Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Здравка Михайлова: В Гърция имаш чувството, че се диша някак по-лесно, но може това да е измамно

12 Март 2011 / 00:03:34  GRReporter
10438 прочитания

Държавната награда на Гърция за превод на чужд език за 2010 г. бе присъдена на Здравка Михайлова за поетичната антология на Янис Рицос "Писмената на зрящия". В интервю за GRReporter тя казва, че би било добре ако поетите и интелектуалците можеха да променят света, и споделя своите виждания за гръцката поезия и народопсихология.

 

Как се почувствахте, когато разбрахте, че сте наградена с най-престижното отличие за превод в Гърция? Очаквахте ли го?

Два или три пъти през последните седем години съм била сред номинираните в т.нар. кратка листа на финалистите. Изненадата ми, когато получих вестта бе голяма, тъй като не можех да повярвам, че награждаването най-после се е случило. Много фактори трябва да съвпаднат, за да получи един преводач тази престижна награда. Рицос е „тежка артилерия” в гръцката литература, а и за да се стигне до изданието „Писмената на зрящия” бяха необходими много труд, умения и усет към поетичното слово. Благодаря за сътрудничеството и на издателката Малина Томова от изд. „Стигмати”. Винаги съм си задавала въпроса как се оценяват кандидатираните книги на езици с ограничено разпространение, тъй като членовете на комисията обикновено владеят един или два от основните европейски езици. Казаха ми, че изданието е бил дадено за оценка на професионален „четец” с матерен език български. Нейният положителен знак плюс добавената стойност на критерия за дългогодишен принос за разпространение на съвременната гръцка литература, който също се взима предвид от комисията, са довели до награждаването ми.

Новината бе официално оповестена на 1 март от гръцката новинарска агенция AНА-МПА, но официалната церемония по награждаването от министъра на културата ще бъде в края на април. От една страна наградата ми носи лично удовлетворение, но от друга тя е знак и за пробив в отношението към преводите на т.нар. "малки" или с ограничено разпространене езици, каквито са всички балкански, а сред тях и български.

В по-широк смисъл наградата е не само отличие за мен, тя е и признание за системното присъствие и популяризиране на гръцка словесност в България въобще. Не случайно бележката на литературния критик Манолис Пимблис във вестник "Та Неа" по повод новината бе озаглавена „Гърция в България”. Естествено наградата е повод за радост, гордост и удовлетворение от добре свършената работа, тъй като тя е публично признание от страна на гръцката държава за усилия, които така или иначе са ми носили лично удволетворение през годините. И това а част от взаимното приближаване – гърците признават моя труд за разпространяването на техния език и литература. Усещането е по-различно, когато един елинист бъде възнаграден с подобно отличие за приноса си.

В България Рицос е обичан и превеждан, като по-позната е неговата пролетарска поезия. Той пише в доста по-различен стил в по-късния период от творчеството си след 1974 г. и именно към представянето на тези негови непознати в България творби съм се стремяла. Това е третата книга на Рицос, която съм превела след философско-митологичните монолози от „Четвърто измерение” (от общо 13 включени в изданието поеми, освен моите, три превода са на Яна Букова и един на Достена Лаверн) и фрагментите в проза със заглавие „Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и съня си”. На сцената на Театро Технис (Гръцки художествен театър) на Каролос Кун в „Стоа ту вивлиу” в момента се играе пиесата „Анонимна светица” по един от тези разкази на Рицос. Главната мъжка роля в нея се изпълнява от нашия талантлив сънародник актьора Крис Раданов. Първото номиране за наградата за превод бе с „Четвърто измерение”. Тогава имахме някакво основателно очакване за наградата и нормално бе да последва разочарование, когато не се стигна до финалната класация. Така че този път бях вътрешно убедена, че книгата на Рицос има всички качества да бъде отличена, но нямах големи очаквания, тъй като знам, че всеки път нещо се случва от кратката листа до финалното награждаване.

В България има традиция за превод на гръцка литература, съществуват и няколко факултета по новогръцка филология. Съществува ли интерес сред завършилите да продължат тази традиция?

Основните „километрични камъни” са преведени. Остават некартографираните на български територии на съвременната гръцка литература, - много и разнопосочни. Факултетите по гръцка филология в България дават солидно образование, но все пак едно е дипломата за филолог, друго е някои от тези млади хора да проявят интерес и да са подготвени да се занимават занапред с литературен превод. Не са ми известни имена на млади хора завършили гръцка филология, които системно да се занимават с литературен превод и това да е сред техните приоритети. Двама сериозни преводачи са Яна Букова и Драгомира Вълчева, възпитаници на „Класическа филология”. Но може би има подготвени випускници от новогръцка филология с такива интереси.

Категории: Актуално награда Здравка Михайлова Янис Рицос поезия гръцки поети Литература
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus