Три месеца трая обсадата, но Родос не падна, и Великият Везир, проклетият вероотстъпник, псето скверно Месих Палеолог[33]31, се видя принуден да издаде заповед за изтегляне на флотата и заплати за провала с поста си.
Питах и разпитвах, но оттогава никой нищо не бе чувал за обичните ми братя, следите им се губеха там, при обсадата на Родос, но това не ме възпираше да разпитвам поклонници и пътници, които минават през манастира, и така със същия копнеж изтичах и вчера като чух звука от конски копита и видях стратиотите от Спарта и съзрях очите на Андроник да ме гледат, сиви и лъчезарни, очи на моята любов с цвят на синева.
Игуменката умира, но умът ми се рее и вместо тежките отговорности, които сега ще паднат на моите плещи, тъй като ме е определила за своя приемница, мисля единствено за чаткането на конски копита по калдъръма на манастирския двор и слисаното ми бягство когато за втори път видях да ме гледат през времето очите на Андроникос.
Бяха трима, двама изпечени в бойното изкуство мъже и Димитрис. Целта им бе Епир. В Морея бе пристигнала вест, че е настанал часът, най-после часът бил ударил. Разговаряха сурови мъже и плачеха от копнеж, откупил, казват, кралят на Францата правата върху цариградския трон от Андрей Палеолог и подготвил безчетна рат, и щял да мине през Италия, и треперел, казват, Баязид[34]32. Неговите астролози му били предсказали лоши знамения, и отново се дигнал на бунт ромейският род, и също заминавали да бъдели и те там в часа на решаващата битка, когато гръцкото племе щяло да се освободи.
А Димитрис каза, че майка му имала брат, Андроникос било името му, и научила, че паднал убит заедно с мъченика Михаил Ралис в битката при Патра или след това, години преди той да се роди. Докато говореше го гледах и нищо в образа или в думите ми не издаваше мислите ми, а като се нахраниха му казах, че знам къде е погребан вуйчо му. Предварително бях свалила пръстена от пръста си и след като той се поклони на гроба, за който се грижа вече от трийсет години, слагам върху него цветя, уханни треви и тамян и паля кандилото му, когато се изправи сложих пръстена на пръста му и му дадох благословията си той да бъде онзи, който ще освободи гръцкия род.
Отпътуваха днес сутринта. Двама мъже обръгнали в бойното изкуство и едно момче на име Димитрис.
[1]1 Венецианското наименование на Левкада, един от Седемте острова в Йонийско море. – Бел.пр.
[3]3 В Гърция, както и на други места (българската поговорка “да спи зло под камък” има приблизително същия смисъл), било разпространено суеверието, че под колоните на древните храмове били затиснати злите духове и падането на колона било смятано за освобождаване на нечиста сила, епидемии, глад и други бедствия. - Бел.пр.
[5]5 Става дума за статуя на козлоногия бог Пан. - Бел.пр.
[6]6 Георгиос Плетон Гемистос - Георгиос Гемистос, по-известен с прозвището Плетон. Роден в Константинопол или в Спарта. Живял от средата на 14 до средата на 15 век. Основал и ръководил философска школа (неоплатоническа) в Мистра. Споделял убеждението, че спасението на елинизма е в завръщането към античния свят и затова бил противник на християнството. Мъдър мъж, чийто превъзходен ум признават дори отявлените му врагове като споделящият аристотелевата философия Генадиос Схолариос и Георгиос Трапезундиос. Изключително способен политик, съпровождал император Йоан III Палеолог на Фераро-Флорентинския църковен събор през 1438 г. за сключване на уния между православната и католическата църкви. Във Флоренция, където и останал, той основал Платонова академия.
Завръща се в Спарта на преклонна възраст и когато умира през 1452 г. е погребан там. По-късно костите му са пренесени в Италия от Сигизмондо Малатеста.
Високото мнение, което съвременниците му имали за него проличава и от посланието на Висарион до синовете на Плетон, в което изразява скръбта си от загубата на видния мъж. На едно място той пише: “...след Платон (с изключение на Аристотел) Елада не е познала по-голям мъдрец”. Запазени са доста негови произведения, но от книгата му “Закони” са се съхранили само откъси. Смятан е за последния византийски философ и първия хуманист. (Голяма гръцка енциклопедия, т. 8, стр. 176-178 и Гръцка енциклопедия, т. 20, стр. 729). - Бел.авт.
[7]7 Газмулос: мелез, обикновено от баща латинец и майка гъркиня (етимологически вероятно идва от gas, по-стара форма на момче - “garçon” и „mulus” - муле) . Обикновено били гръкоговорящи, но католици. Споменава се военен корпус, “газмуликон”: “...достойни войни, съчетаващи благоразумието на гърците с храбростта на латинците” (Гръцка енциклопедия, т. 6, стр. 765-6). - Бел.авт.
[8] Златна книга (Libro d'Oro) - регистър, воден във Венеция, в който са вписани имената на знатните членове на Големия съвет на Светлейшата Република, сред които били избирани онези, които заемали постове в управлението й. Тоест, благородниците притежавали граждански права. – Бел.пр.
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
