Галерия

1

Западният свят и преди всичко американската политика направиха огромни и непростими грешки по отношение на фанатичния ислямизъм. Първоначално ги въоръжиха и обучиха за да послужат като противовес на някогашното съветско влияние. Колко глупаво! Колко късогледо разбиране! Дори и сега, продължават да ги въоръжават уж с цел да установят демокрация в един регион на света, където тя никога не е била позната и не знаят как да се справят с нея, в момент, когато там прилагат шериата и бленуват за един теократичен халифат! И за финал, поддържат най-добри отношения с омразния бастион на ислямското средновековие – Саудитска Арабия, която финансира повечето от джихадистите.

В допълнение направиха и немислимото – позволиха им да намерят в сърцето на Европа благодатна почва, за да отгледат всички цветя на омразата, които се готвят да нападнат гостоприемното към тях семейство.

Това доброволно късогледство на Запада трябва да спре възможно най-скоро! Не добрите обноски, а войската има място на бойните полета на фанатиците. Без значение дали това ще стане чрез ООН или НАТО. Въпросът е те да бъдат победени и обезвредени. Ако това не се случи сега, когато нещата все пак се намират под някакъв контрол, ще стане, когато джихадистите ще са станали толкова силни, че те да налагат условията си за сблъсъка.

А във вътрешността на Европа, макар и късно, някои неща трябва да бъдат казани колкото се може по-ясно:

Искаш да живееш с нас? Трябва не само да уважаваш нашите ценности, но и да ги приемеш! Няма да се откажеш от боя с камшик към хомосексуалиста само защото те е страх да не те хванат, а защото приемаш, че всеки сам решава как да използва тялото си и никой няма право да се намесва в това. Ще разбереш, че ние не поставяме граници на сатирата, дори когато обектът й е нашият бог. Следователно можем да правим това и с твоя. Ще гледаш задължително „Животът на Брайън” и ще си го представиш в мюсюлманската му версия. Ако ти се види гениален, тогава можеш да останеш. Ако пък се разгневиш за опозоряването, извинявай, но не си за Европа. Не, ние не сме задължени по никакъв начин да уважаваме твоите палеолитни „ценности”. Щяхме да бъдем, ако ние бяхме тези, които искат да дойдат и да живеят в родината ти. Но ти си този, който идва тук. Не ти казвам, че сме по-добри или по-лоши, защото няма външен наблюдател, който да реши за това. Но пък сме различни. Тук живеем така, независимо дали ти харесва. Ако не ти харесва, съществува и билет за пътуване в обратната посока. Ако си настоятелен в отказа си да се снабдиш с такъв, съществува и екстрадирането. И в самолета, на път към свещената земя на Аллах, докато четеш програмата с публичните прояви в любимата ти родина (обесвания, обезглавявания, отрязване на крайници, бой с пръчки…) ще имаш на разположение колкото си искаш време за да помислиш как би изглеждала мултикултурността на централния булевард в Рияд: млади двойки да се разхождат и да се целуват в устата, а момичетата да са облечени в къси полички и потничета без сутиен, каквито носят през лятото в Париж, Рим, Атина.

Не би приел това никога, нали? Нито пък ние теб.

Превод: Анастасия Балездрова