Галерия

1

За хаоса в гръцкото висше образование, за феномена на разглезените вечни студенти и за съвременните тенденции във висшето образование по света Марина Николова разговаря с проф. Спирос Амургис, който е архитект и преподавал в някои от най-престижните универстите по цял свят, но от 2006 е директор на Службата за осигуряване на качеството в образованието.

Каква е целта на предложението за реформа, което направи Министерство на образованието?

През 1960 в Гърция е имало около десет университети. През 2000 техният брой става четиридесет, включително университети и полувисши училища, но през тези 40 години не се развиват правилата за работата им. Когато са били десет, министърът е викал десетимата ръководители и ги е питал за нуждите им, но това не се е променило и още няма поставени правила. Оттам започват много от пробемите, с които се сблъскваме днес.

Целта на Министерство на образованието е да децентрализира администрацията, т.е министерството да не одобрява повече избора на декани, да назначава преподаватели, да определя правилата, а предлага отсега нататък университетите да поемат сами тези задължения. Но за да го направят, трябва да има контролен механизъм, който няма да е от държавата, а от обществото. Т.е. предложението е да се приложи системата на настоятелствата (board of trustees), според която съществува администрацията на висшето училище, но има и съвет от видни граждани, образовани, изявени, които контролират политиката на университета, колко пари ще му трябват, как ще ги открие, т.е правят диалог и това е форма на самоконтрол. Това доведе до реакции, тъй като в университети са навлезли партиите, в които се привличат студенти, един голям процент от студентите гласува за управата и съществува едно клиентелистко отношение. Министерството предложи една система, която ще даде по-голяма независимост на университетите.

Според статия във вестник Катимерини написана от трима изтъкнати преподаватели може да се прочете антитезата на това предложение. Според тях може би е все още рано в един европейски тип университет да се приложи тази децентрализация и е по-добре да се започне с подобрения и промени отдолу-нагоре. Това мислим и ние, че трябва да се получи.

Разкажете за оценяването на университетите. Какви са първите резултати и какво ще трябва да се предприеме?

Един факултет събира данни – колко студенти са влезли, какви оценки имат, колко са завършили и т.н. и прави доклад, който отива в централната служба на университета, която следи качеството на образованието и чийто президент е деканът по академичните въпроси. На всеки две години на базата на тези доклади прави един доклад за администрацията и им казва – тук имаме тези проблеми в нашите факултети и на базата на данните пита дали може да получи субсидии. Ако има нужда от финанси, се искат от министерството, но нуждата от тях е доказана. На четвъртата година студенти, преподаватели и администратори разглеждат събраните данни и правят критика. Този доклад идва в Службата за оценка на образованието, която събира комисия от чужди експерти – преподаватели, които отиват във факултета, говорят със студентите, с преподавателите и правят свой доклад, който се връща обратно във факултета, проверява се дали има нещо невярно, превежда се, така че ако някой младеж се интерсува да следва в този факултет ще може да влезе в интернет и да види какво са написали. Или пък ако някой студент иска да направи докторат в чужбина, оттам може да влязат във факултета, където е завършил, за да разгледат какви са оценките.

Вие сте стигнали до конкретни проблеми, давате ли и предложения за тяхното решение?

Виждаме, че съществуват проблеми, които могат да се поправят веднага. В гръцките университети ако не се явиш на изпит, не получаваш 0, а се пише чертичка, което означава, че може да се явяваш всеки семестър. Това има значение, защото е определящо за изчислението на средния бал. В Гърция не е задължително за студентите да се явяват на лекции. Но ако те не ходят на лекции, как ще се прецени колко преподаватели са необходими?! На практика, гръцкият данъкоплатец плаща, за да има достатъчно преподаватели, които да водят лекциите. И когато студентите не посещават лекциите, системата не работи правилно. Следователно трябва да се предприеме нещо.

Второ, да се определи редът на предметите, които трябва да се изучават и да се взимат изпитите, защото не може да станеш лекар и да стигнеш до шести курс без да си взел изпита по анатомия. Това не беше задължително, съществуваше академична свобода.

Що се отнася до преподавателите – само шест часа седмично ли ще водят лекции?! Занимават се с изследвания, но шест часа са много малко. И в Европа, и в Америка преподаваш поне по десет часа седмично и през останалото време се занимаваш с изследвания. Например един преподавател по философия преподава на 100 студенти, после взима 100 курсови работи, за да ги поправи вкъщи, което е да кажем още сто часа. Взима един кредит за един час преподаване. Аз като архитект трябва да преподавам три часа, за да взема кредит и половина, защото няма да имам курсови работи за поправки, защото в началото на семестъра разработвам една тема, която я давам на студентите и после отивам в студиото, гледам ги как работят, задавам им въпроси и после се прибирам у дома си. Американците са разработили тази система много добре и е много справедлива – тя е свързана и с броя на студентите. Това колко часа ще преподаваш не е рашаващо, а се отчитат и часовете, в които се работи след лекцията или преди това и така се получава системата от кредити. Така че и за преподавателите трябва да бъдат определени правила.

Накрая – инфраструктурата. В Гърция в университетите всяка специалност има свои собствени аудитории и ако не се използват от факултета, остават празни. Ако си ги делят няколко специалности и аудиториите са пълни със студенти от сутрин до вечер, ще бъдат необходими по-малко аудитории, по-малко сгради и по-малко пари, за да се предават лекции. Например Факултетът по физика има лаборатория по физика, която е само за студентите по физика, но и Факултетът по химия също има час по физика и тогава си правят собствена лаборатория, която не използват твърде много. Но двата факултета биха могли да използват една и съща лаборатория.

В Гърция съществува феноменът на „вечните студенти” – откъде идва проблемът и какво означава да си вечен студент?

През 1983 г. беше приет един закон, според който не е задължително да се ходи на лекции, за да не се притискат студентите. Свободата на университета е свободата на мисълта, на схващанията, но в Гърция това е криво разбрано. Така че е необходима рационализация на изискванията и задълженията на студентите. Аз съм завършил в Англия и ако имах отсъствия от 51% от лекциите, дори да съм си взел изпитите, не можех да премина. Защото преподавателите там вярват, че ако нямаш пряк досег със средата, а учиш само по памет и после се явяваш на изпит, няма смисъл - после забравяш всичко. Докато ако ходиш на лекции, слушаш преподавателя, може да не си съгласен с него и да влезете в диалог, след това обсъждаш казаното с останалите студенти и така процесът на учене е активен, а не - пасивен.

Това са изводите от нашите доклади, от това което видяхме. Бяха извършени пет пилотни проучвания през ноември 2008, след това спряха парите и започнахме пак от пролетта.

Имаше доста студентски протести през 2005 г. срещу закона, с който беше учередена вашата служба и започнаха да се правят оценките на университетите. Защо?

От невежество. Не знаеха какво означава да правиш оценка – парите идваха от парвителството, казваш – от толкова има нужда и министерството ги отпуска, без да има никаква критика. В повечето случаи реакциите срещу оценката са политически насочени.

Какво означава, че ще влязатт частни капитали в университетите?

Не знам какво означава. Университетите по цял свят гледат откъде да намерят пари, за да се занимават с изследвания. Ако университетът иска да се преподава странен предмет, в Америка даден щат казва – имаш академична свобода, отиди в някоя фондация и поискай субсидия. Университетът може да се създаде с частни капитали и да бъде или с цел печалба или с нестопанска цел, както са в Америка. Архитектурният Факултет в Лондон съществува от 1832 и се поддържа от Съюза на архитектите. Харвард, Масачузетския технологически институт – те са частни и с нестопанска цел. Всичко, каквото изкара университетът отива за проучвания и за услуги за студентите. В Кипър също е така, но въпреки че за тези добри университети се плащат такси, в Кипър държавата дава парите на добрите студенти, за да си плащат обучението. Университети, които да са добри и да имат за цел печалбата - няма никъде.

Тези, които говорят за приватизация, го казват може би, защото деканът ще бъде избиран от настойничеството. Но така деканите имат отговорности, защото сега търсят отговорност от държавата и правителството, че не им се дават пари, но в момента те нямат отговорности. Досега университетите казваха, че имат нужда от един преподавател, държавата одобряваше и завинаги започва да плаща за тази позиция. Така излиза и цената за един студент. Да обясня нещо – да кажем, че всеки студент трябва да вземе шест предмети на семестър. Но един студент ще вземе три предмети, втори - ще вземе два, а трети – един и всеки един прави каквото си иска. Тези шест предмети са равни на един студент, който следва на пълно „работно време”. Американците и западноевропейците изчисляват, че цената за един студент на пълен работен ден е примерно 10 000 евро и дава на университетите по толкова за всеки един. Това означава, че университетът може да има 10 000 студенти, но само 5 000 са на пълен работен ден. А сега са открили един алгоритъм и казват – Атинският университет има 50 000 студенти, Солунският има 70 000, останалите имат по 5000 – 10 000 и събират, но не всички студенти ходят на лекции. Това е все едно да построиш болница с 1000 кревати и да отиват едва 100 пациенти. Капацитетът на университетите е 50 000 всяка година – на практика се записват 50 или 60 000, но ходят само 10 000. Има повече преподаватели от необходимото за тези, които посещават лекции, останалите, които не посещават могат да попълнят един тест на компютъра си. Плаща се ток за полупразни зали, плащат се чистачки, пръскат се пари, за да функционират. Това е проблемът с вечните студенти, защото ако не се яви на изпит, получава чертичка, а не нула. Трябва да се приложи системата, че например да има възможност да се явява само два пъти на един и същи изпит.

Аз не мога да си представя някой, който да го устройва да е вечен студент...

Ако родителите му са глупави и плащат. Разглезват си децата. Има и студенти, които работят, но в тези случаи – те се дипломират. Грешката в Гърция е, че преди време е било наблегнато твърде много на висшето образование, а професиите са били пренебрегнати. Да станеш добър строител, добър водопроводчик, добър рибар, добър техник – има толкова професии и защо да притискаш едно дете с живец да учи и след това да стане служител в някоя банка или в държавната администрация?! Тук в Гърция всички искат да станат учени. Няма смисъл толкова хора да стават висшисти – 600 000 души са заедно с тези, които не са завършили. Германия има 1 млн. студенти, а са 85 млн. жители.

Когато приключи годината на базата на докладите, ние правим един общ, който го пращаме в парламента в министерство на образованието, така че министерството знае първите изводи и поради тази причина иска да направи една промяна в системата, да се подобри. Нашата роля е консултантска.

Имаше свиване на бюджета на университетите и на изследователските центрове. Това на какво ще повлияе най-вече?

Да, в момента има големи орязвания, защото финансите на държавата са зле. Когато няма пари, се принуждаваш да си по-пестелив, да имаш по-добър мениджмънт. Това са очакванията.

Ще има ли сливания на полувисши и висши училища?

Така си го представя министерството, но не там е проблемът. Въпросът е, че са много разпръснати. Първо, необходими ли са четиридесет на брой? Има университети като Харокопио, които имат 500-1000 души студенти и други като Солунския, който е огромен. Има университети като Критския, които са разпръстнати на сто места.

Но това не действа ли благотворно за местното общество?

Отварят се повече кебапчийници, кафенета и се дават стаи под наем.

Но пък студентите имат условия, за да се занимават със следването си – близо са до природата, нямат твърде много странични неща, с които да се занимават, имат нови бази...

А вие виждали ли сте студенти, които да не се занимават с други неща? Не, не е така, защото не могат да имат библиотека като тази на централния университет, второ – това не са студенти от същия район. Ако бяха от същия район, щеше да е различно. Един студент от Крит, за да стигне до Тракия, трябва да плаща билети за транспорт, за да пътува и да се вижда с родителите си, ще си наеме стая и ако семейният бюджет е нисък – е трудно, яде навън – пак плаща. Някои имат безплатни купони, но като цяло има разходи. Единственото нещо, от което се облагодетелства местното общество са кебапчийниците, кафенетата и стаите под наем, но това не е икономика. Взимаш парите от единия грък и ги даваш на другия. Ако тези студенти – разглезените, работят и събират маслини или плодове и си изкарват джобните пари, както правят студентите от Западна Европа, ще помогнат и на местното общество. Но условието е да са от същия район – Тракийският университет да събере студентите от района, Македонският университет - също, Тесалийският университет - също.

Какви са тенденциите във висшето образование?

Според Европейската комисия и развитията по света ако завършиш фармацевт, не означава, че цял живот ще правиш това. И сега може да следваш нещо, а пък утре да вършиш нещо друго. Тенденцията в момента в Европа е, че всеки може да смени работа 4-5 пъти, което означава, че може да смениш типа работа. Може да си химически инженер и да работиш в завод като директор на продукция, но се маха директорът на предприятието и казват, че ще те направят теб шеф. Така че ти е необходимо да имаш познания по мениджмънт, а не технически. В момента не може да имаш конкретни професии.

Логиката на схемата 3+2+3 (три години за бакалавърска степен, две години за магистратура и три години за докторат), приета в Болоня е бързо да получаваш основни познания в една насока. Това означава, че дипломите не могат да са специализирани, така че университетите трябва да предлагат една диплома с по-общи познания. Например, за да получиш бакалавърска диплома по икономически науки да се учи малко администрация, малко икономика, малко реклама. Така че като завършиш, ще решиш дали искаш да станеш икономист и да направиш магистратура. Дипломите, които имаме в Гърция са много специализирани, така че трябва да се ограничат бакалавърските степени и да се увеличат специализациите – магистратурите.