Фавата е едно от мезетата, което не може да липсва от която и да е уважаваща себе си таверна, за да даде традиционния привкус на типично„гръцко”. Тя е жълтеникава на цвят, прави се на пюре, въпреки че е зърнесто растение от типа на лещата, и се сервира оформена в плоски чинии. Фавата има високо съдържание на протеини и карбхидрати.
Нейните естествени и химически свойства я правят лесна за готвене, мека и приятна за ядене и леко сладникава на вкус, въпреки че най-вероятно ще я опитате поръсена със ситно нарязан лук върху нея.
Името „Фава” за първи път се появява в писмените текстове от 6-5 в.пр. Хр. в откъси от една загубена трагедия на Есхил, където терминът е употребен, за да опише храната на бедняците. Истината е, че фавата е евтина и се готви лесно, макар и да изисква по-дълго време, за да се свари и да стане на пелте. Още от древността фавата се култивира на остров Санторини – повече от 3 600 години. Вулканичната почва и местния климат способстват за отглеждането и развитието на този уникален местен продукт.
Липсата на влажност на почвата означава, че малкото зеленчуци, които растат на остров Санторини имат много силен аромат и вкус. Едно от най-интересните и вкусни пиата с фава е, когато е добре сварена и се поднася с патладжан отгоре.
Фава Санторини според Официалния журнал на Европейския съюз вече е със запазена марка за произход и с PDO индикация.