Галерия

1

Финансовите проблеми на Гърция заплашиха в последната година да пометат със себе си икономиките на немалко европейски страни. В последно време се говори все по-упорито за преструктуриране на външния дълг на страната или дори за фалит, независимо от финансовата помощ, която Международния валутен фонд и страните от еврозоната предоставиха на средиземноморците през пролетта на 2010.

GRReporter се обърна към дълбоко уважаван от нас икономист - Миранда Ксафа, която разясни за нашите читатели някои основни въпроси, свързани с последствията от преструктурирането на гръцкия външен дълг. В интервюто се разглеждат различни сценарии за развитие на икономическата криза и се прави кратък анализ за направеното до момента.

Миранда Ксафа е доктор на икономическите науки и  е бивш член на изпълнителния съвет на Международния валутен фонд (2004-2009). Днес тя е старши инвестиционен стратег в IJ Partners и член на партия „Драси”. Ето нейната гледна точка за наболелите теми на гръцката икономика:

В последното си издание списание Economist обяви, че е време Гърция да прибегне до план В и да преструктурира външния си дълг, след като реформите не убедиха международните пазари в способността на социалистическото правителство да се справи с кризата. Подкрепяте ли тази теза? Защо?

Вярвам, че се избързва с идеята за преструктуриране на външния дълг, защото Гърция все още има много голям бюджетен дефицит. Дори и външният дълг да изчезне по някакъв магически начин и не се налага да плащаме лихви по него, все още ще трябва да намалим бюджетните разходи на нивото на събираните приходи от данъци. Преструктурирането на външния дълг няма да убеди пазарите, че ситуацията е овладяна. Единственият начин да се постигне това е Гърция да създаде сериозни първични бюджетни излишъци, които ще могат да покриват дължимите по дълга лихви без да се прибягва до допълнително кредитиране.

Какви ще са последствията за Гърция и за нейните кредитори ако след края на програмата за финансова помощ, се наложи да разсрочи външния си дълг?

Очевидно говорим за контролиран фалит след договорка с кредиторите, а не просто за анархичен банкрут подобно на Аржентина. Контролираният фалит означава споразумение с кредиторите, което включва фискална консолидация, съчетана с  намаляване (haircut) на външния дълг, което ще го направи по-устойчив. Дотогава банките и останалите стратегически инвеститори, които притежават гръцки държавни облигации ще имат възможност да увеличат капитала си, за да се защитят от „подстригването” на външния дълг.

Широко разпространено е мнението, че мерките и реформите заложени в Меморандума за финансова помощ, които Гърция пое ангажимент да наложи са много тежки и дори непосилни за социалистическото правителство. Съгласни ли сте с това твърдение и ако да, какви алтернативи стоят пред Гърция?

Никоя критика не е по-грешна от тази. Това, което трябва да се разбере е, че страните не опират до помощта на Международния валутен фонд, когато всичко е наред. Обръщат се към тази институция, когато са в криза, която е резултат от лошо управление и лош късмет. Строгата икономическа политика не може да се сравнява със ситуацията, която беше в страната преди кризата  икоято не бе устойчива, а с тази ако Международния валутен фонд и Европейския съюз не бяха дали финансова помощ. Като отпуснаха кредит и доверие, МВФ и Европейският съюз дадоха възможност на Гърция да „затегне коланите” по-малко, отколкото щеше да е в другия случай.

Условията, заложени в Меморандума са нищо в сравнение с условията, които щяха да наложат капиталовите пазари на местната икономика. В момента, в който една държава загуби достъп до финансовите пазари, от нея се очаква моментално да занули бюджетния си дефицит. Политиците знаят това, но им е удобно да стоят далеч от истински драстичните мерки. Обаче законите на икономиката, подобно на законите на физиката важат навсякъде: основно правило е , че всяка държава трябва да живее в границите на възможностите, които има. Да обвиняваш МВФ за днешната ситуация е сякаш да виниш за това закона за гравитацията.

Смятате ли, че в изминалата година правителството на Георгиос Папандреу подреди и изпълни правилно приоритетите си? Какво можеше да се направи различно, за да се избегнат пропуските между поставените цели и крайните резултати? Събирането на приходи от данъци например.

Правителството със сигурност можеше да приеме по-рано мерките за ограничаване на разхищенията в държавните предприятия. В момента, когато правителството намали и най-ниските пенсии загуби в същата година и около един милиард евро от държавните железници. Проблемът с данъчните измами е по-сложен. Той не може да се приложи без узаконяването на наказателните санкции, както за извършителите на измами, така и за данъчните служители в съчетание, плюс по-бърза процедура за решаване на данъчните спорове.

В края на 2010 финансовият министър Георгиос Папаконстантину заяви, че иска Гърция да се върне на международните пазари във второто шестмесечие на 2011. Смятате ли, че за този период spread-показателят на гръцките държавни облигации спрямо немските ще падне достатъчно, за да се извърши подобна сделка?

Смятам, че Гърция няма да може да се върне на международните пазари преди да убеди инвеститорите, че дългът е овладян. Това няма как да се случи, преди страната да образува първични бюджетни излишъци, достатъчни да покрият разходите по лихвите без да имат нужда от допълнително кредитиране. Значи свободното финансиране няма как да се случи преди 2013.