Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Седем пъти пръстенът” на Измини Капандаи

27 Август 2014 / 16:08:37  GRReporter
5124 прочитания

Най-малко по три пъти всеки ден влизам в същото това помещение, стъпвам по дървените дъски, които през онзи далечен ден подгизнаха от кръвта на бойците на Михаил Ралис, чувам стоновете, подушвам сладникавата миризма на кръв, но образът му е изчезнал завинаги. В безкрайните часове на мълчание в манастира, отново и отново, хиляди пъти, преживявах за кой ли път събитията, сложили отпечатък върху живота ми през онзи отколешен ден. Беше облегнат с глава леко повдигната в десния притвор и от първия поглед, който му хвърлих, разбрах, че не бе сериозно ранен. Изпълнилото ме облекчение ме замая, свят ми се зави чак. „Жив е, Богородичке, да се слави името ти”.

Колко жестока е младостта, безсърдечна и сурова, безмилостен е животът извън лоното на църквата. Хора умираха и докато кръвта им изтичаше, бликаше от ужасни рани, а други умоляваха по-бързо да дойде краят, за да се отърват от мъките, които ги въртяха на шиш, аз бях стиснала ръцете му и ги целувах, а наум вече кроях планове.

„Ще заминем, ще се прехвърлим на Йонийските острови, в Италия…”

Сърцето ми пееше в мига, когато той сложи на пръста ми пръстена и ми разказа историята му.

Преди години по неговите родни места близо до Мидзитра[26]24 веднъж, връщайки се привечер от лов, видял близо до крепостта, събрани в подножието й пред една колиба хора - селяни и деца - и чул разгневени гласове и олелия.

В колибата живеела сама старица, стогодишна бабичка, а за дружинка имала единствено котките си - двайсетина на брой - и една козичка. Но се разнесъл слух, така е по селата, че старицата била вещица и излизала при пълнолуние по кръстопътищата да прави магии и да играе самодивско хоро. Озверели селяните и излезли да изгонят със заклинания злото, да изгорят бабичката заедно с козичката и котките й, които също са животни на сатаната. Като разгонил Андроникос селяните бабичката го хванала за ръка - само кожа и кости - и все още с помътен от страх поглед му дала насила пръстена. Гласът и брадичката й треперели и през благословиите си му казвала - кой знае защо, може би за да изглежда по-значим дарът й - че пръстенът, разправяли, бил на загиналия император и който го носел щял да стане освободител на ромейския род.

Старчески приказки, тъй като по метала личало, че пръстенът не бил господарски накит, но Андроникос се престорил, че й вярва, за да не й скърши хатъра.

Колко жестока е младостта, безсърдечна и сурова, безмилостен е и животът извън покрова на църквата. Сред стоновете на берящите душа ранени сърцето ми като пияно пееше славослов за спасението му и така както стисках ръцете му не усетих как се изплъзна и отлетя от него животът.

Строполих се на смъртен одър с треска и бълнуване. Манастирът се ползваше със специална привилегия[27]25, но навън цяла Морея гореше. Ралис и епископът на Патра Неофитос[28]26 бяха побити на кол, Маркос Епифаниос Кладас[29]27 жив го одраха. Простря се като мътна пелена угрозата над опустелите земи, нищо не дишаше и пристигна новината от Халкида, че адмирал Капело си отишъл, ударила го казват дамла заради бедите и се спотаиха християните, вече единствено на Бога се уповаваха.

Щом премина първият уплах хората плахо-плахо започнаха да се завръщат по домовете си, завърна се и моето семейство и изпратиха да ме вземат. Останах дни наред на легло и когато най-после можах да се изправя на крака, поисках да се върна в манастира. Отначало баща ми гърмеше и трещеше - жал му бе за младостта и хубостта ми - но истината е, че ме обичаше и накрая склони и дойдох в „Св. Богородица Милостивата” както подобава на девойка от господарски род със зестра петстотин корена маслинови дървета и трийсет декара обработваема земя близо до Востидза. И така се сбогувах с чифлика, а заедно с него и с живота на мирянка и заминах накитена като булка, яхнала дорестото конче на майка ми, което от предишната вечер бяха наплели и разплели - за да бухнат на къдрави потоци гривата и опашката му.

Преди да се е изтърколила годината родителите ми напуснаха за втори път имението и заедно с близнаците се прехвърлиха на Агия Мавра при роднините на майка ми и при брат ми Николаос, който вече бе в свитата в двора на дук Леонардо Токо[30]28 и се бе оженил за десет години по-възрастна от него богата вдовица и ги бе поканил при себе си.

На талази, на талази бягаха хората от Морея, бягаха да търсят спасение на Седемте острова, в Кипър, Крит и Смирна, а междувременно пристигаха новини в манастира, новини за нови мъки на християните. Сега вече турци и венецианци воюваха открито кой щеше да надделее и страната опустя, едни от мъжете бяха убити, други бяха на бран, земята се превърна в неразорана и необработена целина, хората гладуваха, падна и Халкида и християните се смразиха от ужас. Стъпи турчинът в черните крепости, които пазят моста - падна и Негрепонте[31]29 - и в продължение на три дни и три нощи прекарваха под нож християните - мъже, жени и деца - заловиха и баила на крепостта, архонта Ерицо[32]30 и го разрязаха на две с трион.

Водите поаленяха от кръвта и от клането и се надигаха с прилива червени на всеки дванадесет часа при зова на луната.

А по време на голямата холерна епидемия почина баща ми, и малко по-късно Николаос, гордостта на майка ми, и сърцето й се разби. Преждевременно болна и остаряла тя последва близнаците в Неаполи, когато падна Агия Мавра умря и тя и я погребаха в чужда земя.

Близнаците отново заминаха, вече момци левенти, храбри стратиоти, да воюват на страната на родоските рицари и никога повече не чух нищо за тях и всеки ден по три пъти се моля дано да са добре под закрилата на Всевишния.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus