „кръстоносен поход” с цел да промени всички свързани с икономиката политики в Европа, ако не и самите процеси на приемане на решенията за икономическата политика в Еврозоната. Това беше голяма грешка, защото никоя държава, особено ако е малка, не може да смята себе си за носител на новото.

Втората стратегическа грешка на гръцката страна беше преценката ѝ, че може да си откупи време, както и че с удължаването на преговорите, кредиторите ще се приближат постепенно към нейните позиции. Кредиторите обаче нямаха никаква причина да бързат, защото не те, а Гърция има нужда от финансиране.

Третата грешка беше, че гръцката страна не беше запозната с намеренията на кредиторите да продължат със спасителните програми. Те бяха достатъчно „прозрачни”, но не мисля, че представителите на гръцкото правителство ги бяха разбрали. В допълнение те не бяха запознати с начините, по които се провеждат преговорите в европейските органи. Там не се провеждат политически дискусии освен в кулоарите в Брюксел и Страсбург или в лични разговори между лидерите в рамките на заседания като тези на Еврогрупата или на срещите на върха. Там всяка страна представя много конкретни предложения. А преди да ги представи тя се е постарала да сформира съюзи, но отново върху много конкретни неща. Например конкретни икономически мерки, които са програмирани относно времето на прилагане и предварително изчислени. Гърция обаче се яви както на неофициални, така и на официални дискусии, на които представи единствено политически идеи. Те не бяха достатъчни и доказаха, че само с политически дебати не можеш да постигнеш много неща.

Следващата грешка, която може да се окаже съдбоносна беше, че гръцката страна няма компетентност. Партията, която спечели изборите през януари така или иначе има двусмислено отношение към Европейския съюз. В миналото, при ратифицирането на европейските договори в гръцкия парламент нейният предшественик Синаспизмос често гласуваше срещу тях. Въпреки това СИРИЗА твърди, че иска Гърция да продължи да е член на ЕС. Коалиционният ѝ партньор – Независимите гърци обаче са открито антиевропейска партия.

Така от самото начало имахме едно правителство, което не знаеше какво точно иска да направи спрямо Европа и най-вече не беше запознато с техническите детайли на преговорите.

Грешки допуснаха и Европейската комисия, Международният валутен фонд и управителният съвет на Европейската централна банка. Те трябваше да разберат от много по-рано, че правителството от една страна има двусмислено отношение към Европа и от друга – няма опит. Следователно те също закъсняха. Месец след изборите и след първите неуспешни срещи с гръцката страна трябваше да представят списък с много конкретни предложения на Атина и да ѝ кажат, че ако не ги приеме страната ще фалира. И така този въпрос щеше да приключи много по-рано.

Как си обяснявате изолирането на Гърция и втвърдяването на позицията на кредиторите. Какви опасности крие това?

Опасността, когато даден човек е много уморен от поведението на някой друг, който не отстъпва при все че вижда, че позицията му не е успешна. Кредиторите се умориха, защото слушат обещания, но не виждат конкретни предложения. А тези, които им се представят, не включват конкретни начини за прилагане на мерките от страна на гръцкото правителство, нито са съчетани с действия по отношение на възстановяването на доверието между двете страни. Тази тяхна умора може в даден момент да ги накара да кажат „занимахме се прекалено много с проблема на Гърция. Съжаляваме, но парите свършиха или сме решили да ги дадем някъде другаде”.

Кредиторите от своя страна умориха и нас, защото както вече казах, предоставиха твърде много време на преговорите. То беше прекалено за един проблем, който вече беше дискутиран и мерките, които трябва да се предприемат за решаването му са очевидни.

Другото е, че някои от мерките, които предложиха кредиторите за съжаление в определена степен ще задълбочат проблема с рецесията и безработицата. Те можеха да избегнат това.

Кои мерки имате предвид?

Например големия натиск относно бюджетните мерки. Аз разбирам напълно, че гръцкото правителство трябва да постигне бюджетен излишък, вероятно трябва да ореже заплатите и пенсиите на държавните служители, както и да увеличи някои данъци. Кредиторите настояват много за прилагането на тези мерки, защото искат да имат гаранции за това, че в даден момент огромният външен дълг на Гърция ще започне да се изплаща.

Но в същото време този натиск уморява и в крайна сметка не дава резултат. Кредиторите спокойно можеха да са настоятелни за провеждането на структурните реформи – либерализирането на затворените професии, които остават такива, въпреки че бяха гласувани съответните закони. Биха могли да са настоятелни за приватизациите на големи държавни компании, както и в посока на промяна на трудовото законодателство в частния сектор, така че то да стане по-гъвкаво. Имам предвид да се гласува един минимален доход и от там нататък работодателите да могат да наемат и съкращават персонал по-лесно. Междувременно държавата вече ще е в състояние да изплаща по-добро обезщетение при безработица, то да се дава за по-дълъг срок от време или минимален гарантиран доход, както правят много други страни.

Всички тези мерки са структурни и нямат нищо общо с бюджетните мерки. Смятам, че кредиторите на Гърция са настоятелни в погрешната посока, защото гръцкото правителство в крайна сметка ще се принуди да приложи бюджетните мерки и по този начин всъщност ще успее да постигне това, което вероятно е искало от самото начало – да не засегне по никакъв начин гръцкия производствен модел.

Смятате ли, че Атина и кредиторите ще стигнат до споразумение?

Да, това ще се случи в последния, наистина последния момент, малко преди банките да обявят, че вече не нямат пари. И след споразумение за една поредица от бюджетни мерки, които ще са много по-болезнени от онези, които бе предложил  в мейла си към кредиторите бившият финансов министър Гикас Хардувелис през декември миналата година.

Доколко то ще може да бъде гласувано в парламента?

Чух един представител на СИРИЗА, който заяви по радиото, че в такива случаи не е изключено някои от колегите му в парламентарната група да не участват в гласуването или да гласуват против. А мерките да бъдат подкрепени от проевропейските партии и по този начин да се постигне необходимото мнозинство без правителството да загуби доверието на парламента.

Но ако това се случи повече от няколко пъти и проектозаконите не се подкрепят от правителственото мнозинство, това очевидно ще означава, че правителството не е стабилно.

Мислите ли, че правителството ще успее да приложи строгите бюджетни мерки?

Това е следващият много сериозен проблем и е много по-голям от гласуването им. Всички професионални групи, които ще бъдат засегнати – фармацевти, преподаватели в държавни институти по фризьорство и т.н. все още смятат, че промените няма да ги засегнат.

Така че в определен момент ще възникнат много големи социални конфликти, които в добрия им вариант ще бъдат протестни шествия и стачки на отделни групи, като всяка от тях ще се бори за собствените си интереси. Това означава, че няма да имаме големи протести, защото както добре значете, мащабните протести и стачки през последните 5 години бяха партийно организирани. Това няма как да се случи при една стачка на фармацевтите, нотариусите и пр.

Лошият вариант е, че в резултат и на трагичната политика на правителството в сектора на държавната сигурност и ред може да имаме дори улични сблъсъци.

Може ли едно ново споразумение да предизвика политически промени в Гърция?

Едната вероятна промяна би могла да бъде оттеглянето на парламентарното мнозинство от 163 депутати днес до 153. Така правителството вече няма да е толкова стабилно, колкото е сега.

Другата вероятна промяна е падането на кабинета и провеждането на предсрочни избори. Третата е създаването на правителство с участието на технократи и политици от различни партии, което от една страна много по-лесно ще може да приложи бюджетните мерки и от друга ще позволи на СИРИЗА да не поеме цялата политическа тежест от прилагането на мерки, в които партията не вярва.

Така, с едно чисто технократско или смесено технократско – политическо правителство и мерките ще се приложат, и партиите ще са доволни, и страната ще може да се изправи на крака.

Смятате ли това за вероятно?

Не, защото управляващите и най-вече лидерите на коалиционните партньори СИРИЗА и Независимите гърци Алексис Ципрас и Панос Каменос се намират във властта само от пет месеца и не мислят дори за собствения си дългосрочен интерес. А той е в този толкова труден момент да се оттеглят и да оставят технократите да се справят с него и да се върнат във властта след това. Нито пък мислят за националния интерес, който се крие в нуждата от консенсус в този толкова тежък за Гърция преходен период. В една такава ситуация е нужен някой, който може да поеме политическата тежест за провеждането на реформите.

Какво ще се случи ако не бъде постигнато споразумение?

В рамките на няколко седмици ще има контрол на движението на капиталите, включително и на парите, които някой иска да изнесе от страната, както и на тези в банкоматите. И след още няколко седмици – връщане към така наречената „нова драхма”.

Тогава „времето на меморандума” ще се смята за време на добър живот за гърците.

Възможен ли е Grexit?

Разбира се, че е възможен и най-вероятно той ще се случи по вина на гръцкото правителство, ако то продължи да прави грешните ходове, които посочих по-рано.

От началото на кризата досега, къде сгрешиха гръцките правителства и къде – кредиторите?

И едните, и другите направиха една и съща грешка, а гръцките правителства направиха сами още една. Общата грешка е прекаленият акцент върху покачването на данъците и драматичното орязване на заплатите в много кратък период от време. Докато, както вече посочих, не се настояваше за провеждането на структурните реформи, които трябваше да започнат от много рано.

Грешката на гръцките правителства е, че от 2010 до 2014 не взеха сериозно предвид нуждата от реформи. Те непрекъснато се опитваха да играят това, което във футбола наричаме „катеначо”. Опитаха се да предприемат откъслечни мерки, като мислеха, че проблемът ще изчезне по този начин. Никое от тях не погледна сериозно на вероятността да спечели политическа легитимност и дори да бъде преизбрано, поемайки по друг път. Мерките със сигурност щяха да са болезнени, защото говорим за начина, по който държавата се намесва в икономиката, но 6 години по-късно нямаше да сме в днешното състояние.

Как коментирате разминаванията в информацията, която дават за преговорите гръцкото правителство и кредиторите?

Мисля, че във всички комунистически партии се случва едно и също нещо: Едно говори централният комитет на своите членове и съвсем друго – те на членовете на партията. Двойният език е характерен за управляващата партия.

Но от друга страна той е проблем, който засяга изобщо гръцката политическа система, защото и предишни правителства говореха едно пред гражданите и друго - в чужбина. Той е част от гръцката политическа култура.