Здравка Михайлова пред родната къща на Янис Рицос
Въпросът ми припомня един цитат от Кърт Вонегът, в един от романите си той пише: „Не е задължително да сте луд, за да работите при нас, но помага”. Не всички оставили диря поети непременно са били в авангарда на някакви бунтарски тежнения. За добро или лошо Рицос е ляв поет, защото такъв е могъл и такъв е искал да бъде, (както Селин и Паунд, например, са симпатизирали на фашизма). Благодарение или независимо от неортодоксалната се лявост, Рицос е един от най-големите, не само гръцки, творци и интелектуалци, отдали творчеството си на т.нар. „ангажирано„ изкуство на своето време, потопили се дълбоко в Историята, взимали значими естетически и граждански решения, веднъж правилни, друг път погрешни. Както самият Рицос пише: „Ако опрощение не е поезията – прошепна насаме, - тогаз отнийде милост да не чакаме”.
Може ли да говорим за общи черти у гърците? Кои са те по ваше наблюдение?
Да, като всички народи и гърците имат народо-психологически портрет. Ако бунтарството е отличителна черта на поетите, то тогава те са нация от поети. От моите приятели гърци в университета за пръв път чух теорията - полу нашега, полу насериозно, че половината от гръцката нация пътувала по корабите, а другата половина били поети. Една от чертите на гърците, които особено харесвам е тяхното непокорство и богоборчество, неподчиняването им пред недоказани авторитети, това че няма авторитет, който не може да бъде подхвърлен на съмнение и в крайна сметка съборен, – да си припомним бунта на Прометей срещу боговете и престъпването на тяхната воля, за което е жестоко наказан. Това прословуто „вратът на гърка хомот не търпи” (του έλληνα ο τράχηλος ζυγό δεν υποφέρει) или το αδούλωτο των ελλήνων понякога стига до крайност, но и крайностите могат да изразяват и национален характер, като носят своите плюсове и минуси.
Какво ви впечатлява приятно при първите ви контакти с гърците?
Спонтанността, живостта, остроумието, отворенноста, милозливостта (είναι πονόψυχοι), честолюбивостта (φιλότιμο), усещането за освободеност, за умение да се наслаждават на живота, „да добруват”... В Гърция имаш усещането, че се диша някак по-лесно, но може това да е измамно, по аналогия се сещам за максимата „в топлите страни оскъдицата се понася по-лесно”...
Бях започнала да уча езика без да съм общувала с жив грък, познавах потомци на политемигранти, българизирани гърци от черноморската общност. Основната черта у гърците - тяхната спонтанност и непокорност ме привлякоха в началото, така след като бях вече решила да уча езика, ми харесаха и самите хора. Първият ми контакт с гърци от Гърция бе в студентските години. Аз съм завършила журналистика и в началото на ’80 те години в Гърция все още нямаше факултети по масови комуникации, така че доста хора се учеха в България и имах късмета да общувам с някои от тях. Това беше в началото на осемдесетте, сравнително скоро след падането на хунтата, когато гръцката студенция бе носител на всички идеи за социална промяна и на ентусиазма за изграждане на една по-различна Гърция. На практика студентството си прекарах в България и с ежедневните новини от Гърция, които моите колеги носеха.
Има ли неща, които ви смущават у гърците?
Някои от качествата, които споменах, съжителстват с етноцентризма, консервативността, странната комбинация, от една страна, от любопитство към света и отвореност, породили една световна култура, и вторачеността в себе си, от друга. Но гърците нямат нужда от психоанализа сред светлината и пейзажа, които ги заобикаля. Може би дори не си дават всекидневно сметка колко благословено е кътчето от земята, където им е отредено да живеят. Приласкаващата топлина и средиземноморската прозрачност на въздуха не позволяват душата да бъде обхваната от плесента на меланхолията, затова и не си спомням на кого принадлежеше фразата – може би на самия Фройд – гърците нямат нужда от психоанализа, сред гръцкия пейзаж няма място за нордически angst и неговите терзания и вини.
Имате ли сътрудничество с Гръцката фондация за култура в София?
При официалното й откриване в мой превод бяха представени двама гръцки – Титос Патрикиос и Насос Вагенас, и двама български поети – Силвия Чолева и Иван Теофилов. Миналогодишното честване на стогодишнина от рождението на поета-моряк Никос Кавадиас също бе илюстрирано с мой преводи на негови творби. От 24 март-14 април т.г. в Народната билиотека „Кирил и Методий” чрез изложба на отличените с държавна награда за поезия, роман, разказ, есе и пр. гръцки книги ще бъдат представени теченията в съвременната гръцка литература с цел, освен читателската публика, да бъдат заинтригувани и български издатели. За новите посоки в гръцката литература ще говори писателката Исмини Капандаи. Препоръчвам българския превод на нейната книга „Седем пъти пръстена” – седем новели свързани по необичаен начин чрез един пръстен, който се предава от поколение на поколение и от ръка на ръка.
Въпреки че говорим за гръцка литература, неизбежно стигам до въпроса за това какво е присъствието на българската литература в Гърция?