Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Здравка Михайлова: В Гърция имаш чувството, че се диша някак по-лесно, но може това да е измамно

12 Март 2011 / 00:03:34  GRReporter
12557 прочитания

Гръцката литература е от по-непознатите в България и не се намира лесно издател, който да рискува с непознат автор независимо, че той може да е награден или да е „на гребена” на вълната в Гърция, дори превеждан на някои основни езици, какъвто бе, например, случаят с първия роман на Реа Галанаки „Житие на Исмаил Ферик Паша”. През 1998 г. преведох тази нейна книга, в който авторката третира темата за двойника и двойнствената самоличност. Става дума за грък, който е рекрутиран в османската система и се издига високо в османската администрацията в двора на Мохамед Али в Египет. Проблематиката е около двойнствената идентичност християнин-мюсюлманин, грък-османец, Запад-Изток, противопоставянето между Османската империя и модерността, ролята на западните велики сили. Искам да кажа, че още много труд и кампанийност е необходима, след като приключи труда на преводача, за да стане популярна една книга от съвременен гръцки автор в България. В интерес на истината, без реклама сигурно биха се изчерпали единствено нови издания или преиздаване на стари преводи на Кавафис, Сеферис, Елитис, Казандзакис и Рицос. Това са четворката поети и прозаикът, които имат безусловен живот сред българския читател. Те са познати и са много големи автори, всички останали имат нужда от презентации на книгите, за да станат познати на българската читателска публика.

 

Вие сте направила преводи на най-скъпите за гърците поеми. Кои стихове са най-близо до вашата емоционалност и с какви моменти ги свързвате?

Сигурно не е случаен фактът, че Гърция е дала на света двама носители на Нобелова награда и двамата са поети – Сеферис и Елитис. И че на гръцки са написани едни от най-въздействащите стихове: от Палатинската антология до универсалния Константинос Кавафис, рядко напускал „Града” – неговата родна Александрия, и поети като Ангелос Сикелианос, Янис Рицос, Тасос Ливадитис, Такис Синопулос, Никос Енгонопулос, Милтос Сахтурис, Манолис Анагностакис, Тасос Ливадитис, съвременни като, Михалис Ганас, Янис Кондос, Джени Мастораки, Катерина-Ангелаки-Рук и толкова много други.

Твърде рано, още в началото на двайсети век, александрийският поет Кавафис започва да осъзнава какво би означавал за литературата неговия авангарден принос. Размислите му за съдбата на човека на изкуството, за жертвите, на които се подлага един голям творец свидетелстват колко ярко и горчиво е разбирането му за очакващия и самия него дълъг и трънлив път към признанието и към постигане на индивидуален литературен глас. “Изпълнен с премеждия” е бил и пътят изминат от Кавафис към Александрия, където е роден, преживял целия си живот и умира, докато тя се превърне за него в щастливо творчество откритие, в умален модел на света. Това откритие идва късно, след четирийсетата му година, след дългогодишна и упорита борба със себе си и с този град. Едва след тази възраст поетът открива символичните възможности, които градът му предоставя и “се помирява” с неговата действителност, достигайки до съприкосновение с диахроничната традиция на гръцката култура - античността, Александрийската епоха, въодушевлението от Византия, схващана като междинно стъпало от древния към съвременния гръцки свят.

Любимо мое стихотворение от Кавафис е „Колкото можеш”:

И ако не можеш да направиш

собствения си живот такъв, какъвто го желаеш,

друго според силите си следвай:

в много допир със света не го пилей,

в много разговори, жестове, движения.

 

Ти не го пилей, като го вземаш

за да развеждаш често и показваш

в ежедневното безсмислие на думи, срещи и усмивки,

докато стане като чужд товар за теб.

(Превод на К. Станишев)

 

Освен че носи на читателя радостта от надмогването на всекидневието и го повежда на пътешествие към древни митове и богата символика, поезията на Сеферис също така ще го научи да следва интуитивно магическите пътища, които ще го отведат към свят на далечни и свободни асоциации. Както Кавафис, и за него донякъде може да се каже, че е „исторически поет”, тъй като присъства духовно и творчески - а понякога и физически, на най-значимите събития, които неговата родина преживява и ги претворява в поетично слово. Притежава дарбата да разширява духовното значение на дадено събитие от гръцката история (Малоазиатската катастрофа, хитлеристката окупация), като използва различни символи, така че да го издигне до събитие със световно звучене, което е станало, става или може да стане. С лекота поетът вплита във важните исторически събития и собствените си съкровени лични преживявания. Поезията на първия гръцки нобелист ни отвежда далеч от баналното и трудно ежедневие, за да ни припомни, че освен материя, ние сме и дух, който иска да се “извиси малко по-високо”.

 

Трябва ли един поет да е бунтар, за да бъде добър?

Добре би било ако поетите и интелектуалците можеха да променят света и те във всички случаи би трябвало да играят роля на обществен коректив. Смятам, че имат място в авангарда и е добре, когато влизат в ролята си.

Ако не бунтар в социалния смисъл, защото не всички поети са революционери или пък в авангарда на някаква обществена промяна, или са с леви убеждения, има и поети с консервативни възгледи, често добрият поет носи заряда на бунтарско и неортодоксално отношение към езика, в боравенето с думите, което полага началото на нови и модернистични форми на изказ. И това също е вид бунтарство.

Категории: Актуално награда Здравка Михайлова Янис Рицос поезия гръцки поети Литература
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus