Галерия

1

През последните две години много коментатори, а и политици в Гърция се опитаха да обяснят днешната тежка ситуация на страната с нейната история.  В много голяма част от случаите това доведе до изблик на силно социално недоволство: Никой не може да забрави самоделните бесилки и лозунгите за крайни действия срещу политиците по време на протестите на Негодуващите миналата година.

Въпреки това историята може да бъде велик учител. Това доказа преподавателят в университета Колумбия и изтъкнат познавач на гръцката история Марк Мазауър в лекцията си на тема: „Визията на Спинели” Гърция и европейската криза”, която изнесе пред две препълнени със слушатели зали и други, които гледаха на екрани във фоайето на Мегаро Мусикис в Атина.

Той разкритикува гръцките политици, които „отказват да поемат вината за допуснатите в миналото грешки” и „не предприемат мерки срещу възхода на Златна зора, който е много опасен”.

GRReporter представя основните акценти на неговото представяне, което дава конкретни отговори на въпроса: „Как се стигна дотук?”.

„Не смятам, че корените на днешната криза в Гърция са дълбоки  нито, че досега бяха дадени убедителни обяснения за нея. Някои казват, че причините са културни и че „гърците са мързеливи и корумпирани. Те са били винаги и ще продължат да бъдат такива”. Тази теза бе застъпена от медиите в северна Европа, но за съжаление кризата показа колко малко се познават европейците помежду си и колко лесно се обръщат към стереотипите.

Разбира се данните сочат, че проблемът с корупцията в Гърция е сериозен и е свързан с държавния механизъм. Но той е съществувал както в периоди на икономически цъфтеж, така и в периоди на рецесия. Така че не можем да отдадем сегашното икономическо състояние само на корупцията.

Едно друго обяснение, което чуваме е, че причините за гръцката криза са исторически и икономическите проблеми са започнали от създаването на гръцката държава. Това също важи, след като приемем, че Гърция действително е преминала през няколко дългови кризи. Но нейната роля в световната икономика и историческият й опит могат да обяснят само до някъде проблемите, с които трябва да се справи днес.

Но това, което трябва да изследваме са политическите решения, които доведоха до днешната криза”.

Марк Мазауър се върна в далечната 1974 и промяната на политическия строй след падането на военната диктатура в страната. „Много коментатори определят като триумфален и успешен. Аз също смятам, че е успешен, след като след  десетилетия на крайна политическа нестабилност в Гърция бе утвърдено демократично управление. Обикновено не свързвам този период с развитието и цъфтежа на частния сектор”.

Според историка уточнаването на точния брой на държавните служители е сложна задача. „Същестуват и много легенди за създаването на гръцкия държавен сектор, който често се демонизира от различни експерти.  Данните сочат, че през 1974 държавните служители са били 120 000. По време на управлението на правителствата на Константинос Караманлис до 1981 той е достигнал до 121 000. Рязкото покачване е започнало след 1981, когато изборите печели ПАСОК на Андреас Папандреу. В рамките на една година държавните служители вече са били над 200 000 и този брой никога след това не е бил намален. В една втора фаза на интензивно развитие в края на 90-те години и началото на 2000-та година, когато Гърция започна усилията за влизане в еврозоната броят на държавните служители бе увеличен 4 пъти. Всичко това се случваше в разрез с изключително бавното покачване на служителите в частния сектор”.

Марк Мазауър обясни, че в Гърция не е бил приложен никой от западните модели на развитие на частния сектор, който носи положителни икономически резултати. „В Гърция беше направен опит да се създаде социална държава чрез създаването на здравни центрове, децентрализация на управлението  и т.н. В същото време практиката за даване на рушвети бе преустановена и държавният сектор се превърна в „полесражение” за двете големи партии, които се разменяха в управлението на страната”.

Според Марк Мазауър гръцкият държавен сектор не е единственият в Европа, който създава проблеми на държавата. „Нещата са подобни и в останалата част на Европа в по-голяма или по-малка степен. За мен проблемът се намира в синхронизирането. След  падането на хунтата през 1974 съществуваше желанието Левицата също да бъде интегрирана в обществения живот на страната. В същото време усилията бяха насочени в създаването на един държавен сектор, така че държавата да гарантира социалната солидарност. По същото време обаче този порив за социална държава отпадаше в други страни като Великобритания и САЩ например. И това не защото това бе желанието на техните правителства, а понеже го налагаха глобализирането на икономиката и пазарите. Т.е. Андреас Папандреу се опитваше да създаде нещо, което отмираше в други държави. И тук идва логичният въпрос: По какъв начин са мислели гърците, че ще могат да се отклонят от пътя, който следваха други държави?”.

Според Марк Мазауър Гърция днес е изправена пред три възможности, за да се справи с тежкото си икономическо състояние. „Първо, Гърция би могла да изостави всички усилия за изплащане на заемите си и да напусне еврозоната. Да оставим настрани сложните правни процеси, които са свързани с това и да видим какви ще бъдат последствията. Преди време Джоузеф Стиглиц ми беше казал, че това не е чак толкова лоша възможност:  Че в началото ще настъпи хаос, но след това, с една девалвирана национална валута Гърция ще може постигне развитие чрез износ. Професор Стиглиц спечели нобелова награда за икономика и знае повече неща от мен, но смятам, че в този случай греши. Аз смятам, че Гърция има нужда от една стабилна валута и европейската валута в момента е такава.

Втората възможност е Гърция да остане в еврозоната, но по начина, по който предлага СИРИЗА със създаването на „общ социален фронт”. Аз не мисля, че Гърция е в състояние да постигне развитие сама. Напротив. Въпреки че не ми харесва определението „народът” и „народите”, които чета в програмата на СИРИЗА, не мисля, че народите в Европа са готови да спасят Гърция. Смятам, че в момента общественото мнение в северноевропейските страни е да не се оказва толкова голяма подкрепа на страните от Юга. По-скоро правителствата полагат големи усилия. Европа би била по-демократична, ако не помагаше толкова на Гърция, отколкото обратното.

Третият път е този, който следват всички гръцки правителства от началото на кризата. Много неща могат да се кажат за мерките, които се въвеждат, но единственото сигурно е, че до момента по-голямата част от гръцкото общество подкрепя този опит, защото разбира, че в миналото страната е получила много силна политическа и финансова подкрепа от участието си в европейските структури”.

Историкът подчерта, че гръцкото общество и политическата система вече показаха, че са в състояние да сформират коалиционно правителство с участието на много партии. „Проблемът е в самите политици, които изглежда са напълно неспособни да разберат кризата на своята легитимност. Смятам, че тази криза и излизането от нея са „ключът” за справянето с икономическата криза. Когато лидерът на Златна зора казва, че ръцете на нейните членове са чисти, това не е заплаха за имигрантите, а делегитимирането на една цяла система. Загубата на легитимност обаче е свързана и с корупцията, но нейните корени не са там, а още по-встрани – в явния неуспех на политическата система. Ясно е, че гръцките политици не могат да поемат своята част от отговорността за днешната ситуация по непартиен начин.

Нито един политик не е направил изявление от страна на цялата политическа система, за да поеме поне част от отговорността за допуснатите в миналото грешки. Вместо това чухме израза: „Всички заедно изядохме (парите)”. Той беше не само ненужен, но и обиден. Така или иначе парите не бяха „изядени” от всички. Някои „изядоха” повече от останалите, а други трябваше да „изядат”, а други – не. Най-важното обаче е, че едно такова мнение е всъщност опит да се избегнат отговорностите на политическия елит.

Последиците от това са много. Първо, този политически елит не може да говори за постиженията на изминалите 30 години, а такива имаше: политическа стабилност, благоденствие. Също така не може нито да оглави обществото, нито да поиска повече жертви от него. Вместо да сподели тези жертви политическият елит остава недокоснат, обвинява всички останали, но не и себе си. Явно не е в състояние да разбере колко крехка е ситуацията. Възходът на Златна зора би трябвало да притесни политическия елит повече, отколкото изглежда, че го притеснява в момента”.

Марк Мазауър описа събитията през 1936, когато „цялата политическа система в Гърция пропадна и властта премина в ръцете на един нехаризматичен човек – диктатора Йоанис Метаксас, който всъщност е нямал опонент. Така постепенно хората се оттеглиха от политиците. Не е изключено и днес да се намираме на ръба на една подобна ситуация. За нещастие решението се намира в ръцете на гръцките политици. Но дали ще могат да се справят с това предизвикателство? Да осъзнаят необходимостта да се реорганизират и подновят. Не говоря за партиите, а за един нов, демократичен и креативен път за политиката”.

Според историка гръцките политици трябва да направят това „не само по символичен начин” и това трябва да стане още през тази година, която е много важна преди всичко заради предстоящите избори в Германия. „Те трябва да избягват високопарните изрази. Много хора ми казват, че Гърция изглежда като във военно време. Не смятам, че това е така. От друга страна слушаме езика и фразите от епохата на войните, както от страна на Левицата, така и от страна на Десницата. От СИРИЗА искат да създадат общ фронт, за да бъдат наказани предателите, да се въведе нова социалистическа система и т.н. Мисля, че това е погрешно, защото това води до поляризация и в крайна сметка до засилване на насилието, особено през последните две години. Разбирам, че това е единственият начин за някои политици да се превърнат в главни действащи лица в една драма във време, когато условията не позволяват изразяването на велики дела или героизъм. Крайнодесните сили използват същата реторика. Да, Гърция не се намира във война, но трябва да се справи с кризата, както ако се намираше в подобно състояние. Да се създаде една плуралистична политическа коалиция, която да поведе страната напред”.