[19]18 Юлиян Отстъпник - племенник на император Константин Велики, роден в Константинопол през 332. Израства в среда на православния клир в Кападокия, но по-късно докато учи в Атина, която е център на езичеството, проявява възхитата и вярата си в античния свят, който е на път да изчезне. Заради опита по време на неговото управление да възстанови древногръцката религия бил наречен Отстъпник. - Бел.авт.

[20]19 Кастрати - млади певци, кастрирани, за да бъде избегнато загрубяването на гласа при мутирането му в юношеските години. - Бел. авт.

[21]19 Песен на Йохан де Лескурел от съпровождащата книжка с текстове, съдържаща се в диска със средновековна музика Еми Серафим, 6092, „The Art of Country Love, Guillome Machaut and His Age”. - Бел.авт.

[22]20  Ока - трапезна игра, която, както казва известният гръцки етнограф Ф. Кукулес, се играела във всички райони на Гърция, които били под венецианско владичество. Върху табло била нарисувана спирала с шейсет и три квадрата. В някои от тях били нарисувани картинки - гъска (на италиански „occa” откъдето и името на играта), кладенец, смъртта, страноприемница, затвор и т.н. Играчите хвърляли заровете и в зависимост от цифрите местели пионката по спиралата. - Бел.авт.

[23]21 Цитат от „Хрониката” на Сфрандзис. (История на гръцката нация, т. 1, стр. 269-270). - Бел.авт.

[24]22 , 22  Градове в Пелопонес, между които се разиграла драматичката битка за Патра, в която били разгромени християнските сили. - Бел.авт.

[25]

[26]24 Византийският град Мистра в Пелопонес, последна столица на византийската империя след падането на Константинопол. - Бел. авт.

[27]25 Пантазопулос пише: „От гледна точка на съдържанието можем да разграничим „привилегиите” на общи, тоест на такива предоставяни на всички с изключение на раята, или подданиците подлежащи на плащане на данъци, и специални, тоест даваните на специална категория лица или групи. Първите почиват по принцип на Корана. Вторите произтичат по силата на специални документи „декрети”, подразделящи се на по-конкретни категории: ахтнаме, берат, ферман, нареждане” (Н. Пантазопулос, „Падането на Гърция като изходна точка за възраждането на гръцкото право”, Атина, стр. 1953, стр. 12). - Бел. авт.

[28]26 Неофитос - епископ, митрополит на Патра. След поражението на християнските сили от Омар за назидание бил побит на кол заедно с други първенци (ИГН, т. 1, стр. 263-272). - Бел.авт. 

[29]27 Маркос Епифаниос Кладас - Омар го одрал жив. Негов брат бил Коркодилос Кладас, който по-късно действал в Мани и Химара (ИГН, т. 1, стр. 263-271). - Бел. авт.

[30]28 Дук Леонардо Токо - последният дук на остров Левкада, потомък на благороднически род от Флоренция. През 13-15 век членове на фамилията Токо са на служба като придворни графове в Закинтос и Кефалония, като дукове на Левкада и като деспоти на Закинтос и Кефалония, като дукове на Левкада и като деспоти на Романия (Йоанина и Арта). След като изгубва владенията си (Варнадза, Ангелокастро и Вондза) в Епир не е в състояние да окаже съпротива на Гедик Ахмед, който тръгвайки от Авлона (Вльора) през 1479 завзема, почти невъзпрепятстван, Итака, Левкада и Кефалония. Леонадрдо намира убежище в Южна Италия, първо в Неапол, а след това получава феодите на Калимера и Монополис (Гръцка енциклопедия, т. 23, стр. 178-9). - Бел. авт.

[31]29 Негрепонте - днешният град Халкида на остров Евбея - (Negre ponte - черен мост, итал.). - Бел. авт.

[32]30 Паоло Ерицо - венецианец, баил, управител на Евбея, комендант на крепостта Халкида. Отбранявал се храбро и възпрепятствал доста дълго време превземането на Халкида от Мехмед. Накрая, изтощен, се съгласява да предаде града (1470) при условие, че завоевателят пощади живота на войската му и неговия собствен. Мехмед обаче потъпква клетвата си. Армията и мирното население са буквално изклани, а самият Ерицо бил разрязан на две за назидание, както турците имали обичай. Младата му дъщеря Анна отказала да ес подчини на Мехмед и затова също била умъртвена. (Гръцка енциклопедия, т. 10, стр. 839). -Бел. авт.

[33]31 Месих паша Палеолог - след падането на Константинопол приема исляма. Служил като бейлербей на Румели (европейските владения на султана), а след това става и Капудан паша. Мнозина обаче го идентифицират с Мануил Палеолог, син на последния владетел на Морея Тома Палеолог. Роден през 1455, а след завладяването на Пелопонес семейството му намира убежище в Италия. Негов учител бил кардинал Висарион. Когато възмъжал отива в Константинопол и, какта разказват, султанът го приел добре, дори му подарил две красиви робини, които му родили по един син. Йоан останал християнин, но Андреас сменил вярата си, приел името Мехмет и при Селим (1512-1520) станал и паша.