Галерия

1

Ден след европейските избори в Гърция, на които радикалната левица СИРИЗА спечели с преднина от 4 на сто, нейният лидер Алексис Ципрас поиска провеждането на предсрочни избори. Управляващите партии Нова демокрация и ПАСОК започнаха равносметката си за резултатите от вота и вече мислят какви ще са следващите им действия, част от партиите ближат рани, а други, като новопоявилото се движение „То потами” отчитат много добра изборна премиера с двама евродепутати.

Какви събития може да предизвика не толкова категоричната, но все пак победа за СИРИЗА? Защо гръцките граждани не й гласуваха доверие в голям процент и как ще отговори правителството на този вот? За последствията на резултата от неделния вот GRReporter разговаря с политолога Пламен Тончев. 

"СИРИЗА очевидно не постигна най-гръмката си и най-амбициозна цел, която беше да събори правителството и да предизвика предсрочни избори. Стана ясно, че поне на този етап радикалната левица не вдъхва доверие на гражданите като алтернатива на днешното правителство. Но от друга страна СИРИЗА може основателно да твърди, че в момента е най-голямата партия в страната с преднина от почти 4 на сто. СИРИЗА ще бъде представен в Европейския парламент с шест евродепутати и е особено интересно, че Костадинка Кунева ще бъде един от тях. Освен това СИРИЗА спечели в ред общини и в две области, включително и в най-голямата – област Атика. Всички тези неща са положителни за радикалната левица. Като извод бих казал, че въпреки вътрешните си противоречия СИРИЗА се утвърждава на политическата сцена. Въпросът от сега нататък е дали радикалната левица, която набъбна в условията на тежка криза ще успее да формулира смислена и убедителна стратегия за изхода на страната от тази криза. В известен смисъл партията е „дете” на кризата, но дали ще успее да изведе Гърция от нея е един огромен въпрос, който остава в сила.

Очевидно Нова демокрация загуби част от гласовете, които получи преди две години. От друга страна, тогавашните парламентарни избори бяха крайно поляризирани и залогът тогава беше дали Гърция ще остане в еврозоната. Тоест, тогава въпросът касаеше икономическата стабилност на страната. А вчера голяма част от гръцките граждани гласуваха за политическа стабилност.

Това е в особена сила за ПАСОК, която се преименува в Елия. Фактът, че не се сгромоляса показва, че гласоподавателите предпочетоха политическата стабилност чрез днешното правителство. Те не са готови страната да влезе в премеждия и политически експерименти със СИРИЗА.

Реалният победител на изборите обаче е Златна зора, трябва да признаем това. Това стана ясно още миналата неделя, след първия тур на местните избори, както и вчера. Първо, Златна зора вече налага присъствието си като трета политическа сила, въпреки всички съдебни процеси и въпреки факта, че водачите на партията се намират в затвора. Второ, поне един неин симпатизант стана областен управител – Теодорос Карипидис в област Западна Македония, макар че се яви на изборите като независим кандидат.

Освен това е явно, че Златна зора влияе дори и косвено на останалите партии. Например, стана ясно, че печели гласове в ущърб на Независимите гърци. Стана ясно, че влияе на реториката на доста от кандидатите, както беше в случая с кандидата на Нова демокрация за кмет на Атина Арис Спилиотопулос, когато той взе позицията на Златна зора по въпроса за изграждането на джамия. Тоест, Златна зора се утвърждава все повече. Неприятно е като факт, но трябва да го отчетем.

Независимите гърци и Демократичната левица претърпяха тежки загуби. Първата от партиите, от 10 на сто през май 2012 загубиха две трети от гласоподавателите си. Паднаха до 3,4 на сто от гласовете. Очевидно е, че Независимите гърци, които възникнаха като спонтанно във Facebook в началото на 2012 като движение на негодуващи граждани нямат здрави устои като партийна структура, нито пък конкретна визия за бъдещето на Гърция.

От своя страна, Демократичната левица плати много висока цена за нерешителността на лидера си Фотис Кувелис и за отсъствието на някаква смислена стратегия.

Много интересно явление е движението на Ставрос Теодоракис „То потами”, което си заслужава да се обсъди. То е едно от малкото положителни развития, една оптимистична нотка в резултатите от изборите. Очаква се с интерес нейната инициатива веднага след изборите да предизвика дискусия за необходимите промени в държавното устройство, икономическия модел на Гърция. А най-важното според мен е, че „То потами” може да привлече пасивни и деморализирани граждани и да ги върне в политическия процес.

Критиките, че движението все още не е представило своята политическа платформа са основателни. И аз смятам, че гласоподавателите трябва да знаят в коя парламентарна група в Европейския парламент изпращат кандидатите, за които гласуват. Доколкото разбирам, регламентът на европарламента не налага това условие, но би било  разумно да има яснота по този въпрос. Не зная кои ще са евродепутатите от страна на „То потами”, но ако това са Георгиос Граматикакис и Милтиадис Киркос, които поне засега се очертават с най-много гласове, смятам, че би било по-логично да се включат в групата на европейските социалисти. Наистина не зная по какъв начин „То потами” ще вземе такова важно решение, но във всички случаи те твърдят, че ще бъде взето и обявено съвсем скоро.

Въпреки че СИРИЗА не успя да постигне процент, с който да свали правителството управляващата коалиция не е никак устойчива. Това, че ПАСОК не се сгромоляса, както казвам, се дължи по-скоро на шантажа или заплахата, която отпрати Евангелос Венизелос към гласоподавателите да гласуват за Елия ако искат правителството да не падне. Явно е обаче, че този ход се оказа успешен. Разговарях с хора, които бяха готови да гласуват за „То потами”, но в последния момент предпочетоха Елия, именно поради страха да не падне кабинетът. Затова и твърдя, че в крайна сметка гражданите предпочетоха политическата стабилност.

За да анализираме резултатите от вота трябва да вземем предвид и отзвучаващата постепенно реторика на дилемата „меморандум – антимеморандум”. Мисля, че Гърция навлиза в един нов етап и времето вече е отминало за всички политически сили, които възникнаха и набъбнаха заради меморандума. Тези европейски избори може и да се окажат вододел между един отминаващ и един нов етап за Гърция. И затова гласоподавателите да са предпочели политическата стабилност, за да се влезе в този нов етап и към изхода от кризата със сигурни стъпки, а не с експерименти и авантюри. Лично аз не виждам толкова скоро излизане на Гърция от кризата, но въпросът за меморандума поне не седи вече толкова остро както преди няколко години.

През следващите седмици не е изключено да видим размествания в кабинета. Доколкото знам този въпрос се обсъжда като възможен вариант не само сега, но и преди изборите. През следващите месеци не е изключено да имаме извънредни избори. Този вариант също се обмисля. Ако не се проведат в рамките на годината, те ще бъдат обявени може би в началото на следващата година около изборите за президент. Това също е в дневния ред.

Но в по-средносрочна и дългосрочна перспектива бих казал големите въпроси са свързани с преговорите за разсрочването на огромния държавен дълг и завръщането на Гърция към някакъв, дори и нищожен ръст на развитие. И естествено, един голям въпрос през следващите месеци е свързан с мащабните промени на политическата система. Не е случайно, че Нова демокрация и ПАСОК се готвят да се преобразуват по някакъв начин. Тези два политически стълба на Гърция през последните 40 години вече определено са отживелица. А имаме и нови партии, които възникват. Освен новите формации обаче аз очаквам един нов вид партии и в този смисъл „То потами” е един интересен пример.

Стратегически важен въпрос за следващите месеци и години е това, че въпреки оптимистичните изявления на правителството, кризата в Гърция не е никак близо към края си, дори ако се върне към някакъв положителен ръст на развитие, каквато е и целта. Гърция трябва тепърва да докаже три неща:

Първо, че си е извадила някакви поуки от кризата.

Второ, че иска наистина да бъде равноправен член, а не „черната овца” на европейската общност.

И трето, че е готова да погледне напред към бъдещето в един изключително динамичен свят.

Навсякъде в Европа виждаме тенденция за засилване на крайнодесните сили и на националистическата реторика. Гърция със своята Златна зора очевидно не е изключение. Тоест имаме една европейска тенденция, която се отразява и в Гърция.

Но една разлика, която трябва да се отбележи е, че Гърция изживява една собствена криза, която до голяма степен е вътрешна. Например, не е случайно, че СИРИЗА е единствената лява партия в Европа, която спечели евроизборите. Нито пък е случайно това, че Златна зора е единствената крайнодясна партия в Европа, чиито лидери са в затвора и при все това засилва влиянието си. Това са съществени разлики, които показват, че Гърция изживява една своя уникална криза.