В случая държавата действа изключително бързо и адекватно, особено в случая с Първа инвестиционна банка. Според икономическата теория bank run не се случва, ако няма автентична слабост на някоя банка и случаят с КТБ до някъде я потвърждава. Тази тясна спойка между политика и съответните бизнес интереси и зависимост на икономическите интереси на банковия бизнес от държавата изиграха лоша шега на съответната банка.
    Според Вас защо беше атакувана Първа инвестиционна банка, а не Райфайзен банк или Уникредит булбанк?
    В момента се води следствие, аз не съм от разследващите, за да кажа точно какво се случи и защо. Но по мое мнение атаката срещу точно тази банка беше целенасочена, предвид това че тя е българска банка с български капитал. Тя е малко по-уязвима от останалите, тъй като няма голям международен собственик зад гърба си и съответно е по-лесно податлива на такава атака. Очевидно в случая ставаше въпрос за целенасочена атака, която в условията на разклатено доверие много лесно успя да намери почва и да се разпростре, но въпреки това банковата криза беше избегната. Това показва до някъде зрелостта на икономиката в България, която не допусна да се повтори банковата криза от 1996-1997 г. в страната.
    Като цяло държавният бюджет е в сравнително добре състояние, има заложени доста оптимистични прогнози за приходите, които в момента не се изпълняват. При цялостната макроикономическа  обстановка и състоянието на Европейския съюз не може да очакваме кой знае какъв ръст на приходите. Въпреки всичко се вижда, че икономиката надига глава от края на миналата година и има доста по-убедителни сигнали, че кризата е загърбена вече. Един от тях е пазарът на труда, където се вижда едно сериозно нетно създаване на работни места, което липсва в периода 2009-2013. Вижда се също, че и броят на обезкуражените безработни постепенно намалява от миналата година насам до сега и те стават активно търсещи работа, което е добра новина.
    Икономическият растеж се е увеличил от миналата година, но голямото разочарование идва от спада на износа през първите четири месеца на годината. Надявам се, че през следващите месеци, предвид относителната сила на европейската икономика и тук ще се подобрят нещата.
    Какво Ви е мнението за банковия надзор в България и според Вас той ефективен ли е?
    Като цяло изискванията в България за банките са доста по-стриктни от тези в по-голямата част от европейските страни по отношение на капиталовата адекватност и ликвидните коефициенти. Освен това централната банка следи изключително изкъсо банковия сектор, непрекъснато излъчва предписания за заделянето и увеличаването на капитала и всичко това може да се види много ясно в докладите й. По мое мнение банковият надзор в България е един от най-добрите и както показаха проведените от Европейския съюз стрес тестове върху банките в страната нито една от тях не е попадала в рисковите категории. Големият проблем на КТБ се появи от политическото статукво и заради това, че всъщност те разполагаха с един огромен ресурс от държавните компании. Но извън тази зависимост банките оперират в една изключително конкурентна среда и самият факт, че няма банкрути през последните 20 години, означава че банковият надзор си върши добре работата.
    Наскоро Европейската комисия взе решение да одобри схема, чрез която българското правителство да може евентуално да подкрепи банковата система с 3,3 млрд. лева. Според Вас ще се наложи ли на този етап държавата да отпусне финансова помощ за банките?
    В момента ситуация се уталожи и не изглежда да се налага допълнителна подкрепа. Знаете, че правителството изтегли и заем, който също трябваше да послужи за подкрепа на банковия сектор, но най-вероятно те няма да бъдат използвани, защото не е необходимо. Според мен по-скоро беше „чудо за 3 дни“, което отмина, просто ще трябва време, в което разклатеното доверие към банките да се възстанови. Ситуацията в момента е много крехка и трябва да се говори разумно и всички институции трябва да подкрепят възстановяването на доверието.
    Тези облигации, които е емитирало българското правителство преди десетина дена, няма ли да натежат на държавата и ще бъде ли способна да ги върне?
    Те са дългосрочни заеми и като цяло няма проблем с фискалните баланси. Има фискален резерв, който е над законовия минимум и той е гаранцията за връщането на държавните заеми. Освен това заложеният бюджетен дефицит тази година е относително нисък на фона на останалите страни-членки на Европейския съюз, той възлиза на 1,8 % от БВП. Ние като организация, която се бори за по-малко държава, много бихме искали да видим снижаване на някои държавни разходи и свиването на дефицита, а в един още по-добър случай – балансиране на бюджета. Тъй като всеки дефицит означава, че трябва да се финансира с фискалния резерв или с нови дългове, които рано или късно се плащат.
    Тази година се очаква да се вземат малко повече заеми от страна на правителството поради три причини. Първата е да се рефинансира матуриращият държавен дълг, втората е финансирането на дефицита чрез дълг и третата, заради която се взимат по-големите заеми, е падежиращата еврооблигация в началото на другата година. Това е една от двете облигации, които бяха имитирани от правителството на Симеон Сакскобурготски, за да може със средствата от тези еврооблигации да се финансират брейди облигации, които бяха имитирани при фалита на България в началото на 90-те години на миналия век.
    Проблемите не са толкова в текущото състояние на бюджета, колкото в перспективата за тези банкрутирали системи – здравна, пенсионна, енергийна.