Галерия

1

Каква роля играят агенциите за кредитен рейтинг за бъдещето на Гърция и дават ли според вас обективна картина на икономическото състояние на страната?

Агенциите за кредитен рейтинг обикновено следят пазарите. Гръцките държавни облигации бяха определени в категория junk (боклук), месеци след повишаването на spread-показателя. Намаляването на оценката, обаче има сериозно отражение като се вземе предвид, че след него инвеститорите започнаха масови продажби на гръцките облигации.

В момента бъдещето на еврозоната изглежда неясно и много икономисти говорят за съюз на две скорости – бедни и богати държави. В този контекст каква е ролята на еврооблигациите и при какви условия има смисъл те да се приложат?

Идеята за еврооблигациите даде Жак Делор в 80-те години на двадесети век, като метод на финансиране на проекти, които ще стимулират положителния икономически растеж. Това, което предлагат днес председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и италианският министър на финансите Джулио Термонти е съвсем различно: издаването на еврооблигации за рефинансиране или за обратно изкупуване на част от държавните дългове на страните-членки на Еврозоната. За съжаление дебатът в Гърция не прави разлика между двете предложения и най-често се използва от политиците от всички партии, за да впечатлят обществеността с инициативността си да се достигне положително икономическото развитие.

Гръцката икономическа криза показа, че валутният съюз няма добър имунитет срещу финансови сътресения. Какви мерки според вас трябва да предприемат европейските лидери, за да  предпазят еврозоната от разпад в бъдеще?

Еврозоната е защитена от новите организации, които имат за цел да предвиждат, предотвратяват или да се справят с бъдещи кризи. Пактът за стабилност се укрепи чрез по-тясно наблюдение на бюджетна консолидация и по-строги санкции за страните, които не изпълняват поставените цели, както и изграждането на нова структура за надзор на финансовата система. В същото време се установява и постоянен механизъм за управление на кризите - Европейския механизъм за стабилност, който ще наследи Механизма за подкрепа след 2013. Тъй като постоянното прехвърляне на средства към страните с твърде голям външен дълг е политически неприемливо и невъзможно в рамките на съюза решение, еврозоната трябва да има на разположение механизъм за контролиран фалит. Това е единственият начин помощният механизъм да е в съгласие с условието в член 125 от лисабонския договор за ненамеса във вътрешните финанси на една страна членка към друга.

Чуват се гласове в Гърция, които призовават икономиката да се завърне към драхмата. Какво е вашето мнение?

Връщането към драхмата е икономическо и политическо самоубийство. Подобна стъпка ще оповести незабавен фалит, дори преди да бъде официално обявен, защото депозитите ще напуснат местните банки незабавно. Освен това гръцкият публичен сектор ще фалира, защото очакваната девалвация ще предизвика драстично увеличение на дълга към БВП, който до момента е бил изчисляван в евро.

Всички знаем, че няма магически мерки за икономически ръст. И все пак, може ли нещо да се направи, за да бъде стимулиран той?

Структурните промени, които се включват в програмата на Меморандума, полагат основите на един нов икономически модел, насочен към инвестициите и износа, а не към провалилия се модел на държавна намеса и високо потребление, базирано на кредити. За да се засили предлагането на стоки и услуги и да се разшири производителната база на местната икономика, е важно да се подкрепи конкурентоспособността и да се намали държавното разточителство.

Няма никаква логика една четвърт от гръцката работна сила да е заета в публичния сектор. Той не произвежда стоки и продукти за износ. За да добие гръцката икономика международна конкурентност, трябва да се свият сектори, които не произвеждат стоки и услуги, търгуващи се международно. Това са например държавните предприятия и администрацията, държавните медии, търговията на дребно, а финансирането трябва да се насочи към износно-ориентирани стоки и услуги, като селското стопанство, промишлените продукти с висока добавена стойност и туризма.