Галерия

2

1

Александър Бебов е съдружник в ИП “Балканска консултантска компания”, работил е за JP Morgan, Merrill Lynch, Chemical Bank и Prudential Securities. Притежава магистърска степен по публична администрация от университета в Харвард, учил е още в University of Maine и Stern School of Business, Ню Йорк. Той коментира пред GRReporter последните събития в Гърция и България и даде своята гледна точка за отзвука, който те могат да имат върху икономическите перспективи на двете страни.

Как според вас ще се отрази на икономическия климат политическата несигурност в България, създадена след оставката на правителството?

Оставката на правителството и политическата несигурност в страната се отразяват негативно както на новите инвестиции, така и като цяло на пазара на сливания и изкупувания. В краткосрочен план определено смятам, че тази несигурност ще продължи. Тези, които искат да продават компании, ако не са принудени от обстоятелствата, ще изчакат. Тези, които искат да купуват, ще слагат допълнителна премия за риск не само за страната, но и за дадена компания. Инвеститорите предпочитат да купуват малко по-скъпо (така или иначе цените на Балканите са по-ниски в сравнение с върховете от 2008), но да са далеч от политическата несигурност или от явлението улиците да диктуват правилата.

В никакъв случай не искам да кажа, че исканията на протестиращите в България не са правилни и е добре да има коректив в лицето на гражданското общество, но в сегашната ситуация новите инвеститори ще изчакат да се увеличи сигурността в инвестиционната среда преди да направят първи крачки към българския пазар.

В чужбина не е много ясно срещу какво протестират в България. Смятате ли, че протестите в България са отзук на общата криза в Европа или са производно на грешки в системата вътре в страната?

Има прилики и разлики между кризата в Европа и събитията в България. Основните разлики са, че доходите в страните от европейската периферия, към която не включвам България започнаха да се намаляват от доста по-висока база. Доходите за италианските, португалските или гръцките домакинства бяха драстично намалени. Кризата в тези страни дойде по различни причини – изкуствено високи цени на имотите в Испания и Ирландия, банкова криза в Ирландия, но най-вече от раздути държавни бюджети. Различните фактори свързани с тези проблеми имаха като основен ефект да изкарат хората по улицата в страните от европейската периферия.

В случая на България е обратното. От 1997 насам различните правителства правеха каквото могат, за да поддържат стабилни макроикономическите показатели. Това стана възможност с цената на ниските доходи на населението. Държавните управления през годините поддържаха много строга фискална политика и отговаряха на условията на валутния борд, на което се дължи изключително доброто състояние на бюджета и държавния дълг на България на фона на страните от Европейския съюз и дори и на САЩ.

Проблемите в България идват от факта, че остава най-бедната страна в Европейския съюз. Въпреки опитите на различни правителства през годините, както и усилията на последното държавно управление в областта на инфраструктурни проекти и усвояването на европейски средства, България остава бедна страна. Бунтовете тази зима са израз точно на това недоволство. Започна се от декемврийските и януарските сметки за електричестово. В последствие духовете се разбудиха и хората започнаха да си задават въпроса “Откъде идват големите сметки?”. Koгато темата се разрасна, стана ясно, че частните електроразпределителни предприятия (ЕРП-та) са наемали свои фирми за консултантски услуги и са им плащали сериозни суми за тях.

Проблемът е, че същите тези суми са се признавали от енергийния регулатор през годините и са били одобрявани от различни правителства. Оттам избухнаха протестите в България. Има и крайни искания, като национализация на електроразпределителните предприятия, които аз никога не бих подкрепил, но въпросът за прозрачността и упражнявания контрол е много сериозен.

Както казахте България има много стабилни макроикономически показатели. Въпреки това не успя да постигне стабилен икономически растеж или да привлече силни стратегически инвестиции? На какво се дължи това?

Не мога да се съглася напълно с вас, че България не е привлякла през годините големи стратегически инвестиции. Има имена на стратегически инвеститори в страната. Проблемът е, че тяхното присъствие на българския пазар не е било оползотворено, за да се привлекат нови инвестиции или да се приложи така наречения “домино ефект”. Друг проблем с този тип инвеститори е, че не е упражняван достатъчно ефективен контрол и не е давана достатъчно голяма прозрачност в дейността им. Не е достатъчно просто да привлечем инвестициите. Трябва да съблюдаваме дали инвеститорът спазва задълженията си. С други думи не можем да кажем, че в България не е имало големи стратегически инвеститори, но подходът към тях не е бил правилен.

Една от слабостите на България е, че си продаде голяма част от активите на много ниски цени. Друга е, че не изчака известно време преди да ги осъществи.

Кои са най-неуспешните приватизации в България?

Не искам да посочвам имена, но приватизацията в банковия сектор можеше да се проведе малко по-късно или да се продаде на по-добри цени. В енергетиката (извън електричеството) също имаме такива примери. При електроенергията достатъчно е да се погледнат доста изгодните условия предоставени за управлението на ТЕЦ "Контур глобул Марица-изток 3" и “Ей и Ес Марица-изток 1”. Има и други примери, но като цяло българската приватизация можеше да се реализира при по-висока цена.