Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Облигациите – капан за лековерни пенсионери

11 Февруари 2013 / 15:02:03  Виктория Миндова
1370 прочитания

Окастрянето на номиналната стойност на гръцките държавни облигации разтовари малко над 100 милиарда евро от външния дълг на страната през март 2012. Сметката платиха частните инвеститори в лицето на банки, застрахователни дружества и инвестиционни фондове, които бяха вложили средства в облигации на гръцката държава.

Освен големите финансови организации, над 15 хиляди физически лица в Гърция бяха избрали да вложат спестяванията си в държавни облигации преди задълбочаването на кризата. За много години се предполагаше, че това е един от най-сигурните инвестиционни ходове. След преструктурирането на дълга държан от частни лица (Private Sector Involvment, PSI), всички частни инвеститори загубиха 53% от вложените в гръцките облигации средства.

Банките ще бъдат компенсирани от фондове специално отпуснати на Гърция за рекапитализация на финансовата система. Физическите лица, които са инвестирали средствата си в държавни облигации обаче загубиха безвъзвратно повече от половината си вложения. GRReporter се свърза с председателя на Съюза на физическите лица-инвеститори в държавни облигации Йоанис Маринопулос.

В началото на 2009 гръцката държава започна кампания насочена към частни депозити. Рекламираше, че инвестициите в държавни облигации са много по-сигурни от депозитите в банките. “Това бе периодът малко след падането на Лимън Брадърс, в разгара на световната финансова криза. Съществуваше голямо недоверие в стабилността на банките. Хората теглеха парите си и ги влагаха в държавни облигации с обещанието на управлението за нулев риск и публични гаранция. Сега почти пет години по-късно виждаме, че банките може да са почти фалирали, но депозитите остават непокътнати. Ние, които се доверихме на държавата обаче загубихме спестяванията си”, казва потърпевшият.

Старите облигации, бяха заменени с пакет от нови с наполовина по-ниска номинална стойност. Новите облигации са с различен падеж. Първо през март 2013 идва изплащането на облигации, които ще погасят само 7,5% от номиналната стойност на старите, следват още 7,5% през 2014, а 31,5% от стойността на първоначалната инвестиция ще бъде изплатени на малки части от 2023 до 2042. “Останалите 53,5% от парите ни изчезнаха завинаги”, обяснява ситуацията Маринопулос.

Той заяви, че в началото партийните лидери от коалиционното правителство са дали обещание да възстановят щетите от PSI за частните лица, но както в много други ситуации, политиците днес не си спомнят нищо от дадените предизборни обещания. “Дадоха ни се много обещания, че ще бъдем обезщетени по някакъв начин, но се оказа, че ни лъжат. Ние (потърпевшите) гласувахме на последните парламентарни избори за тези, които ни обещаха, че ще решат поставения проблем, но вече са минали над шест месеца и все още нямаме никакъв резултат”.

Йоанис Маринопулос подчерта, че правителството полага усилия да възстанови до някъде щетите от PSI. Тези усилия обаче са насочени само за спасяването на банките. Държавното управление не само създава спасителен пояс за банковата система с Фонда за финансова стабилност, но и дава 30-годишна данъчни облекчения на банките, като компенсация за загубите от окастрянето на държавните облигации.

Един от най-големите проблеми за частните лица е, че по-голямата част от средствата, които хората могат да си върнат с новоиздадените им облигации са “запечатани” за 20 или дори 30-годишен срок. “Някои от нашите членове са на 80 години. Те са вложили житейските си спестявания в държавни облигации. Държавата им ги намали на половина и отложи плащането им от 2015 за 2042 година, когато много от сегашните инвеститори няма да са живи".

Един от най-големите проблеми за частните лица е, че по-голямата част от средствата, които хората могат да си върнат с новоиздадените им облигации са “запечатани” за 20 или дори 30-годишен срок. “Някои от нашите членове са на 80 години. Те са вложили житейските си спестявания в държавни облигации. Държавата им ги намали на половина и отложи плащането им от 2015 за 2042 година, когато много от сегашните инвеститори няма да са живи. Това не можем да приемем”, казва председателя на Съюза на физическите лица-инвеститори в държавни облигации.

Физическите лица държаха общо около 2,3 милиарда евро в държавни облигации. Тази сума е разделена над 15 хиляди души. Някои от тези облигации са били закупени на първичния пазар, други на вторичния, а трети са били дадени като заплащане, защото държавата не е имала свободни средства, за да се разплати с различни членове и организации. В момента гражданите искат правителството да им съдейства и да обмени дългосрочните облигации с книжа с по-ранен падеж. “Обикновените хора нямат възможност да чака 30 години, за да им се изплатят парите. Банките са големи институции, който боравят с най-различни финансови инструменти могат да изчакат и да вземат пълната стойност на облигациите. При физическите лица не е така. От друга страна, ако искаме да продадем сега, ще загубим още повече, защото пазарната стойност е около 20% от номиналната”.

Маринопулос казва, че много от членовете в неговия съюз са безработни или изпитват сериозни затруднения да покрият финансовите си задължения. Друга голяма част са пенсионери, които са вложили малкото си спестявания в “по-сигурния” начин от банковото депозиране. Сега хората имат нужда от свободни средства, които в техния случай са блокирани в новите окастрени бонове с падеж след десетки години. "Нали разбирате, че когато дойде време да изплатят останалите след окастрянето средства, ще е късно за много от хората", заключи председателят на съюза.

Категории: ИкономикаПазари облигации физически лица окастряне
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus