Галерия

4

3

2

1

За съжаление не чак толкова обхватно, колкото е присъствието на гръцката литература в България, за което казахме, че има традиции още от 60-те години. През 70-те години са преведени български шедьоври като „Тютюн” от Димитър Димов, някои от книгите на Емилиан Станев, Антон Дончев и др. Мисля, че са издадени от солунско издателство, но са отдавна изчерпани. След 89-та година и началото на 90-те има по-засилен интерес към балканските литератури, а сред тях и българската, и различни издателства вече имат поредици за балканска литература като начело води „Кедрос”. Някои от преведените в нея български автори са Антон Дончев с романа “Странния рицар на свещената книга” (O περιπλανώμενος ιππότης του ιερού βιβλίου), „Акустичното гърне” (Το εύηχο σκεύος) от Йордан Радичков, трилогията на Севда Севан „Родосто, Родосто”, „Някъде на Балканите” и „Дер Зор” (Αρμενικό τρίπτυχο). Наскоро излезе и „Мисия Лондон” (Αποστολή Λονδίνο) от Алек Попов. Повечето от преводите са на Панос Статоянис, който е завършил журналистика в България, бяхме колеги, самият той е писател и владее прекрасно български език. „Ливанис” издаде в негов превод и три романа на Вера Мутафчиева – „Аз, Анна Комнина” (Εγώ, η Άννα Κομνηνή), „Случаят Джем” (Τζεμ, ο ικέτης της Ανατολής) и „Алкивиад Малки. Алкивиад Велики” (Αλκιβιάδης ο Μικρός, Αλκιβιάδης ο Μέγας). Вера Мутафчиева е турколог и тези романи са добра литературна „екранизация” на нейната ерудиция като историк, написани са увлекателно и интересно.

Какво да очакваме след Рицос във ваш превод?

Довърших превода на романа от Такис Теодоропулос „Лявата ръка на Венера Милоска”, който най-общо може да бъде окачествен като археологически трилър, защото става въпрос за откриването и изнасянето от Гърция на тази антична статуя провъзгласена за шедьовър. Стилът на автора съчетава документалистика и литературна фикция. Той използва дневниците на френските изследователи, които попадат на Милос в рамките на една по-голяма морска експедиция за усвояване на нови територии. Теодоропулос е проучил и архивите на френското консулство на Милос, съществувало тогава и на всички, които са имали отношение към изнасянето и изтъргуването на статуята и въздигането й на пиедестал като шедьовър в Лувъра. Празнотите в тези документални записки са допълнени от него с литературен фикционален пълнеж и с разсъждения в първо лице. Намесата му в коментирането на събитията е доста пряка. Книгата е повече от археологически трилър, защото засяга по-широк кръг въпроси като този за съперничеството между Великите сили в края на 18 и началото на 19 век и присъствието им в Гърция, нейното освобождение, за културния империализъм и борбата основно между Франция и Англия кой ще „каптира” за своите музеи по-голяма част от античното изкуство – дали ще бъдат изложени първо в Лувъра или в Британския музей. В случая взимат превес французите. Така че мисля, че книгата ще е интересна за широката читателска публика. Романът предстои да излезе от издателство „Сиела”. В момента довършвам превода на друг роман от Елена Хузури със заглавие „Мрачен Вардар", действието на който се развива в Мелник и Солун по време на Балканската и Междусъюзническата война.

Здравка Михайлова за „Четвърто измерение” от Я. Рицос

В “Четвърто измерение” нивото на свързване на философските проблеми на човешкия живот се допълва от конкретно-историческото, в което отгласът от събитията на съвременната гръцка историческа действителност е съвсем осезателен: налице са отпратки към събитията последвали диктатурата на полковниците (1967-1974), прехвърлен е асоциативен мост към суровите изпитания на гръцкия народ през периода на Гражданската война (1946-1949), на свой ред Гражданската война е съотнесена с най-тежката национална катастрофа в историята на Гърция след падането на Константинопол - Малоазиатската от 1922 година, която пък е проектирана върху национално-освободителното въстание от 1821 пречупено през историята на Пелопонеската война и намерило своеобразно отражение в Троянската война. Така митологическата призма, през която е пречупен погледът към историята, се превръща в средоточие на многовековна историческа памет.

Монолозите от "Четвърто измерение", включени в награденото издание имат митологическо-историческа основа, зададена чрез архетипния образ на родовете и действията на древните герои. Вторият пласт в тях е личната памет на едно митологизирано по различен начин време. Това е времето на детството на поета, неговото семейство, белязано по особено трагична участ. “Мъртвият дом” е заможният бащин дом на Рицос в родната му Монемвасия в Пелопонес, запуснат и отъждествен с дворците на Микена, видени в техния възход и упадък. Тук, в детските години на поета могат да бъдат открити и основните психологически пластове на поемите, разковничето на личните взаимоотношения в семейството, дори фройдистките комплекси, които по такъв интересен начин оживяват в тези текстове, раждат идеализирания образ на майката Клитемнестра и на един свръхтираничен баща и пр. Откроява се тежкият емоционален заряд на един детски живот, на който е писано по-късно да затъне в болести, разруха и траур. Най-често пространството, в което се произнасят монолозите е затворен дом, разяден от белезите на разруха и гниене, тъждествен с бащиния дом на поета, заобиколен от природата на Лакония, полята край Eвротас, нарязаните “сини хребети” на Тайгет от неговото детство.

Не е случайно също, че изпълнените с притчов заряд стихотворения на Рицос от времето на диктатурата, вдъхновени от древността, носят заглавието “Повторения”.