начална снимка: Menelaos Myrillas/ SOOC
Ден след европейските избори в Гърция, на които радикалната левица СИРИЗА спечели с преднина от 4 на сто, нейният лидер Алексис Ципрас поиска провеждането на предсрочни избори. Управляващите партии Нова демокрация и ПАСОК започнаха равносметката си за резултатите от вота и вече мислят какви ще са следващите им действия, част от партиите ближат рани, а други, като новопоявилото се движение „То потами” отчитат много добра изборна премиера с двама евродепутати.
Какви събития може да предизвика не толкова категоричната, но все пак победа за СИРИЗА? Защо гръцките граждани не й гласуваха доверие в голям процент и как ще отговори правителството на този вот? За последствията на резултата от неделния вот GRReporter разговаря с политолога Пламен Тончев.
"СИРИЗА очевидно не постигна най-гръмката си и най-амбициозна цел, която беше да събори правителството и да предизвика предсрочни избори. Стана ясно, че поне на този етап радикалната левица не вдъхва доверие на гражданите като алтернатива на днешното правителство. Но от друга страна СИРИЗА може основателно да твърди, че в момента е най-голямата партия в страната с преднина от почти 4 на сто. СИРИЗА ще бъде представен в Европейския парламент с шест евродепутати и е особено интересно, че Костадинка Кунева ще бъде един от тях. Освен това СИРИЗА спечели в ред общини и в две области, включително и в най-голямата – област Атика. Всички тези неща са положителни за радикалната левица. Като извод бих казал, че въпреки вътрешните си противоречия СИРИЗА се утвърждава на политическата сцена. Въпросът от сега нататък е дали радикалната левица, която набъбна в условията на тежка криза ще успее да формулира смислена и убедителна стратегия за изхода на страната от тази криза. В известен смисъл партията е „дете” на кризата, но дали ще успее да изведе Гърция от нея е един огромен въпрос, който остава в сила.
Очевидно Нова демокрация загуби част от гласовете, които получи преди две години. От друга страна, тогавашните парламентарни избори бяха крайно поляризирани и залогът тогава беше дали Гърция ще остане в еврозоната. Тоест, тогава въпросът касаеше икономическата стабилност на страната. А вчера голяма част от гръцките граждани гласуваха за политическа стабилност.
Това е в особена сила за ПАСОК, която се преименува в Елия. Фактът, че не се сгромоляса показва, че гласоподавателите предпочетоха политическата стабилност чрез днешното правителство. Те не са готови страната да влезе в премеждия и политически експерименти със СИРИЗА.
Реалният победител на изборите обаче е Златна зора, трябва да признаем това. Това стана ясно още миналата неделя, след първия тур на местните избори, както и вчера. Първо, Златна зора вече налага присъствието си като трета политическа сила, въпреки всички съдебни процеси и въпреки факта, че водачите на партията се намират в затвора. Второ, поне един неин симпатизант стана областен управител – Теодорос Карипидис в област Западна Македония, макар че се яви на изборите като независим кандидат.
Освен това е явно, че Златна зора влияе дори и косвено на останалите партии. Например, стана ясно, че печели гласове в ущърб на Независимите гърци. Стана ясно, че влияе на реториката на доста от кандидатите, както беше в случая с кандидата на Нова демокрация за кмет на Атина Арис Спилиотопулос, когато той взе позицията на Златна зора по въпроса за изграждането на джамия. Тоест, Златна зора се утвърждава все повече. Неприятно е като факт, но трябва да го отчетем.
Независимите гърци и Демократичната левица претърпяха тежки загуби. Първата от партиите, от 10 на сто през май 2012 загубиха две трети от гласоподавателите си. Паднаха до 3,4 на сто от гласовете. Очевидно е, че Независимите гърци, които възникнаха като спонтанно във Facebook в началото на 2012 като движение на негодуващи граждани нямат здрави устои като партийна структура, нито пък конкретна визия за бъдещето на Гърция.
От своя страна, Демократичната левица плати много висока цена за нерешителността на лидера си Фотис Кувелис и за отсъствието на някаква смислена стратегия.
Много интересно явление е движението на Ставрос Теодоракис „То потами”, което си заслужава да се обсъди. То е едно от малкото положителни развития, една оптимистична нотка в резултатите от изборите. Очаква се с интерес нейната инициатива веднага след изборите да предизвика дискусия за необходимите промени в държавното устройство, икономическия модел на Гърция. А най-важното според мен е, че „То потами” може да привлече пасивни и деморализирани граждани и да ги върне в политическия процес.