Галерия

1

Според Марк Мазауър Гърция днес е изправена пред три възможности, за да се справи с тежкото си икономическо състояние. „Първо, Гърция би могла да изостави всички усилия за изплащане на заемите си и да напусне еврозоната. Да оставим настрани сложните правни процеси, които са свързани с това и да видим какви ще бъдат последствията. Преди време Джоузеф Стиглиц ми беше казал, че това не е чак толкова лоша възможност:  Че в началото ще настъпи хаос, но след това, с една девалвирана национална валута Гърция ще може постигне развитие чрез износ. Професор Стиглиц спечели нобелова награда за икономика и знае повече неща от мен, но смятам, че в този случай греши. Аз смятам, че Гърция има нужда от една стабилна валута и европейската валута в момента е такава.

Втората възможност е Гърция да остане в еврозоната, но по начина, по който предлага СИРИЗА със създаването на „общ социален фронт”. Аз не мисля, че Гърция е в състояние да постигне развитие сама. Напротив. Въпреки че не ми харесва определението „народът” и „народите”, които чета в програмата на СИРИЗА, не мисля, че народите в Европа са готови да спасят Гърция. Смятам, че в момента общественото мнение в северноевропейските страни е да не се оказва толкова голяма подкрепа на страните от Юга. По-скоро правителствата полагат големи усилия. Европа би била по-демократична, ако не помагаше толкова на Гърция, отколкото обратното.

Третият път е този, който следват всички гръцки правителства от началото на кризата. Много неща могат да се кажат за мерките, които се въвеждат, но единственото сигурно е, че до момента по-голямата част от гръцкото общество подкрепя този опит, защото разбира, че в миналото страната е получила много силна политическа и финансова подкрепа от участието си в европейските структури”.

Историкът подчерта, че гръцкото общество и политическата система вече показаха, че са в състояние да сформират коалиционно правителство с участието на много партии. „Проблемът е в самите политици, които изглежда са напълно неспособни да разберат кризата на своята легитимност. Смятам, че тази криза и излизането от нея са „ключът” за справянето с икономическата криза. Когато лидерът на Златна зора казва, че ръцете на нейните членове са чисти, това не е заплаха за имигрантите, а делегитимирането на една цяла система. Загубата на легитимност обаче е свързана и с корупцията, но нейните корени не са там, а още по-встрани – в явния неуспех на политическата система. Ясно е, че гръцките политици не могат да поемат своята част от отговорността за днешната ситуация по непартиен начин.

Нито един политик не е направил изявление от страна на цялата политическа система, за да поеме поне част от отговорността за допуснатите в миналото грешки. Вместо това чухме израза: „Всички заедно изядохме (парите)”. Той беше не само ненужен, но и обиден. Така или иначе парите не бяха „изядени” от всички. Някои „изядоха” повече от останалите, а други трябваше да „изядат”, а други – не. Най-важното обаче е, че едно такова мнение е всъщност опит да се избегнат отговорностите на политическия елит.

Последиците от това са много. Първо, този политически елит не може да говори за постиженията на изминалите 30 години, а такива имаше: политическа стабилност, благоденствие. Също така не може нито да оглави обществото, нито да поиска повече жертви от него. Вместо да сподели тези жертви политическият елит остава недокоснат, обвинява всички останали, но не и себе си. Явно не е в състояние да разбере колко крехка е ситуацията. Възходът на Златна зора би трябвало да притесни политическия елит повече, отколкото изглежда, че го притеснява в момента”.

Марк Мазауър описа събитията през 1936, когато „цялата политическа система в Гърция пропадна и властта премина в ръцете на един нехаризматичен човек – диктатора Йоанис Метаксас, който всъщност е нямал опонент. Така постепенно хората се оттеглиха от политиците. Не е изключено и днес да се намираме на ръба на една подобна ситуация. За нещастие решението се намира в ръцете на гръцките политици. Но дали ще могат да се справят с това предизвикателство? Да осъзнаят необходимостта да се реорганизират и подновят. Не говоря за партиите, а за един нов, демократичен и креативен път за политиката”.

Според историка гръцките политици трябва да направят това „не само по символичен начин” и това трябва да стане още през тази година, която е много важна преди всичко заради предстоящите избори в Германия. „Те трябва да избягват високопарните изрази. Много хора ми казват, че Гърция изглежда като във военно време. Не смятам, че това е така. От друга страна слушаме езика и фразите от епохата на войните, както от страна на Левицата, така и от страна на Десницата. От СИРИЗА искат да създадат общ фронт, за да бъдат наказани предателите, да се въведе нова социалистическа система и т.н. Мисля, че това е погрешно, защото това води до поляризация и в крайна сметка до засилване на насилието, особено през последните две години. Разбирам, че това е единственият начин за някои политици да се превърнат в главни действащи лица в една драма във време, когато условията не позволяват изразяването на велики дела или героизъм. Крайнодесните сили използват същата реторика. Да, Гърция не се намира във война, но трябва да се справи с кризата, както ако се намираше в подобно състояние. Да се създаде една плуралистична политическа коалиция, която да поведе страната напред”.