Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Зависимостта от Русия е вредна не само в енергетиката, но и в политиката

09 Юли 2014 / 06:07:49  GRReporter
4728 прочитания

Десислава Николова е главен икономист в Института за пазарна икономика и в момента временно изпълнява длъжността изпълнителен директор. Институтът е неправителствена организация, която се занимава с анализ на стопанските политики в България, като целта й е да аргументира ползите от свободния избор в различни сфери на икономическия живот и да насърчава по-малката намеса на държавата в него. С Десислава Николова разговаря Полина Спартянова.
    Как политическата нестабилност в България от януари-февруари 2013 влияе върху икономиката на страната?
    Енергетиката е един много лош пример за това до какво може да доведе този вакум, който се образува в политиката заради липсата на правителство през  част от миналата година и съответно липсата на парламент по време на служебното правителство. През последната година и половина България живее в условията на политическа криза и съответно се виждат класическите последствия от политическата криза върху икономическия живот в различни направления. От гледна точка на нашата работа това се вижда по отношение на липсата на реформи в най-тежките сфери, на бюджета и на цялата икономика, като в някои сфери даже се забелязват стъпки назад, един вид регрес, който се мотивира с популистични аргументи като например енергетиката. В нея видяхме, че „независимият“ регулатор действа под натиск на правителството и приема решения, които са в ущърб на цялата електроенергийна система, увеличава дисбалансите в нея, взаимните задължения, дълговете, само с цел да се намали цената на електроенергията за потребителите с няколко процента. Институтът за пазарна икономика направи анализ, който показва, че решенията на ДКЕВР (Държавна комисия за водно и енергийно регулиране) от няколко периода през последната година противоречат не само на националното законодателство, но и на европейските принципи за некръстосано субсидиране между отделните участници на пазара за разумно покриване на оправдани разходи с ценовите решения. Видя се, че и ДКЕВР системно отказва да одобрява инвестиционни разходи на енергийните компании, което е във вреда на цялата система, защото при липсата на инвестиции няма как да се осигури една качествена услуга. В крайна сметка цените на тока ще трябва да бъдат увеличени рано или късно, но това няма да реши или изчерпа всички проблеми в енергетиката.
    Кулминацията на цялата политическа криза беше решението на рейтинговата агенция Standard & Poor’s да снижи рейтинга на България с една стъпка. В момента страната ни е с рейтинг, който е последен преди така наречените junk ratings, но е все още в категорията на инвестиционния кредитен рейтинг.
    България е енергийно зависима от Русия, според Вас какво може да се направи за диверсификация на енергийните източници у нас?
    По отношение на електричеството например трябва да се помисли за включване в общоевропейски мрежи при спад на производството тук и кризисни ситуации, така че да може да се включат и други страни при срив на местната система. То е специфична стока и няма как да се трупа и съхранява, затова трябва да се изразходва ефективно на момента.
    По отношение на газа България има няколко находища в североизточна България в района на Шабла и Калиакра, които в различните години покриват между 10 и 15 % от нуждите на страната. Газопроводът „Набуко“ беше добър вариант за осигуряване на алтернативни начини за снабдяване с газ. Друг вариант, който според мен също не трябва да се загърбва, е шистовият газ и трябва да се проучи, като се вземат всички необходими мерки за защита на околната среда.
    Очевидна е тази много вредна зависимост от Русия във всеки един аспект на енергетиката, която се разпростира извън енергийния сектор в цялата икономика и политика на България. Очевидно се вижда, че някои политически партии се финансират от Москва именно с тази цел – да поддържат политическото статукво и да се борят срещу диверсифицирането и търсенето на варианти за разнообразяването на доставките. Това също трябва да влезе в дневния ред на новото правителство, но аз разчитам на Европейската комисия, защото се вижда, че на ниво Европейски съюз има вече такъв приоритет. Според мен едно обединеното усилие и съгласувано действие като плана за Европейски енергиен съюз, който в момента се обмисля и дискутира, би могъл да бъде от изключителна полза за нас.
    На какво се дължи срива на Корпоративна Търговска Банка и според Вас българските институции адекватно ли реагираха в случая?
Политическата криза успя да се разпростре и върху банковия сектор, което е класически сценарий и в много други страни, тоест има разливане на влиянието. Благодарение на бързото действие и на централната банка, и на правителството, и на самите банки успя да се овладее кризата, но тя илюстрира всъщност колко е крехка банковата система и икономиката и колко са податливи на подобни политико-икономически скандали, особено в условията на липса на доверие в политическото статукво.
    При разклатена политическа обстановка и при тези скандали, които настъпиха в групировката на КТБ-Пеевски и групировките с икономически интереси, доверието беше снижено, а една банкова система и нейната стабилност се градят върху доверие. Няма банка, която при отдръпване на доверието да може да оцелее, тъй като никоя банка не държи на 100% всички депозити при себе си.

Категории: енергийна зависимост от Русия Корпоративна Търговска банка Първа Инвестиционна Банка банков надзор избори през октомври
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus