Галерия

3

2

1

Убийството на Манолис Кантарис в центъра на Атина и последвалите тежки сблъсъци между членове на крайнодясната „Златна зора” и анархисти принудиха гръцкото правителство най-после да предприеме мерки. Министрите решиха да засилят полицейското присъствие в района, който от години е станал свърталище на представители на цялата гама описани в Криминалния кодекс престъпни действия. Посетителят на гръцката столица може посред бял ден да види сделки между наркомани и търговци на дрога, проститутки от Африка и страните от Източна Европа и техните сутеньори, а ако се улиса в гледането най-вероятно нечии сръчни пръсти ще задигнат цялото съдържание на неговия джоб или портмоне. Проблемът с присъствието на хиляди нелегални имигранти, за които властите не знаят нито кои са, нито откъде са гетовизира района до такава степен, че старите жители напуснаха жилищата си и се преместиха в други квартали.

Някои от мерките, които прие гръцкото правителство са данъчни облекчения и ниски цени за гърците, които биха решили да се заселят в центъра на Атина. Достатъчно ли е обаче това или проблемите са много по-сериозни, отколкото изглеждат.

Критон Пиперас живее в центъра на Атина от 80-те години. Той е екскурзовод, така че и професионалният му живот също е свързан със същия район. Той разказва, че центърът е започнал да се променя след Олимпийските игри през 2004. „До тогава и по време на тяхното провеждане виждах една Атина, за която бях мечтал и не вярвах, че е възможно да съществува. Промените започнаха в момента, в който центърът започна да се пълни с нелегални имигранти. Но това е само един от големите симптоми на общия упадък на района през последните години”.

Според Критон туристите също не са никак очаровани от вида на района на запад от площад Омония. „Впечатленията им не са най-добрите. Ние се опитваме да покрием доколкото можем хаоса в Атина, но нещата не опират само до това как изглежда градът. Проблемите са много. Ако един турист се разходи в центъра на Атина за два часа може и да не види тези неща. Когато обаче работиш с група, която е отседнала в града за няколко дни нещата са различни. Трябва да предупредиш туристите да внимават, да избягват да се разхождат навън, да пазят чантите си, т.е. тези хора изпитват на свой гръб упадъка на центъра. Това лошо впечатление обаче ще бъде пренесено в чужбина и е отрицателно в много по-общ план, като паралелно можем да кажем, че през последните години Атина е туристически „мъртва”.

Неговата оценка за условията в центъра на Атина не се различава по нищо от това, което вижда всеки посетител. „Говорим за хаос. Не се правят проверки, няма полицейски патрули, а когато има те действат за потушаването на даден случай, а не превантивно. Миналата седмица придружавах група туристи при посещението им в Археологическия музей. На съседната улица Тосица в 10:00 сутринта наркомани си биеха инжекции. В 21:00 на улицата зад площад Кодзия, където се намира сградата на общината има стотици млади момичета, които предлагат сексуални услуги. Всички знаем за тези неща, но не виждам да се полагат никакви усилия отникъде, за да се разрешат проблемите по някакъв начин”.

Критон живее на улица Ипиру, на няколко метра разстояние от мястото, където беше убит Манолис Кантарис. Страхът да се движиш след залез слънце изглежда е всеобщо явление. „Да, и аз чувствам страх, когато се прибирам вечер. Но смятам, че страхът е плъзнал навсякъде. Имигрантите, които живеят в района също се страхуват. Защото стигнахме дотам, да се прилага законът на линча, да даваме правото на хора, които в името на някаква „чистота на расата” или на кой знае какво друго да нападат когото срещнат. Съществуват имигранти, които живеят в Гърция от години, работят някъде или имат свои магазини и също са изплашени. Това е съвсем логично. Самият аз се боя не само от престъпниците, които може да действат в района, но и заради по-мургавия цвят на кожата си. Нужно ли е да се движа, захапал личната си карта от страх, че някои ще решат да ми счупят главата, понеже ще ме помислят за имигрант? Това са парадоксални явления. Не е възможно да се живее в такава атмосфера”.

Мнението на Критон за обявените от правителството мерки за разрешаването на проблемите в центъра на Атина е, че те са повърхностни. Според него престъпността е резултат от съществуването на други проблеми, а мерките едва се докосват до тях.

„Всички, които носят отговорност трябва да вземат на сериозно своята роля. Не е достатъчно да изразяват надеждата си за нещо или да обявяват публично съществуването на проблемите. Трябва да се заемат с тях и да се опитат да намерят решения”.

Той не смята, че проблемите ще се разрешат чрез провеждането на акции – „метла”, както се наричат действията по залавянето на голям брой нелегални имигранти, нито с преместването на центровете за метадон на други места.

„Когато в един район съществува център за метадон, който е напълно неконтролируем не можеш да поправиш нещата. Аз смятам, че всички тези центрове трябва да се намират в болнични заведения, където хората, които имат проблеми с наркотиците да отидат и поне да се опитат да намерят някакво решение. А не да ходят в такива центрове, около които търговията с дроги да процъфтява.

Аз лично нямам никакъв проблем да живея в съседство с такъв правилно действащ център, не съм привърженик на принципа „далеч от мен и където и да е”. Въпросът обаче се намира в това тези центрове да работят правилно. В днешното си състояние те не предлагат никакви решения на хората, които действително се нуждаят от тях”.

Намаляването на обективните цени на жилищата и данъчните облекчения не са в състояние да привлекат хората, за да се настанят в центъра на Атина. Според Критон хората трябва преди всичко да се чувстват сигурни за мястото, където ще се установят.

„Ако проблемите продължат да съществуват не смятам, че някой ще се реши да се премести в центъра, само защото цените на жилищата са евтини. Тук е абсолютно невъзможно да живееш със семейството си. Кой би се преместил с децата си в район, в който не знаеш дали ще се прибереш жив отвън?”.

И докато държавното бездействие е насочило много негови съседи към крайнодясната „Златна зора” Критон Пиперас не смята, че нелегалните имигранти са единствените виновници за състоянието на столичния център. „Независимо от начина, по който са пристигнали в Гърция тези хора са жертви на експлоатация. Това е още един от факторите, които създават сериозни проблеми. Защото когато един човек ти е нужен като евтина работна ръка и използваш това докрай трябва да знаеш, че зад всичко това се крие и един финансов проблем, който в един момент ще изскочи на преден план. И от момента в който всички тези хора на практика не съществуват, защото не са регистрирани никъде те се поддават на глада, който е много лош съветник”.

За разлика от привържениците на тезата, че всички нелегални имигранти са едва ли не престъпници, Критон прави необходимото разграничение между тях.

„Съществуват и онези, които са избрали да водят един престъпен начин на живот и нямат намерение да работят и да живеят по нормален начин. Но стигнахме до там в малки двустайни апартаменти да живеят сврени по над 20 души. Собствениците на тези жилища също носят отговорност за това. Ние самите сме тези, които ги използваме. Е, в един момент хората, които са експлоатирани по този начин реагират. А начинът, по който може да реагира всеки човек е различен. Това също е един от параметрите на проблема. Лесното решение е да бъдат събрани всички незаконни имигранти и да бъдат изпратени обратно. Но нали на следващия ден отново ще бъдат тук?!”.

Той е също толкова критичен и към позицията на Левицата, която се обявява в защита на всички имигранти, като съзнателно отбягва да признае, че една част от тях не са привърженици на законността.

„Левицата защитава всички имигранти, като се позовава на техните човешки права, но ние също имаме такива. Смятам, че нейните действия целят само създаването на впечатления. Нека техните лидери дойдат и да се опитат да живеят тук. Всички неща са лесни, когато гледаме на тях от разстояние. Никой от нас не иска тези хора да бъдат експлоатирани, но от друга страна не може да си затваряме очите пред факта, че някои от тях са престъпници. Не всички имигранти са такива, но в цялостния хаос онези, които са ще се възползват от това”.