Галерия

1

Андрей Владов е журналист от Би Би Си. Бил е заместник-главен редактор на Българската секция, а от 2007  работи в английските служби на корпорацията. Журналистическата му кариера започва в Българското национално радио, където представя сутрешните новини по "Хоризонт". От 1992 живее във Великобритания. Завършил е "Международни отношения" в Университета за Национално и Световно Стопанство. Водещ е и на предаване за алтернативна музика по българското радио Тангра Мега Рок. С Андрей Владов разговаря Мария Спасова
През месец май ще се проведат избори за Европейски парламент - първите след началото на кризата, която започна като икономическа, но се оказа криза на ценностите в Европейския съюз. Какво очаквате от тези избори?
    Не само икономическата криза, но и увеличаването на бежанците от конфликтни райони като Сирия направиха националистическите и антиимгрантските партии в Европа много по-популярни. През май те вероятно ще получат много повече места в Европарламента. Въпреки че националиститие едва ли ще бъдат доминиращата политическа сила като брой депутати, няма съмнение, че влиянието им ще бъде повече от осезаемо. Големите партии в Европа, независимо дали са управляващи, или са в опозиция, и сега са принудени да се съобразяват с тях. Опасенията, че те губят избиратели, които вече поддържат антиевропейски формации като Партията на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП) например, ги карат да втвърдяват позициите си по въпросите на имиграцията и достъпа до социални помощи. Ако новият Европарламент се окаже повече „националистичен“ отколкото „общоевропейски“ това може да спре по-нататъшното разширяване на Европейския Съюз и да засили центробежните тенденции в организацията.  
    Обикновено активността на европейските избори е ниска. Очаквате ли тя да се задържи такава и през тази година? Има ли все още шанс за европейските институции, включително и парламента да си възвърнат съпричастието на гражданите?
    Недоволството от икономическите мерки за справяне с кризата и от корупцията сред управяващите в страни като България, Румъния и Гърция може да накара повече хора да гласуват през май. Но не очаквам голям скок в избирателната активност в Европа като цяло. Що се отнася до доверието в европейските институции, то винаги е било традиционно ниско в Западна Европа, но според мен то продължава да е високо в новоприетите страни. В държави като България, където корупцията е част от всекидневието на хората, съдебната система не работи добре и медиите са до голяма степен контролирани, на Брюксел се гледа като на единствения коректив, единствената сила, която може да сплаши онези, които са се самозабравили с власт.  
    Великобритания е страна, известна с евроскептицизма си. Продължава ли той да доминира политическите дебати в страната? Какви са настроенията сред обществото?
    Кризата в еврозоната безспорно засили позициите на евроскептиците, както в управляващата Консервативна партия, така и в британското общество като цяло. Заради силния евроскептицизъм и антиимигрнатските настроения на Острова премиерът Дейвид Камерън сега настоява Европейският Съюз да ограничи основополагащи принципи на организацията като свободното движение на хора. През декември 2011 той наложи вето и на договор между страните-членки, с който те се опитаха да преборят кризата чрез нови правила за националните бюджети. Консерваторите обещават и референдум за излизане от Евросъюза, ако пак дойдат на власт през 2015. Антиевропейската партия ЮКИП, според някои изследвания, е дори третата политическа сила в страната. Въпреки това евроскептицизмът среща силен отпор както от опозиционните лейбъристи, които в момента водят в анкетите, така и от коалиционните партньори на косерваторите – проевропейската Либералдемократическа партия. Проучване през март показа, че британците, които подкрепят Евросъюза, макар и с малко, са повече от тези, които са против него. 41% от запитаните заявяват, че биха искали Обединеното кралство да остане в Европа, докато 39% казват, че са за това страната им да напусне организацията.
    В Гърция едно от последствията на кризата е политическата поляризация, при която една екстремна лява партия като СИРИЗА във всички проучвания е сочена за първа политическа сила при следващите избори, а една откровена нацистка партия като Златна зора твърдо заема третата позиция. Наблюдава ли се поляризация в британския политически живот и ако да, с какво си я обяснявате? Все пак страната не е засегната от кризата в еврозоната.