Галерия

1

Андрей Владов е журналист от Би Би Си. Бил е заместник-главен редактор на Българската секция, а от 2007  работи в английските служби на корпорацията. Журналистическата му кариера започва в Българското национално радио, където представя сутрешните новини по "Хоризонт". От 1992 живее във Великобритания. Завършил е "Международни отношения" в Университета за Национално и Световно Стопанство. Водещ е и на предаване за алтернативна музика по българското радио Тангра Мега Рок. С Андрей Владов разговаря Мария Спасова
През месец май ще се проведат избори за Европейски парламент - първите след началото на кризата, която започна като икономическа, но се оказа криза на ценностите в Европейския съюз. Какво очаквате от тези избори?
    Не само икономическата криза, но и увеличаването на бежанците от конфликтни райони като Сирия направиха националистическите и антиимгрантските партии в Европа много по-популярни. През май те вероятно ще получат много повече места в Европарламента. Въпреки че националиститие едва ли ще бъдат доминиращата политическа сила като брой депутати, няма съмнение, че влиянието им ще бъде повече от осезаемо. Големите партии в Европа, независимо дали са управляващи, или са в опозиция, и сега са принудени да се съобразяват с тях. Опасенията, че те губят избиратели, които вече поддържат антиевропейски формации като Партията на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП) например, ги карат да втвърдяват позициите си по въпросите на имиграцията и достъпа до социални помощи. Ако новият Европарламент се окаже повече „националистичен“ отколкото „общоевропейски“ това може да спре по-нататъшното разширяване на Европейския Съюз и да засили центробежните тенденции в организацията.  
    Обикновено активността на европейските избори е ниска. Очаквате ли тя да се задържи такава и през тази година? Има ли все още шанс за европейските институции, включително и парламента да си възвърнат съпричастието на гражданите?
    Недоволството от икономическите мерки за справяне с кризата и от корупцията сред управяващите в страни като България, Румъния и Гърция може да накара повече хора да гласуват през май. Но не очаквам голям скок в избирателната активност в Европа като цяло. Що се отнася до доверието в европейските институции, то винаги е било традиционно ниско в Западна Европа, но според мен то продължава да е високо в новоприетите страни. В държави като България, където корупцията е част от всекидневието на хората, съдебната система не работи добре и медиите са до голяма степен контролирани, на Брюксел се гледа като на единствения коректив, единствената сила, която може да сплаши онези, които са се самозабравили с власт.  
    Великобритания е страна, известна с евроскептицизма си. Продължава ли той да доминира политическите дебати в страната? Какви са настроенията сред обществото?
    Кризата в еврозоната безспорно засили позициите на евроскептиците, както в управляващата Консервативна партия, така и в британското общество като цяло. Заради силния евроскептицизъм и антиимигрнатските настроения на Острова премиерът Дейвид Камерън сега настоява Европейският Съюз да ограничи основополагащи принципи на организацията като свободното движение на хора. През декември 2011 той наложи вето и на договор между страните-членки, с който те се опитаха да преборят кризата чрез нови правила за националните бюджети. Консерваторите обещават и референдум за излизане от Евросъюза, ако пак дойдат на власт през 2015. Антиевропейската партия ЮКИП, според някои изследвания, е дори третата политическа сила в страната. Въпреки това евроскептицизмът среща силен отпор както от опозиционните лейбъристи, които в момента водят в анкетите, така и от коалиционните партньори на косерваторите – проевропейската Либералдемократическа партия. Проучване през март показа, че британците, които подкрепят Евросъюза, макар и с малко, са повече от тези, които са против него. 41% от запитаните заявяват, че биха искали Обединеното кралство да остане в Европа, докато 39% казват, че са за това страната им да напусне организацията.
    В Гърция едно от последствията на кризата е политическата поляризация, при която една екстремна лява партия като СИРИЗА във всички проучвания е сочена за първа политическа сила при следващите избори, а една откровена нацистка партия като Златна зора твърдо заема третата позиция. Наблюдава ли се поляризация в британския политически живот и ако да, с какво си я обяснявате? Все пак страната не е засегната от кризата в еврозоната.
    Въпреки че е извън еврозоната, Великобритания силно пострада от глобалната финансова криза. Данни на британския статистически институт показват, че през 2013 страната все още не е успяла да се съвземе и производителността й е с три процента по-ниска от тази през 2008. Безработицата започна да спада, но 7,2% от икономически активното население продължава да е ненаето, а имотният пазар започна леко да се възстановява чак през последната година. Страхът че „чужденците ще дойдат да ни вземат работните места“ обяснява не само добрите позиции на ЮКИП. Той е в основата и на антибългарската и антирумънската кампания отпреди няколко месеца в жълтите медии, които плашеха, че Острова ще бъде залят от имигранти. Във Великобритания обаче крайни партии като Златна зора не са част от политическия мейнстрийм и към тях има силна обществена нетърпимост. Крайнодясната Британска национална партия например успя да спечели едва две места на общинските избори в Англия миналата година.
 

   Понеже заговорихме за Великобритания, тази година в Шотландия ще се проведе референдум за независимост. Какво бъдеще предвиждате за една независима Шотландия - и политическо, и икономическо? И въобще ще се стигне ли до създаването на такава страна?
    Политическото и икономическото бъдеще на независима Шотландия би било много трудно. От Брюксел вече заявиха, че ако на 18 септември Шотландия гласува за независимост, страната вече няма да бъде част от Европейския Съюз и ще трябва отново да кандидатства за влизане в организацията.  В самата Великобритания основните партии - консерваторите, лейбъристите и либералдемократите – посочиха, че която и от тях дойде на власт през 2015, няма да разреши на Единбург да запази лирата-стерлинг като национална валута. Мнението им беше подкрепено и от британското финансово министерство. То изтъкна, че при валутен съюз с Единбург има риск британският данъкоплатец да бъде принуден да плаща за издръжката на шотландската финансова система, ако тя изпадне в криза. Икономиката на Шотландия е неразделна от останалото Обединено кралство и експерти предупреждават, че Единбург не може да разчита само на намаляващия добив на нефт от Северно море. Но доводите за запазване на цялостта на Великобритания са не само икономически. Има и културен и социален смисъл Шотландия да продължи да бъде в една държава заедно с Англия, Уелс и Северна Ирландия. Тук става дума за общи ценности, за поколения, израснали от смесени бракове, за обща политическа система, в която хора, родени в Шотландия заемат висши постове, както в основните британски партии, така и в държаното управление. Предишният британски премиер Гордън Браун например е шотландец. Проучване на общественото мнение през март сочи, че 46% от шотландците ще гласуват за оставане в Обединеното кралство, докато 39% подкрепят независима Шотландия.
    Наблюдавате ли политическите развития в България? Смятате ли, че след изгонването на Георги Първанов и АБВ социалистическата партия ще се разпадне? Има ли шанс да се стигне до падането на кабинета Орешарски и нови избори?
    Следя с интерес това, което се случва в България. Особено събуждането на гражданското общество, което започна от екопротестите срещу опитите да се посегне на българската природа и продължи с масовите антиправителствени демонстрации в София през миналата година. Не смятам, че отцепването на Георги Първанов от социалистическата партия ще доведе до нейното разпадане. БСП има много консервативен електорат, който неотлъчно следва тези, които държат властта на „Позитано“. Но заради личната си популярност сред симпатизантите на червената партия и откровено проруската си позиция, която също би се харесала на голяма част от избирателите на БСП, Първанов има шанс да отслаби доминиращото положение на социалистите в лявото. АБВ вероятно ще привлече и онези в столетницата, които бяха несъгласни техният лидер Сергей Станишев да бъде сред главните поддръжници на обшествено компрометирана личност като Делян Пеевски. Масовите протести, които последваха опита той да бъде назначен за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), не доведоха до оставка на кабинета „Орешарски“. Те обаче успяха да накърнят усещането за недосегаемост на управляващите и ги принудиха да променят някои свои решения, което съвсем не е малко. Проблемът с падането от власт на правителството по-скоро се корени в липсата на ясна алтернатива от страна на опозиционните партии.
    Как се отнасяте към идеята за референдум за изборния закон? Подкрепяте ли идеята за електронното гласуване и смятате ли, че то би ангажирало българската диаспора по света с политическите проблеми на България?
    Референдумът е единственият начин да се разбере каква избирателна система предпочитат самите граждани. Още повече, че това беше едно от основните искания на протестите срещу политическата класа в България. Електронното гласуване определено би направило съпричастни към процесите в страната много повече от живеещите зад граница българи. В момента те изпитват сериозни затруднения да участват в изборите, тъй като понякога трябва да пътуват хиляди километри, за да гласуват в българските представителства в съответната държава.
    А как виждате бъдещето на Европейския съюз? Коя е идеята, около която ще могат отново да се обединят европейците?
    Европейският съюз е изправен пред все по-големи предизвикателства. Продължават да съществуват икономически и политически различия между старите и новите членки. Глобалтата финансова криза задълбочи този процес. По-богатите държави вече не могат да помагат безрезервно на по-бедните партньори и е все по-трудно да убедят собствените си граждани в необходимостта да се „пилеят“ средства навън. За съжаление в момента не се наблюдава идея, която може да обедини европейците.
    Според вас разполага ли Европейският съюз с адекватна стратегия и политика, за да реагира ефективно на конфликта в Украйна?
    Действията на Русия, която прибягна и до разполагането на войски, за да спре интегрирането на Украйна в Европа, доведоха до обявяването на санкции, които засягат предимно отделни лица от обкръжението на руския президент Владимир Путин, но не толкова руската държава. За разлика от годините на Студената война, когато съветската стопанска система се развиваше независимо от западната, сега Русия е част от световната икономика. Европа е твърде зависима от руската енергия, а опасенията, че сериозни санкции срещу Москва биха довели до нови глобални финансови сътресения до голяма степен връзват ръцете на Запада и Европа. Опитите на Москва да възстанови влиянието си въху източната част от континента засега още не действат като обединяваща „външна заплаха“ за ЕС. Те са обаче едно от най-големите предизвикателства пред Брюксел. Организацията тепърва трябва да изработи единна стратегия за „укротяване“ на Русия и за ефективно икономическо сътрудничество, което да не е толкова зависимо от политическите интереси на Кремъл.