Галерия

1

И тук нещата зависят от каква гледна точка преценяваме на събитията. В политически план както председателят на Европейската комисия, така и комисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси заявиха, че признават суверенния избор на гръцкия народ и ще разговарят с новото правителство и също посочиха, че в Европа има правила, които всички трябва да спазват. Не виждам как по-ясно от това може да се каже.

Що се отнася до позицията на Ципрас и Варуфакис, според мене тя стана  неясна и променлива. От една страна те искат да променят статуквото, но от друга казват „ние ще го променим, но като спазваме правилата”. Това вече е вътрешно противоречие, защото те въстават точно срещу правилата, срещу така наречения „меморандум” и Тройката, които са техни основни структури. Казват: „Ние не искаме Тройка, защото тя унижава Гърция, потъпква нашия национален суверенитет. Искаме да разговаряме директно с кредиторите”. Добре, няма да има Тройка, ще има някаква друга форма. Примерно, могат да разговарят с Европейския механизъм за стабилност. Какво променя това по същество обаче? Променя ли съотношението на дълга към БВП? Променя ли структурата на гръцката икономика? Променя ли платежоспособността на Гърция?

Между другото, много се спекулира с това, че гръцкият дълг не бил устойчив. Дава се съотношението му към БВП, което действително е далеч над границата, на която един дълг се смята за устойчив – 120 на сто от БВП. Но аз съм разговарял с икономисти, които казват, че ако от дълга се извадят дяловете, които гръцкото правителство държи в гръцки банки, които национализира по време на кризата, съотношението пада на 120 на сто. Второ, големите плащания по гръцкия дълг предстоят след 15-20 години. В момента има главно лихвени плащания, по които разходът на Гърция е по-малък от този на Португалия и Ирландия например. Тоест не амортизацията на дълга, а цената на обслужването на дълга е по-ниска отколкото в други държави в Еврозоната, които бяха в подобно на Гърция положение. Това, когато седнеш да разговаряш с кредиторите, е трудно да го защитиш. Те веднага ще кажат: „А защо в Ирландия миналата година имаше растеж от 4,6 на сто?”. И ти просто нямаш какво да им кажеш. „Защо спирате приватизациите, като мислите, че ще ги направите по-справедливи? Пазарите няма да ви чакат”.

И понеже по-рано говорихме за реакции, според мене най-вярната и най-обективната реакция е на пазарите. В четвъртък Европейската централна банка спря евтиното финансиране за гръцкото правителство. Тоест тя спря да приема гръцки държавни облигации като залог за рефинансиране. Това е резултат от решението на новото правителство да прекрати изпълнението на споразумението (меморандума). Гръцките облигации така или иначе отдавна са квалифицирани най-ниско в неинвестиционния клас и това вече квалифицира Гърция като ненадежден длъжник. ЕЦБ приемаше гръцките облигации като залог за кредитиране, само защото предишното правителство беше приело програмата и преговаряше с Тройката. Реакцията на ЕЦБ не е политическа, а пазарна.

Струва ми се също така, че в Европа никой няма да разрушава постигнати вече договорености в Икономическия и валутен съюз по време на кризата по отношение на икономическото и финансовото управление, само за да не дестабилизира Гърция. Мисля, че партньорите ще направят максималното тя да остане стабилна вътрешно, да започне да прави реформи и да съхрани растежа, който се забелязва вече тази и следващата година. Би било безотговорно тази възможност за всички гърци да бъде пропиляна.

Виждаме едно голямо възраждане на антиевропейските настроения в Европа. В момента в гръцкия парламент мнозинството принадлежи на евроскептични партии. В Испания също Подемос са вече втора политическа сила и т.н. Как обяснявате тази реакция на европейските граждани и какво може да направи Европа, за да промени това?

Както казах в началото, радикализацията на обществата е естествена политическа последица от икономическата криза. Традиционните партии  в момента плащат политическата цена за политиките си, които причиниха дълговата криза и впоследствие заради начина, по който я управляваха. Не искам да кажа, че този начин е бил безпогрешен. Напротив, той е обект на много критики.

Но да разрушаваме Европа, за това че тя не е била съвършена, означава да изхвърлим бебето заедно с водата. Обединена Европа не е проблемът, тя е решението.

Надигането на антиевропейските и евроскептичните движения навсякъде не е ново. Видяхме това по време на европейските избори. Да припомня, че Националният фронт във Франция спечели 25 на сто, във Великобритания Партията за независимост на Обединеното кралство спечели 25 на сто, движението „Пет звезди” в Италия също бяха втори на изборите, макар че очакванията бяха, че ще победят.

Но Италия, която също има сериозни икономически проблеми ( нейният дълг е 133 на сто от БВП и се провеждат болезнени реформи ), традиционната левица постигна отдавна невиждана победа на европейските избори. 

Струва ми се, че не навсякъде тази антиевропейска реакция ще бъде еднакво силна и една и съща. Докато в южната част на Европа сред страните – длъжници можем да очакваме, че тя ще е представена от леви партии и движения, поради голямото обедняване и декласирането на голяма част от левия електорат и преминаването му към крайната левица, в северната част – страните кредитори и нетни донори в европейския бюджет ще наблюдаваме обратното. Там ще видим надигане на протекционизма, национализма, крайнодесните движения.

Най-важните тази година избори ще се проведат във Великобритания. От социологическите проучвания виждаме, че нито една от двете големи партии –Консервативната и Лейбъристката няма да имат мнозинство, както и че партията на Найджъл Фараж, която е за излизането на Великобритания от ЕС най-вероятно ще успее да влезе в парламента и може да се окаже в позицията на балансьор.