Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Само големи първични бюджетни излишъци ще убедят пазарите, че Гърция е в състояние да изплати дълга си

28 Януари 2011 / 13:01:50  Виктория Миндова
1929 прочитания

Финансовите проблеми на Гърция заплашиха в последната година да пометат със себе си икономиките на немалко европейски страни. В последно време се говори все по-упорито за преструктуриране на външния дълг на страната или дори за фалит, независимо от финансовата помощ, която Международния валутен фонд и страните от еврозоната предоставиха на средиземноморците през пролетта на 2010.

GRReporter се обърна към дълбоко уважаван от нас икономист - Миранда Ксафа, която разясни за нашите читатели някои основни въпроси, свързани с последствията от преструктурирането на гръцкия външен дълг. В интервюто се разглеждат различни сценарии за развитие на икономическата криза и се прави кратък анализ за направеното до момента.

Миранда Ксафа е доктор на икономическите науки и  е бивш член на изпълнителния съвет на Международния валутен фонд (2004-2009). Днес тя е старши инвестиционен стратег в IJ Partners и член на партия „Драси”. Ето нейната гледна точка за наболелите теми на гръцката икономика:

В последното си издание списание Economist обяви, че е време Гърция да прибегне до план В и да преструктурира външния си дълг, след като реформите не убедиха международните пазари в способността на социалистическото правителство да се справи с кризата. Подкрепяте ли тази теза? Защо?

Вярвам, че се избързва с идеята за преструктуриране на външния дълг, защото Гърция все още има много голям бюджетен дефицит. Дори и външният дълг да изчезне по някакъв магически начин и не се налага да плащаме лихви по него, все още ще трябва да намалим бюджетните разходи на нивото на събираните приходи от данъци. Преструктурирането на външния дълг няма да убеди пазарите, че ситуацията е овладяна. Единственият начин да се постигне това е Гърция да създаде сериозни първични бюджетни излишъци, които ще могат да покриват дължимите по дълга лихви без да се прибягва до допълнително кредитиране.

Какви ще са последствията за Гърция и за нейните кредитори ако след края на програмата за финансова помощ, се наложи да разсрочи външния си дълг?

Очевидно говорим за контролиран фалит след договорка с кредиторите, а не просто за анархичен банкрут подобно на Аржентина. Контролираният фалит означава споразумение с кредиторите, което включва фискална консолидация, съчетана с  намаляване (haircut) на външния дълг, което ще го направи по-устойчив. Дотогава банките и останалите стратегически инвеститори, които притежават гръцки държавни облигации ще имат възможност да увеличат капитала си, за да се защитят от „подстригването” на външния дълг.

Широко разпространено е мнението, че мерките и реформите заложени в Меморандума за финансова помощ, които Гърция пое ангажимент да наложи са много тежки и дори непосилни за социалистическото правителство. Съгласни ли сте с това твърдение и ако да, какви алтернативи стоят пред Гърция?

Никоя критика не е по-грешна от тази. Това, което трябва да се разбере е, че страните не опират до помощта на Международния валутен фонд, когато всичко е наред. Обръщат се към тази институция, когато са в криза, която е резултат от лошо управление и лош късмет. Строгата икономическа политика не може да се сравнява със ситуацията, която беше в страната преди кризата  икоято не бе устойчива, а с тази ако Международния валутен фонд и Европейския съюз не бяха дали финансова помощ. Като отпуснаха кредит и доверие, МВФ и Европейският съюз дадоха възможност на Гърция да „затегне коланите” по-малко, отколкото щеше да е в другия случай.

Условията, заложени в Меморандума са нищо в сравнение с условията, които щяха да наложат капиталовите пазари на местната икономика. В момента, в който една държава загуби достъп до финансовите пазари, от нея се очаква моментално да занули бюджетния си дефицит. Политиците знаят това, но им е удобно да стоят далеч от истински драстичните мерки. Обаче законите на икономиката, подобно на законите на физиката важат навсякъде: основно правило е , че всяка държава трябва да живее в границите на възможностите, които има. Да обвиняваш МВФ за днешната ситуация е сякаш да виниш за това закона за гравитацията.

Смятате ли, че в изминалата година правителството на Георгиос Папандреу подреди и изпълни правилно приоритетите си? Какво можеше да се направи различно, за да се избегнат пропуските между поставените цели и крайните резултати? Събирането на приходи от данъци например.

Правителството със сигурност можеше да приеме по-рано мерките за ограничаване на разхищенията в държавните предприятия. В момента, когато правителството намали и най-ниските пенсии загуби в същата година и около един милиард евро от държавните железници. Проблемът с данъчните измами е по-сложен. Той не може да се приложи без узаконяването на наказателните санкции, както за извършителите на измами, така и за данъчните служители в съчетание, плюс по-бърза процедура за решаване на данъчните спорове.

В края на 2010 финансовият министър Георгиос Папаконстантину заяви, че иска Гърция да се върне на международните пазари във второто шестмесечие на 2011. Смятате ли, че за този период spread-показателят на гръцките държавни облигации спрямо немските ще падне достатъчно, за да се извърши подобна сделка?

 

Смятам, че Гърция няма да може да се върне на международните пазари преди да убеди инвеститорите, че дългът е овладян. Това няма как да се случи, преди страната да образува първични бюджетни излишъци, достатъчни да покрият разходите по лихвите без да имат нужда от допълнително кредитиране. Значи свободното финансиране няма как да се случи преди 2013.

Каква роля играят агенциите за кредитен рейтинг за бъдещето на Гърция и дават ли според вас обективна картина на икономическото състояние на страната?

Агенциите за кредитен рейтинг обикновено следят пазарите. Гръцките държавни облигации бяха определени в категория junk (боклук), месеци след повишаването на spread-показателя. Намаляването на оценката, обаче има сериозно отражение като се вземе предвид, че след него инвеститорите започнаха масови продажби на гръцките облигации.

В момента бъдещето на еврозоната изглежда неясно и много икономисти говорят за съюз на две скорости – бедни и богати държави. В този контекст каква е ролята на еврооблигациите и при какви условия има смисъл те да се приложат?

Идеята за еврооблигациите даде Жак Делор в 80-те години на двадесети век, като метод на финансиране на проекти, които ще стимулират положителния икономически растеж. Това, което предлагат днес председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и италианският министър на финансите Джулио Термонти е съвсем различно: издаването на еврооблигации за рефинансиране или за обратно изкупуване на част от държавните дългове на страните-членки на Еврозоната. За съжаление дебатът в Гърция не прави разлика между двете предложения и най-често се използва от политиците от всички партии, за да впечатлят обществеността с инициативността си да се достигне положително икономическото развитие.

Гръцката икономическа криза показа, че валутният съюз няма добър имунитет срещу финансови сътресения. Какви мерки според вас трябва да предприемат европейските лидери, за да  предпазят еврозоната от разпад в бъдеще?

Еврозоната е защитена от новите организации, които имат за цел да предвиждат, предотвратяват или да се справят с бъдещи кризи. Пактът за стабилност се укрепи чрез по-тясно наблюдение на бюджетна консолидация и по-строги санкции за страните, които не изпълняват поставените цели, както и изграждането на нова структура за надзор на финансовата система. В същото време се установява и постоянен механизъм за управление на кризите - Европейския механизъм за стабилност, който ще наследи Механизма за подкрепа след 2013. Тъй като постоянното прехвърляне на средства към страните с твърде голям външен дълг е политически неприемливо и невъзможно в рамките на съюза решение, еврозоната трябва да има на разположение механизъм за контролиран фалит. Това е единственият начин помощният механизъм да е в съгласие с условието в член 125 от лисабонския договор за ненамеса във вътрешните финанси на една страна членка към друга.

Чуват се гласове в Гърция, които призовават икономиката да се завърне към драхмата. Какво е вашето мнение?

Връщането към драхмата е икономическо и политическо самоубийство. Подобна стъпка ще оповести незабавен фалит, дори преди да бъде официално обявен, защото депозитите ще напуснат местните банки незабавно. Освен това гръцкият публичен сектор ще фалира, защото очакваната девалвация ще предизвика драстично увеличение на дълга към БВП, който до момента е бил изчисляван в евро.

Всички знаем, че няма магически мерки за икономически ръст. И все пак, може ли нещо да се направи, за да бъде стимулиран той?

Структурните промени, които се включват в програмата на Меморандума, полагат основите на един нов икономически модел, насочен към инвестициите и износа, а не към провалилия се модел на държавна намеса и високо потребление, базирано на кредити. За да се засили предлагането на стоки и услуги и да се разшири производителната база на местната икономика, е важно да се подкрепи конкурентоспособността и да се намали държавното разточителство.

Няма никаква логика една четвърт от гръцката работна сила да е заета в публичния сектор. Той не произвежда стоки и продукти за износ. За да добие гръцката икономика международна конкурентност, трябва да се свият сектори, които не произвеждат стоки и услуги, търгуващи се международно. Това са например държавните предприятия и администрацията, държавните медии, търговията на дребно, а финансирането трябва да се насочи към износно-ориентирани стоки и услуги, като селското стопанство, промишлените продукти с висока добавена стойност и туризма.

Категории: ИкономикаПазари криза преструктуриране на външния дълг Международния валутен фонд Миранда Ксафа Виктория Миндова
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus