Галерия

1

През последните две години много коментатори, а и политици в Гърция се опитаха да обяснят днешната тежка ситуация на страната с нейната история.  В много голяма част от случаите това доведе до изблик на силно социално недоволство: Никой не може да забрави самоделните бесилки и лозунгите за крайни действия срещу политиците по време на протестите на Негодуващите миналата година.

Въпреки това историята може да бъде велик учител. Това доказа преподавателят в университета Колумбия и изтъкнат познавач на гръцката история Марк Мазауър в лекцията си на тема: „Визията на Спинели” Гърция и европейската криза”, която изнесе пред две препълнени със слушатели зали и други, които гледаха на екрани във фоайето на Мегаро Мусикис в Атина.

Той разкритикува гръцките политици, които „отказват да поемат вината за допуснатите в миналото грешки” и „не предприемат мерки срещу възхода на Златна зора, който е много опасен”.

GRReporter представя основните акценти на неговото представяне, което дава конкретни отговори на въпроса: „Как се стигна дотук?”.

„Не смятам, че корените на днешната криза в Гърция са дълбоки  нито, че досега бяха дадени убедителни обяснения за нея. Някои казват, че причините са културни и че „гърците са мързеливи и корумпирани. Те са били винаги и ще продължат да бъдат такива”. Тази теза бе застъпена от медиите в северна Европа, но за съжаление кризата показа колко малко се познават европейците помежду си и колко лесно се обръщат към стереотипите.

Разбира се данните сочат, че проблемът с корупцията в Гърция е сериозен и е свързан с държавния механизъм. Но той е съществувал както в периоди на икономически цъфтеж, така и в периоди на рецесия. Така че не можем да отдадем сегашното икономическо състояние само на корупцията.

Едно друго обяснение, което чуваме е, че причините за гръцката криза са исторически и икономическите проблеми са започнали от създаването на гръцката държава. Това също важи, след като приемем, че Гърция действително е преминала през няколко дългови кризи. Но нейната роля в световната икономика и историческият й опит могат да обяснят само до някъде проблемите, с които трябва да се справи днес.

Но това, което трябва да изследваме са политическите решения, които доведоха до днешната криза”.

Марк Мазауър се върна в далечната 1974 и промяната на политическия строй след падането на военната диктатура в страната. „Много коментатори определят като триумфален и успешен. Аз също смятам, че е успешен, след като след  десетилетия на крайна политическа нестабилност в Гърция бе утвърдено демократично управление. Обикновено не свързвам този период с развитието и цъфтежа на частния сектор”.

Според историка уточнаването на точния брой на държавните служители е сложна задача. „Същестуват и много легенди за създаването на гръцкия държавен сектор, който често се демонизира от различни експерти.  Данните сочат, че през 1974 държавните служители са били 120 000. По време на управлението на правителствата на Константинос Караманлис до 1981 той е достигнал до 121 000. Рязкото покачване е започнало след 1981, когато изборите печели ПАСОК на Андреас Папандреу. В рамките на една година държавните служители вече са били над 200 000 и този брой никога след това не е бил намален. В една втора фаза на интензивно развитие в края на 90-те години и началото на 2000-та година, когато Гърция започна усилията за влизане в еврозоната броят на държавните служители бе увеличен 4 пъти. Всичко това се случваше в разрез с изключително бавното покачване на служителите в частния сектор”.

Марк Мазауър обясни, че в Гърция не е бил приложен никой от западните модели на развитие на частния сектор, който носи положителни икономически резултати. „В Гърция беше направен опит да се създаде социална държава чрез създаването на здравни центрове, децентрализация на управлението  и т.н. В същото време практиката за даване на рушвети бе преустановена и държавният сектор се превърна в „полесражение” за двете големи партии, които се разменяха в управлението на страната”.

Според Марк Мазауър гръцкият държавен сектор не е единственият в Европа, който създава проблеми на държавата. „Нещата са подобни и в останалата част на Европа в по-голяма или по-малка степен. За мен проблемът се намира в синхронизирането. След  падането на хунтата през 1974 съществуваше желанието Левицата също да бъде интегрирана в обществения живот на страната. В същото време усилията бяха насочени в създаването на един държавен сектор, така че държавата да гарантира социалната солидарност. По същото време обаче този порив за социална държава отпадаше в други страни като Великобритания и САЩ например. И това не защото това бе желанието на техните правителства, а понеже го налагаха глобализирането на икономиката и пазарите. Т.е. Андреас Папандреу се опитваше да създаде нещо, което отмираше в други държави. И тук идва логичният въпрос: По какъв начин са мислели гърците, че ще могат да се отклонят от пътя, който следваха други държави?”.