Галерия

1

   Понеже заговорихме за Великобритания, тази година в Шотландия ще се проведе референдум за независимост. Какво бъдеще предвиждате за една независима Шотландия - и политическо, и икономическо? И въобще ще се стигне ли до създаването на такава страна?
    Политическото и икономическото бъдеще на независима Шотландия би било много трудно. От Брюксел вече заявиха, че ако на 18 септември Шотландия гласува за независимост, страната вече няма да бъде част от Европейския Съюз и ще трябва отново да кандидатства за влизане в организацията.  В самата Великобритания основните партии - консерваторите, лейбъристите и либералдемократите – посочиха, че която и от тях дойде на власт през 2015, няма да разреши на Единбург да запази лирата-стерлинг като национална валута. Мнението им беше подкрепено и от британското финансово министерство. То изтъкна, че при валутен съюз с Единбург има риск британският данъкоплатец да бъде принуден да плаща за издръжката на шотландската финансова система, ако тя изпадне в криза. Икономиката на Шотландия е неразделна от останалото Обединено кралство и експерти предупреждават, че Единбург не може да разчита само на намаляващия добив на нефт от Северно море. Но доводите за запазване на цялостта на Великобритания са не само икономически. Има и културен и социален смисъл Шотландия да продължи да бъде в една държава заедно с Англия, Уелс и Северна Ирландия. Тук става дума за общи ценности, за поколения, израснали от смесени бракове, за обща политическа система, в която хора, родени в Шотландия заемат висши постове, както в основните британски партии, така и в държаното управление. Предишният британски премиер Гордън Браун например е шотландец. Проучване на общественото мнение през март сочи, че 46% от шотландците ще гласуват за оставане в Обединеното кралство, докато 39% подкрепят независима Шотландия.
    Наблюдавате ли политическите развития в България? Смятате ли, че след изгонването на Георги Първанов и АБВ социалистическата партия ще се разпадне? Има ли шанс да се стигне до падането на кабинета Орешарски и нови избори?
    Следя с интерес това, което се случва в България. Особено събуждането на гражданското общество, което започна от екопротестите срещу опитите да се посегне на българската природа и продължи с масовите антиправителствени демонстрации в София през миналата година. Не смятам, че отцепването на Георги Първанов от социалистическата партия ще доведе до нейното разпадане. БСП има много консервативен електорат, който неотлъчно следва тези, които държат властта на „Позитано“. Но заради личната си популярност сред симпатизантите на червената партия и откровено проруската си позиция, която също би се харесала на голяма част от избирателите на БСП, Първанов има шанс да отслаби доминиращото положение на социалистите в лявото. АБВ вероятно ще привлече и онези в столетницата, които бяха несъгласни техният лидер Сергей Станишев да бъде сред главните поддръжници на обшествено компрометирана личност като Делян Пеевски. Масовите протести, които последваха опита той да бъде назначен за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), не доведоха до оставка на кабинета „Орешарски“. Те обаче успяха да накърнят усещането за недосегаемост на управляващите и ги принудиха да променят някои свои решения, което съвсем не е малко. Проблемът с падането от власт на правителството по-скоро се корени в липсата на ясна алтернатива от страна на опозиционните партии.
    Как се отнасяте към идеята за референдум за изборния закон? Подкрепяте ли идеята за електронното гласуване и смятате ли, че то би ангажирало българската диаспора по света с политическите проблеми на България?
    Референдумът е единственият начин да се разбере каква избирателна система предпочитат самите граждани. Още повече, че това беше едно от основните искания на протестите срещу политическата класа в България. Електронното гласуване определено би направило съпричастни към процесите в страната много повече от живеещите зад граница българи. В момента те изпитват сериозни затруднения да участват в изборите, тъй като понякога трябва да пътуват хиляди километри, за да гласуват в българските представителства в съответната държава.
    А как виждате бъдещето на Европейския съюз? Коя е идеята, около която ще могат отново да се обединят европейците?
    Европейският съюз е изправен пред все по-големи предизвикателства. Продължават да съществуват икономически и политически различия между старите и новите членки. Глобалтата финансова криза задълбочи този процес. По-богатите държави вече не могат да помагат безрезервно на по-бедните партньори и е все по-трудно да убедят собствените си граждани в необходимостта да се „пилеят“ средства навън. За съжаление в момента не се наблюдава идея, която може да обедини европейците.
    Според вас разполага ли Европейският съюз с адекватна стратегия и политика, за да реагира ефективно на конфликта в Украйна?