Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Седем пъти пръстенът” на Измини Капандаи

27 Август 2014 / 16:08:37  GRReporter
5111 прочитания

„Ако сега ме погледне, ще ме обикне…”, и очите ми се сплетоха в здрава прегръдка със сивия му взор.

 Предоволна майка ми играеше съвършено, да не кажем леко пресилено, ролята на любезна домакиня. Оглеждах се неспокойно наоколо, за да разбера дали и други долавяха преструвката, фалша, но дори да беше така, никого не го бе грижа.

„…вместо най-напред да отидеш на остров Кефалония, да спреш на Агия Мавра. Там, в бащиния ми дом, ще те посрещнат с добром, ще се подкрепиш за дългото пътуване. Там ще видиш, че всичко е различно, ние тук в планините живеем почти като селяндури, затова и още миналата година изпратихме големия ни син Николаос да поживее при дядо си, да се научи на подобаващите за младеж от неговото потекло обноски…”

Протегна ръка да премести пионката и видях загорялата от слънцето кожа, с русите, почти бели косъмчета, както и пръстена му от евтин метал, пръстена, който никога до вчера не бях сваляла от пръста си и който бе оставил белезникав белег на средния пръст на дясната му ръка.

Неведома е волята на Всевишния, а ние сме незначителни и безсилни същества по пътя ни през долината на сълзите.

Нищо през онази вечер на седми август не предвещаваше, че след два дни окончателно щеше да угасне мечтата за бунт на гръцкия род, а заедно с нея и вече толкова далечния и избледнял блян за моята любов.

Как ли, впрочем, работи човешкият мозък? Какви ли са механизмите на паметта, какво кара един образ да избледнява и как става това? Лека-полека или изведнъж? Как стана така и кога ли, та сега колкото и да се опитвам не мога да си спомня, да извикам пред очите си скъпия, бляскав образ на моя любим? Единствената ми утеха и другар са лъчащите му светлина сиви очи край потока в долчинката. Ръцете ми са хванали мазоли от молитвената броеница и религиозните покаяния, които отначало духовният наставник ми налагаше, и които сега сама си налагам когато потъвам в тези мисли, но бих заплатила с каквото и да е наказание, колкото и сурово да е то, стига да можех да зърна, макар и за миг, потъналия в мъглата на времето негов лик.

Цялата работа бе плод на грешка на венецианския генерал, на Барбариго, но въпреки всички усилия, които положи Михаил Ралис, той не отстъпи от мнението си. Напразно „ромейските първенци и целокупният народ…”[23]21 настояваха - стига толкова, победихме, второ премерване на силите би могло да накара турците при евентуалната перспектива за окончателен разгром да прегрупират силите си и да ни ударят с храбростта на отчаяния. Не, венецианецът не искаше и да чуе и генералът се видя принуден да се подчини и армията му да преследва турците отвъд Саравалио[24]22 и по пътя към Сидирокастро[25]23 сред планините, да попадне в засада и да изгуби битката, а заедно с нея и надеждата, която в продължение на три години озаряваше живота на гърците в Морея.

Кой ли пръв донесе вестта и кога?

„Загубени сме, бягайте християни, загинаха юнаците, погубен е цветът на Морея, изядоха ни песоглавците, агаряните, падна и генералът, убит бе Барбариго, с живота си заплати твърдоглавието си. А сега, страховит като истински турчин, Омар бей с огън и сеч, през разрушения и димящи развалини, напредва като бич Божи към Патра и влачи като пленник героя, мъченика Михаил Ралис”.

Смразиха се от ужас християните и след като първият уплах премина - както ставаше всеки път при подобни случаи - започнаха лудешки приготовленията за бягство. С невиждащи от страх очи грабваха някоя бохча и нахвърляха в нея безразборно всичко, което им попаднеше, полезни и безполезни вещи наедно, с ум помръкнал от надвисналата заплаха, по някоя дреха, бедняшките си украшенияи хващаха планината, да избягат, да се спасят, да не ги открие турчинът при преминаването си.

Опразниха се къщите, кепенците се тряскаха като се извиеше южен вятър и задухаше лудешки дни наред. Вятърът духаше и след два-три дни започна да довява смрадта от труповете, които се търкаляха непогребани. Вратите и кепенците на къщите се блъскаха зейнали празни и смълчани, обитавани само от старците, които не можеха да поемат към планината, и чакаха стоически онова, което им бе писано от съдбата.

В имението вестта донесе Гинис Ренесис.

„Изгубени сме”, каза, „не остана никой, оставихме ранените в манастира на „Св. Богородица Милостивата” и без да си поеме дъх пришпори коня си и препусна да разнесе новината и другаде, да се спасяват хорицата, да не ги застигне страховитият Омар бей, който не спираше да върлува. Смъртта в такъв час е спасение, християните вече добре знаеха това.

Не зная колко са ме чакали близките ми преди да решат, че не съм в имението и че трябва да избягат, поне те да се спасят. Единственото, което знам, единственото, което си спомням, бе че тичам без да виждам, без да чувам нищо друго освен собствения си глас, излизащ гъгнив и неузнаваем, докато повтарях на глас единствената мисъл, която се въртеше в ума ми.

„Стори, Богородице, чудото си, така че да е оцелял”.

Щом пристигнах в манастира, започнах да обикалям като обезумяла сред ранените, едни от които бяха проснати в трапезарията, а други на двора.

Как ли работи човешкият мозък, какви ли са механизмите на паметта, какво е онова, което кара един образ да избледнява и как става това?

Вече от трийсет години, по три пъти всеки ден влизам заедно с другите монахини в трапезарията и сядам на коравата пейка пред продълговатата маса. Над нас украсения с ромбове дървен таван, боядисан в морскосиньо, е като балдахин, а стените наоколо са зографисани с образи на светии, старозаветни и новозаветни истории. Йона и китът, влизането на Христос в Йерусалим яхнал ослица, Тайната вечеря, очи на светци, пътуващи през времето, взорове извоювали с мъченичество прекрасния си покой.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus