Галерия

1

След снощното „не” на кабинета на Алексис Ципрас за удължаване на спасителната програма след края й на 28 февруари Гърция навлиза в може би най-критичната за бъдещето си седмица. Малко преди началото на преговорите с кредиторите на страната Атина декларира, че не се отказва от искането си за „програма – мост”, която да гарантира финансирането й за няколко месеца, докато новия кабинет предложи своя план за действие.

В същото време европейските партньори на Гърция предупреждават, че приемане на подобни програми не се предвижда и че ако Атина иска да продължи да разчита на подкрепата им трябва да поиска удължение на настоящата спасителна програма.

В създалата се патова ситуация зачестиха коментарите, че вероятността страната да напусне Еврозоната расте с всеки изминал ден. Опасенията бяха засилени и от изявления от страна на икономиста и депутат от СИРИЗА Костас Лапавицас, че „ако кредиторите откажат да приемат нашето предложение или се опитат да ни изнудят всички възможности са открити – както за провеждане на референдум, така и за избори, на които гръцкия народ да изрази волята си относно това какви трябва да бъдат следващите действия на правителството”.

За това как Брюксел гледа на събитията в Атина, дали Гърция има съюзници в Европа и какъв може да е предполагаемият край на опитите на гръцкия кабинет да прокара своята позиция в нарушение на европейските правила GRReporter разговаря с журналиста и дългогодишен кореспондент на български медии в Брюксел Веселин Желев.

През изминалата седмица станахме свидетели на една европейска обиколка на гръцкия премиер Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис. Какви са усещанията на европейските ръководители и медии за новия гръцки кабинет?

Не мога да кажа какви са усещанията на европейските ръководители, но мога да кажа какви са публичните им реакции. Накратко, те са от сдържаност до открито несъгласие с новия гръцки кабинет. Ципрас посети Рим, Париж и Брюксел, а финансовият му министър беше на същите тези места, както и във Франкфурт и в Берлин, където се срещна с президента на Европейската централна банка Марио Драги и с германския си колега Волфганг Шойбле.

Мога да кажа, че в двете най-влиятелни столици с леви правителства – Рим и Париж Ципрас беше посрещнат с една протоколна дружелюбност и официална солидарност, но в същото време и с много сдържаност и с ясното предупреждение, че нито Италия, нито Франция са съгласни да опрощават гръцкия дълг.

Направи ми впечатление един символичен жест на Матео Ренци, който подари на Ципрас вратовръзка. Един от символите на Ципрас като антисистемен играч и е насочен към неговите избиратели е, че не носи вратовръзка за разлика от останалия традиционен елит. Лично аз „прочетох” в този подарък, че „щом си в клуба, трябва да играеш по правилата му”. Гърците имат да плащат на всеки италианец по 600 евро и 60-те милиона италианци си искат парите. Тоест, тук вече няма лява солидарност. Нещо повече, ако Гърция се окаже неплатежоспособна, или ако пазарите изтълкуват евентуално преструктуриране на дълга ѝ като „кредитно събитие“, т.е. като признание за фалит, следващият най-заплашен от „зараза“ е Италия. Наистина, сега главната трансмисия на зарата е блокирана от банковия съюз, но той е едва създаден и още не е тестван в реална ситуация.

В България се породи един трудно обясним ентусиазъм от победата на СИРИЗА. Някои дори написаха, че това било начало на нова „европейска пролет” и Гърция щяла да промени Европа. Това предстои да видим. Може и да я промени. Но това, което виждам като обективен факт до момента е, че Европа променя СИРИЗА и първият ясен белег на промяна е, че Ципрас и Варуфакис открито се отказаха от предизборно обещание да договорят опрощаване на дълга. Еврозоната на всички нива заяви, че такова няма да има.

Според мен натискът върху тях ще продължава и ще имат два изхода – или да приемат условията на кредиторите, или да изкарат страната си от Еврозоната, което те самите декларират, че не желаят да правят. Следователно ще трябва да приемат компромис. Разбира се, предстоят много трудни преговори. Никой в Европа не иска да дестабилизира Гърция, но и никой няма да й прави необосновани отстъпки. Както и никой няма да създава политически прецедент за нарушаване на правилата в Еврозоната.

Така че, те ще трябва да приемат компромис. Въпросът е доколко добре ще преговарят, какъв компромис ще постигнат и каква ще бъде политическата му цена за СИРИЗА.

На няколко пъти Алексис Ципрас каза, че СИРИЗА не се опитва да раздели Европа, без някой да го е питал или обвинил в това. Смятате ли, че съществува такава опасност?

Зависи какво разбираме под „Европа”.  Ако разбираме „Европа на гражданите” и „Европа на нациите”, тя обективно е разделена между бедни и богати, между Север и Юг, между Изток и Запад, между кредитори и длъжници. Това разделение е обективно. То съществува, колкото и да го отричат някои и е следствие на кризата.

Една от политическите му прояви е радикализацията, която настъпва в някои страни. Тази година тепърва ще наблюдаваме явления подобни на СИРИЗА, когато антисистемни партии стигат до властта или поне до ключови места, например като балансьори в парламентите, от които зависи сформирането на правителството.