Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Зависимостта от Русия е вредна не само в енергетиката, но и в политиката

09 Юли 2014 / 06:07:49  GRReporter
4797 прочитания

Десислава Николова е главен икономист в Института за пазарна икономика и в момента временно изпълнява длъжността изпълнителен директор. Институтът е неправителствена организация, която се занимава с анализ на стопанските политики в България, като целта й е да аргументира ползите от свободния избор в различни сфери на икономическия живот и да насърчава по-малката намеса на държавата в него. С Десислава Николова разговаря Полина Спартянова.
    Как политическата нестабилност в България от януари-февруари 2013 влияе върху икономиката на страната?
    Енергетиката е един много лош пример за това до какво може да доведе този вакум, който се образува в политиката заради липсата на правителство през  част от миналата година и съответно липсата на парламент по време на служебното правителство. През последната година и половина България живее в условията на политическа криза и съответно се виждат класическите последствия от политическата криза върху икономическия живот в различни направления. От гледна точка на нашата работа това се вижда по отношение на липсата на реформи в най-тежките сфери, на бюджета и на цялата икономика, като в някои сфери даже се забелязват стъпки назад, един вид регрес, който се мотивира с популистични аргументи като например енергетиката. В нея видяхме, че „независимият“ регулатор действа под натиск на правителството и приема решения, които са в ущърб на цялата електроенергийна система, увеличава дисбалансите в нея, взаимните задължения, дълговете, само с цел да се намали цената на електроенергията за потребителите с няколко процента. Институтът за пазарна икономика направи анализ, който показва, че решенията на ДКЕВР (Държавна комисия за водно и енергийно регулиране) от няколко периода през последната година противоречат не само на националното законодателство, но и на европейските принципи за некръстосано субсидиране между отделните участници на пазара за разумно покриване на оправдани разходи с ценовите решения. Видя се, че и ДКЕВР системно отказва да одобрява инвестиционни разходи на енергийните компании, което е във вреда на цялата система, защото при липсата на инвестиции няма как да се осигури една качествена услуга. В крайна сметка цените на тока ще трябва да бъдат увеличени рано или късно, но това няма да реши или изчерпа всички проблеми в енергетиката.
    Кулминацията на цялата политическа криза беше решението на рейтинговата агенция Standard & Poor’s да снижи рейтинга на България с една стъпка. В момента страната ни е с рейтинг, който е последен преди така наречените junk ratings, но е все още в категорията на инвестиционния кредитен рейтинг.
    България е енергийно зависима от Русия, според Вас какво може да се направи за диверсификация на енергийните източници у нас?
    По отношение на електричеството например трябва да се помисли за включване в общоевропейски мрежи при спад на производството тук и кризисни ситуации, така че да може да се включат и други страни при срив на местната система. То е специфична стока и няма как да се трупа и съхранява, затова трябва да се изразходва ефективно на момента.
    По отношение на газа България има няколко находища в североизточна България в района на Шабла и Калиакра, които в различните години покриват между 10 и 15 % от нуждите на страната. Газопроводът „Набуко“ беше добър вариант за осигуряване на алтернативни начини за снабдяване с газ. Друг вариант, който според мен също не трябва да се загърбва, е шистовият газ и трябва да се проучи, като се вземат всички необходими мерки за защита на околната среда.
    Очевидна е тази много вредна зависимост от Русия във всеки един аспект на енергетиката, която се разпростира извън енергийния сектор в цялата икономика и политика на България. Очевидно се вижда, че някои политически партии се финансират от Москва именно с тази цел – да поддържат политическото статукво и да се борят срещу диверсифицирането и търсенето на варианти за разнообразяването на доставките. Това също трябва да влезе в дневния ред на новото правителство, но аз разчитам на Европейската комисия, защото се вижда, че на ниво Европейски съюз има вече такъв приоритет. Според мен едно обединеното усилие и съгласувано действие като плана за Европейски енергиен съюз, който в момента се обмисля и дискутира, би могъл да бъде от изключителна полза за нас.
    На какво се дължи срива на Корпоративна Търговска Банка и според Вас българските институции адекватно ли реагираха в случая?
Политическата криза успя да се разпростре и върху банковия сектор, което е класически сценарий и в много други страни, тоест има разливане на влиянието. Благодарение на бързото действие и на централната банка, и на правителството, и на самите банки успя да се овладее кризата, но тя илюстрира всъщност колко е крехка банковата система и икономиката и колко са податливи на подобни политико-икономически скандали, особено в условията на липса на доверие в политическото статукво.
    При разклатена политическа обстановка и при тези скандали, които настъпиха в групировката на КТБ-Пеевски и групировките с икономически интереси, доверието беше снижено, а една банкова система и нейната стабилност се градят върху доверие. Няма банка, която при отдръпване на доверието да може да оцелее, тъй като никоя банка не държи на 100% всички депозити при себе си.
    В случая държавата действа изключително бързо и адекватно, особено в случая с Първа инвестиционна банка. Според икономическата теория bank run не се случва, ако няма автентична слабост на някоя банка и случаят с КТБ до някъде я потвърждава. Тази тясна спойка между политика и съответните бизнес интереси и зависимост на икономическите интереси на банковия бизнес от държавата изиграха лоша шега на съответната банка.
    Според Вас защо беше атакувана Първа инвестиционна банка, а не Райфайзен банк или Уникредит булбанк?
    В момента се води следствие, аз не съм от разследващите, за да кажа точно какво се случи и защо. Но по мое мнение атаката срещу точно тази банка беше целенасочена, предвид това че тя е българска банка с български капитал. Тя е малко по-уязвима от останалите, тъй като няма голям международен собственик зад гърба си и съответно е по-лесно податлива на такава атака. Очевидно в случая ставаше въпрос за целенасочена атака, която в условията на разклатено доверие много лесно успя да намери почва и да се разпростре, но въпреки това банковата криза беше избегната. Това показва до някъде зрелостта на икономиката в България, която не допусна да се повтори банковата криза от 1996-1997 г. в страната.
    Като цяло държавният бюджет е в сравнително добре състояние, има заложени доста оптимистични прогнози за приходите, които в момента не се изпълняват. При цялостната макроикономическа  обстановка и състоянието на Европейския съюз не може да очакваме кой знае какъв ръст на приходите. Въпреки всичко се вижда, че икономиката надига глава от края на миналата година и има доста по-убедителни сигнали, че кризата е загърбена вече. Един от тях е пазарът на труда, където се вижда едно сериозно нетно създаване на работни места, което липсва в периода 2009-2013. Вижда се също, че и броят на обезкуражените безработни постепенно намалява от миналата година насам до сега и те стават активно търсещи работа, което е добра новина.
    Икономическият растеж се е увеличил от миналата година, но голямото разочарование идва от спада на износа през първите четири месеца на годината. Надявам се, че през следващите месеци, предвид относителната сила на европейската икономика и тук ще се подобрят нещата.
    Какво Ви е мнението за банковия надзор в България и според Вас той ефективен ли е?
    Като цяло изискванията в България за банките са доста по-стриктни от тези в по-голямата част от европейските страни по отношение на капиталовата адекватност и ликвидните коефициенти. Освен това централната банка следи изключително изкъсо банковия сектор, непрекъснато излъчва предписания за заделянето и увеличаването на капитала и всичко това може да се види много ясно в докладите й. По мое мнение банковият надзор в България е един от най-добрите и както показаха проведените от Европейския съюз стрес тестове върху банките в страната нито една от тях не е попадала в рисковите категории. Големият проблем на КТБ се появи от политическото статукво и заради това, че всъщност те разполагаха с един огромен ресурс от държавните компании. Но извън тази зависимост банките оперират в една изключително конкурентна среда и самият факт, че няма банкрути през последните 20 години, означава че банковият надзор си върши добре работата.
    Наскоро Европейската комисия взе решение да одобри схема, чрез която българското правителство да може евентуално да подкрепи банковата система с 3,3 млрд. лева. Според Вас ще се наложи ли на този етап държавата да отпусне финансова помощ за банките?
    В момента ситуация се уталожи и не изглежда да се налага допълнителна подкрепа. Знаете, че правителството изтегли и заем, който също трябваше да послужи за подкрепа на банковия сектор, но най-вероятно те няма да бъдат използвани, защото не е необходимо. Според мен по-скоро беше „чудо за 3 дни“, което отмина, просто ще трябва време, в което разклатеното доверие към банките да се възстанови. Ситуацията в момента е много крехка и трябва да се говори разумно и всички институции трябва да подкрепят възстановяването на доверието.
    Тези облигации, които е емитирало българското правителство преди десетина дена, няма ли да натежат на държавата и ще бъде ли способна да ги върне?
    Те са дългосрочни заеми и като цяло няма проблем с фискалните баланси. Има фискален резерв, който е над законовия минимум и той е гаранцията за връщането на държавните заеми. Освен това заложеният бюджетен дефицит тази година е относително нисък на фона на останалите страни-членки на Европейския съюз, той възлиза на 1,8 % от БВП. Ние като организация, която се бори за по-малко държава, много бихме искали да видим снижаване на някои държавни разходи и свиването на дефицита, а в един още по-добър случай – балансиране на бюджета. Тъй като всеки дефицит означава, че трябва да се финансира с фискалния резерв или с нови дългове, които рано или късно се плащат.
    Тази година се очаква да се вземат малко повече заеми от страна на правителството поради три причини. Първата е да се рефинансира матуриращият държавен дълг, втората е финансирането на дефицита чрез дълг и третата, заради която се взимат по-големите заеми, е падежиращата еврооблигация в началото на другата година. Това е една от двете облигации, които бяха имитирани от правителството на Симеон Сакскобурготски, за да може със средствата от тези еврооблигации да се финансират брейди облигации, които бяха имитирани при фалита на България в началото на 90-те години на миналия век.
    Проблемите не са толкова в текущото състояние на бюджета, колкото в перспективата за тези банкрутирали системи – здравна, пенсионна, енергийна.
    Според Вас как ще се отразят едни нови избори за кабинет през есента на икономическата стабилност на страната?
    Като цяло няма как ситуацията да се влоши повече от момента, защото сега сме в този вакум на безвремие. Дори парламентът да гласува някакви закони в тези последни няколко седмици, обикновено те са някакви крайно лобистки, които не са в услуга на широкото общество, а обслужват ясни бизнес интереси. Това е рискът от работата на този парламент.
    Според мен колкото по-бързо се проведат избори и има избран легитимен парламент и правителство съответно, толкова по-добре. То трябва да се ползва със съответната подкрепа на по-голямата част от гласувалите, защото в противен случай този кръг от последната година и половина може отново да се завърти– нелегитимно правителство с относително ниска подкрепа, което направи няколко грешни стъпки и те тотално заличиха репутацията му. На икономиката й трябва една стабилна политическа среда и може би растежът през първото тримесечие щеше да е по-голям, ако не продължи тази политическа криза.  
    Новото правителство трябва да започне по-силно и по-убедително своя мандат и трябва да приеме бюджет за следващата година, тъй като в противен случай ще трябва да работи с този от тази година. На плещите на новото правителство ще се стоварят всички тези грешни решения, които в момента акумулират негативни ефекти върху икономиката като цяло.

 

Категории: енергийна зависимост от Русия Корпоративна Търговска банка Първа Инвестиционна Банка банков надзор избори през октомври
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus