Галерия

1

Пред няколко дни общинският съвет в Маркопуло реши да оспори своето единодушно решение отпреди няколко месеца и да се обяви срещу построяването на крематориум на територията на общината. Въпреки че законът, който регламентира изграждането на такива центрове бе гласуван през 2006, той все още не е приложен. В същото време по данни на Комисията за правото на кремиране на покойниците в Гърция всеки ден между 2-3 мъртъвци биват изпращани за кремиране в чужбина, най-често в България.

Днес Гръцкият съюз за правата на човека свика пресконференция във връзка със събитията в иначе малката и скромна община Маркопуло. Кметът Сотирис Метенитис разказа, че първите реакции са започнали седмица след приемането на решението. „Появиха се групи от вярващи, които определено не реагираха спонтанно. Събраха 2 500 подписи срещу изграждането на крематориум и упражняваха всекидневен натиск върху всички общински съветници”. Според кмета натискът се е упражнявал от два основни фактора: От вярващи под влиянието на Църквата и учени, които са се противопоставили на „неописуемото замърсяване на околната среда”, което би предизвикало според тях функционирането на такъв център.

„Тогава започна промяната в позициите на общинските членове от различни партии. Колегите, които първия път бяха гласували за изграждането на центъра започнаха да се крият зад „мнението на мнозинството”, както посочиха в писмото си до мен. Общинските съветници от ПАСОК дори заговориха за „Аушвиц”, както и за финансови загуби на фирмите в Маркопуло. Гласовете си оттеглиха и съветници от нашата многопартийна формация”.

По време на продължилото над 4 часа заседание „беше просто невъзможно да се дискутира. Чуха се толкова налудничави аргументи, а поддръжниците на идеята бяха прекъсвани, преди да успеят да кажат каквото и да е. Не съм виждал такъв фанатизъм дори по стадионите”, допълни Сотирис Метенитис и даде два съвета на кметовете, които биха се решили да предприемат подобни действия в общините си. „Нека знаят, че политическата цена е водещият фактор. Дори млади хора на по 35 години веднага промениха позицията си, когато видяха, че заради нея може и да не бъдат преизбрани. Вторият ми съвет е да не подценяват реакцията на местните църковни органи и на влиянието им върху обществото, особено в период на криза, като днешния. Църквата развива благотворителна дейност и по този начин привлича още повече хора към себе си. Третото е изводът, че учените могат да предоставят материали, за да подкрепят позиции, теглещи обществото назад”.

„През 2006 Гръцкият съюз за правата на човека представи цялостен проектозакон, в който беше включена и наредба за функционирането на центрове за кремация от общинските власти или частници. Той бе одобрен от парламента от всички партии, но по настояване на Комунистическата частниците бяха отхвърлени като вариант”, разказа адвокатът и член на съюза Йоанис Ктистакис. Одисеята на правния текст тепърва започвала. „Отне им 6 месеца, за да сформират комисия с наше и с участието на представител на Православната църква, но на никоя друга религия, която да предложи текст за президентски указ. След други 4 месеца указът бе изпратен за одобрение към Конституционния съд. В протокола от заседанието съдиите посочваха, че не трябва да има друго забавяне в узаконяването на правото на гражданите, които искат да бъдат кремирани. Въпреки това мина цяла година, докато бъде издадено министерско решение за неговото прилагане. Междувременно обаче имаше парламентарни избори. Новото правителство се забави още няколко месеца, докато издаде решението през 2010”. Решението обаче все още остава на хартия. Според Йоанис Ктистакис в решението на Конституционния съд центровете за кремация се определят като „умерени замърсители” на околната среда, следователно подобни съображения са несъстоятелни. Той подчерта, че в закона трябва да се внесе поправка, която да позволява създаването на крематориуми от частници, понеже „те биха били по-гъвкави от общинските власти”.

Председателят на Комисията за правото на кремиране в Гърция Андонис Алакиотис посочи, че тя е започнала опитите за създаване на центрове за кремация през далечната 1998. „Два пъти сме внасяли предложения в парламента, но те бяха отхвърлени от тогавашните министри с аргумента, че предстои издаването на закон, който ще регулира въпроса. „Нещата се разблокираха едва през 2006, когато покойният днес тогавашен архиепископ Христодулос увери вътрешния министър Прокопис Павлопулос, че Църквата няма да създаде пречки на такъв закон”. Според Андонис Алакиотис най-сериозната пречка за създаването на центрове за кремация в страната е политическата система и фактът, че политиците остават верни на политическата цена за сметка на обществения интерес, както и пословичната гръцка бюрокрация. Той приветства кметовете на Атина и Солун, където теренът за построяването на центъра беше вече отчужден за усилията в тази насока. Въпреки това ще трябва да мине поне година и половина до обявяването на конкурса за построяването на сградата, без да е ясно кога центърът ще може да започне за функционира.

„Ще засилим натиска си, като единият от аргументите ни ще е, че гръцките православни църкви в други страни, като САЩ, Канада и други позволяват да се прави опело на покойници, които са пожелали приживе да бъдат кремирани. Всички православни църкви в други страни също го правят, без това да предизвиква никакви социални реакции”.

Според кмета на Маркопуло много голяма роля в промяната на решението на общинския съвет е изиграл местният митрополит Николаос, който изпратил документ, в който заявил, че единственият приемлив за православните християни начин да напуснат нашия свят е погребението. Представителите на Гръцкия съюза за правата на човека дори са на мнение, че негото влияние е било решаващо за засилването на реакциите сред обществото. „Всичко това се дължи на личната му амбиция да стане архиепископ. Просто не иска неговите опоненти да имат този „ас” срещу него, когато дойде времето най-високият църковен пост да бъде наследен”.

Това тяхно мнение не бе споделено от кмета на Маркопуло и председателя на комисията за правото на кремиране, които подчертаха, че проблемът е най-вече в нежеланието на политиците да поемат отговорността, въпреки крайните реакции, които може да им струват оставането на власт.

Все пак позицията на гръцката Църква остава отрицателна, както бе заявил в интервю за GRReporter нейният говорител Тимотеос Антис.