Галерия

1

Малко преди парламентарните избори през май 2012 гръцкото медийно пространство бе взривено от новината, че полицията е заловила проститутка – носител на вируса на СПИН. До навечерието на изборите броят на арестуваните жени достигна до 18, а техните имена и снимки бяха представени във всички медии.

Събитията предизвикаха гневни реакции от страна на неправителствени организации, ангажирани в защитата на серопозитивните. Въпреки това срещу жените бяха предявени тежки обвинения и те бяха изпратени в затвора в Коридалос.

Малко повече от година след събитията малко хора в Гърция си спомнят за тях. Според младата режисьорка Зои Мавруди обаче историята на тези жени не трябва да бъде забравена. В документалния филм „Руини” тя представя историята на 31 жени, които бяха арестувани, принудени да се изследват за вируса HIV, обвинени в углавно престъпление и чиито снимки и лични данни станаха публично достояние преди да бъде проведен съдебен процес срещу тях.

Идеята за филма

„Идеята се появи, когато станах свидетел на това нечовешко зрелище. Като човек бях шокирана от тези действия на властите. Наистина не можех да повярвам на очите си и веднага възприех събитията като нещо, което променя всичко. Това беше един признак за това колко много се е променила моята страна.

Като жена, възприех случилото се като безпрецедентно поставяне на жените на „прицела”. Не мога да се сетя за друг случай в гръцката история, поне през последните 39 години, когато жените да са били засегнати по толкова селективен и брутален начин.

Така реших да представя тази история по някакъв начин. В началото не знаех докъде ще стигна, тъй като за един документален филм са необходими много неща. Но първото нещо е да вземеш решението да го направиш, а дойде при мен от първия момент”.

Разказът на жените

Във филма са представени интервюта с  две от жените и две от техните майки. Останалите участници са  членове на неправителствени организации, ангажирани в борбата с вируса на СПИН, членове на Инициативата за солидарност, адвоката на една от жените, една журналистка и лекари от две болници в Атина.

„Филмът не съдържа портрети на жените, които да разказват за тяхното всекидневие. Снимахме интервютата, които така или иначе е трудно да бъдат взети  при тежки условия и имахме на разположение много малко време. Те ни разказваха един много травмиращ момент и това изискваше много усилия и внимание от моя страна. За осъществяването им помогнаха членовете на Инициативата за солидарност към серопозитивните под гонение. Те започнаха да ходят в затворите, където бяха изпратени жените от първия момент, помагаха им както в борбата със съдебните власти, така и във връзка с престоя им там. Не ги изоставиха до последния момент и продължават да подкрепят затворничките от крилото на серопозитивните”.

Хрониката на събитията

„Публичната част на случая започна, когато бе публикувана снимката на една жена от Русия. Тя се появи първо в електронната страница на полицията и след това бе показана по всички медии. В репортажите се твърдеше, че тя е била заловена в незаконен публичен дом на улица Ахарнон. Всичко това се случи в края на април 2012, няколко дни след издаването на нареждането на тогавашния здравен министър Андреас Ловердос, което практически предоставя възможности за дискриминация на уязвимите групи от населението, засегнати от различни вируси, сред които и HIV. Няколко дни по-късно започна една масова акция, в рамките на която бяха заловени стотици жени. Полицаите ги отведоха в участъците, където им правеха така наречения бърз тест (rapid test), който всъщност е първият стадий от процеса до поставянето на диагнозата дали някой човек е носител на вируса на СПИН. В конкретния случай серопозитивността на жените бе обявявана само на базата на бързия тест. 31 на брой жени следваха процедурата: снимка, следовател и предварителен арест. Срещу тях бяха повдигнати две обвинения – за предизвикване на тежка преднамерена телесна повреда в степен  углавно престъпление и нелегална проституция. След престой от няколко седмици в предварителния арест жените бяха преместени в затвора в Коридалос. Там прекараха до 10 месеца, последните бяха освободени през март тази година.

Един важен елемент във филма са думите на адвоката, според когото в началото бе направен опит да се разтръби, че жените са чужденки. Оказа се, че 70-80 на сто от тях са гъркини и не са проститутки. Това показва, че расизмът срещу жените от Източния блок все още съществува в гръцкото общество. В същия дух бяха и изявленията на министъра, че жените от Субсахарска Африка носят вируса на СПИН и го разпространяват като проституират. Но, както казва един от участниците във филма "вирусът HIV не е толкова агресивен, колкото са властите в този случай”.

Обвиненията и затворът

Според режисьорката заловените жени не са проституирали и не са били заловени в нелегални публични домове. „Били са арестувани, докато са се намирали на централни места в Атина. Едната ми каза, че е отивала да си купи нещо да хапне, а друга – че малко по-рано  употребила доза наркотик. Полицаите се доближили до тях и им казали да отидат в участъка за проверка на личните данни. Тоест говорим за една ситуация, която не показва по никакъв начин, че жените са проституирали. Повечето от тях са наркозависими, бездомни и имат сериозни здравни проблеми. Всички жени, с които говорих по време на снимките и след това ми казаха, че са се отнасяли към тях много зле. Въпреки че след намесата на активистите условията в затвора се подобриха, тук говорим за сериозни нарушения на техните човешки права, честта и лекарската тайна. И разбира се публичното излагане на техните данни и снимки, за което много от тях научиха по-късно, когато се явиха пред следователя за да дадат показания”. Жените също разказали, че лошото отношение продължило и в затвора, където нямали никаква подготовка да приемат серопозитивни и наркозависими лица с абсистентен синдром, нито са им подсигурили необходимите медицински изследвания. „Цялата история е много цинична – от начина на организиране на акцията до отношението на жените от момента на залавянето им до влизането им в затвора”.

Защо „Руини”?

„Има един израз, който в Гърция използваме за да обозначим бездомните, наркозависимите, тоест хората, които живеят встрани от обществото. Той е „човешки руини”. В Гърция, където по време на кризата всички сме потенциални членове на уязвими групи, заради тежкото състояние на страната и системата за здравеопазване е много интересно, че наричаме така хората с конкретните проблеми. Другият интересен елемент е, че изразът съществува в една страна, която е известна за древните руини. В същото време вече все повече зачестяват признаците на изоставеност –празните магазини, парковете,  цели квартали. Затова смятам, че историята на тези жени е част от историята на Гърция по време на кризата”.

„Руини” е първият филм на Зои Мавруди, която е театрална актриса, автор на театрални произведения и кино сценарии. За себе си тя разказва: „Занимават ме различни теми, повече от гледната точка на актьора и писателя, но видях, че в този случай по-добрият начин за пренасянето на историята беше чрез документален филм. Най-общо казано основната тематика, по която работя е свързана с така наречените „женски теми”, въпреки че лично за мен това определение не е правилно. Всичко, което е свързано с жените е свързано и с другите хора. В конкретния случай видяхме как отношението към тези жени отразява проблеми в Гърция, които засягат всички нейни граждани, независимо че жените са по-лесна „цел” и историята изглежда като отделен случай и тактика”.

Според режисьорката интересът към филма е голям. „Политическата криза в Гърция предизвиква интереса на много хора, особено в Западна Европа. Другата причина е, че в този случай става дума за криминализиране на вируса на СПИН и гонение срещу серопозитивни хора на базата на несъстоятелни данни. Много активисти, които се занимават със защитата на серопозитивните показват голям интерес към него”. Заслужава да се отбележи, че жените и неправителствени организации са подали искове до гръцкото и европейското правосъдие срещу отношението на властите към тях.

След гръцката си премиера филмът ще бъде представен в Лондон, а след това предстоят участия в международни фестивали на документалното кино в Австралия и Канада.