Галерия

2

1

Александър Бебов е съдружник в ИП “Балканска консултантска компания”, работил е за JP Morgan, Merrill Lynch, Chemical Bank и Prudential Securities. Притежава магистърска степен по публична администрация от университета в Харвард, учил е още в University of Maine и Stern School of Business, Ню Йорк. Той коментира пред GRReporter последните събития в Гърция и България и даде своята гледна точка за отзвука, който те могат да имат върху икономическите перспективи на двете страни.

Как според вас ще се отрази на икономическия климат политическата несигурност в България, създадена след оставката на правителството?

Оставката на правителството и политическата несигурност в страната се отразяват негативно както на новите инвестиции, така и като цяло на пазара на сливания и изкупувания. В краткосрочен план определено смятам, че тази несигурност ще продължи. Тези, които искат да продават компании, ако не са принудени от обстоятелствата, ще изчакат. Тези, които искат да купуват, ще слагат допълнителна премия за риск не само за страната, но и за дадена компания. Инвеститорите предпочитат да купуват малко по-скъпо (така или иначе цените на Балканите са по-ниски в сравнение с върховете от 2008), но да са далеч от политическата несигурност или от явлението улиците да диктуват правилата.

В никакъв случай не искам да кажа, че исканията на протестиращите в България не са правилни и е добре да има коректив в лицето на гражданското общество, но в сегашната ситуация новите инвеститори ще изчакат да се увеличи сигурността в инвестиционната среда преди да направят първи крачки към българския пазар.

В чужбина не е много ясно срещу какво протестират в България. Смятате ли, че протестите в България са отзук на общата криза в Европа или са производно на грешки в системата вътре в страната?

Има прилики и разлики между кризата в Европа и събитията в България. Основните разлики са, че доходите в страните от европейската периферия, към която не включвам България започнаха да се намаляват от доста по-висока база. Доходите за италианските, португалските или гръцките домакинства бяха драстично намалени. Кризата в тези страни дойде по различни причини – изкуствено високи цени на имотите в Испания и Ирландия, банкова криза в Ирландия, но най-вече от раздути държавни бюджети. Различните фактори свързани с тези проблеми имаха като основен ефект да изкарат хората по улицата в страните от европейската периферия.

В случая на България е обратното. От 1997 насам различните правителства правеха каквото могат, за да поддържат стабилни макроикономическите показатели. Това стана възможност с цената на ниските доходи на населението. Държавните управления през годините поддържаха много строга фискална политика и отговаряха на условията на валутния борд, на което се дължи изключително доброто състояние на бюджета и държавния дълг на България на фона на страните от Европейския съюз и дори и на САЩ.

Проблемите в България идват от факта, че остава най-бедната страна в Европейския съюз. Въпреки опитите на различни правителства през годините, както и усилията на последното държавно управление в областта на инфраструктурни проекти и усвояването на европейски средства, България остава бедна страна. Бунтовете тази зима са израз точно на това недоволство. Започна се от декемврийските и януарските сметки за електричестово. В последствие духовете се разбудиха и хората започнаха да си задават въпроса “Откъде идват големите сметки?”. Koгато темата се разрасна, стана ясно, че частните електроразпределителни предприятия (ЕРП-та) са наемали свои фирми за консултантски услуги и са им плащали сериозни суми за тях.

Проблемът е, че същите тези суми са се признавали от енергийния регулатор през годините и са били одобрявани от различни правителства. Оттам избухнаха протестите в България. Има и крайни искания, като национализация на електроразпределителните предприятия, които аз никога не бих подкрепил, но въпросът за прозрачността и упражнявания контрол е много сериозен.

Както казахте България има много стабилни макроикономически показатели. Въпреки това не успя да постигне стабилен икономически растеж или да привлече силни стратегически инвестиции? На какво се дължи това?

Не мога да се съглася напълно с вас, че България не е привлякла през годините големи стратегически инвестиции. Има имена на стратегически инвеститори в страната. Проблемът е, че тяхното присъствие на българския пазар не е било оползотворено, за да се привлекат нови инвестиции или да се приложи така наречения “домино ефект”. Друг проблем с този тип инвеститори е, че не е упражняван достатъчно ефективен контрол и не е давана достатъчно голяма прозрачност в дейността им. Не е достатъчно просто да привлечем инвестициите. Трябва да съблюдаваме дали инвеститорът спазва задълженията си. С други думи не можем да кажем, че в България не е имало големи стратегически инвеститори, но подходът към тях не е бил правилен.

Една от слабостите на България е, че си продаде голяма част от активите на много ниски цени. Друга е, че не изчака известно време преди да ги осъществи.

Кои са най-неуспешните приватизации в България?

Не искам да посочвам имена, но приватизацията в банковия сектор можеше да се проведе малко по-късно или да се продаде на по-добри цени. В енергетиката (извън електричеството) също имаме такива примери. При електроенергията достатъчно е да се погледнат доста изгодните условия предоставени за управлението на ТЕЦ "Контур глобул Марица-изток 3" и “Ей и Ес Марица-изток 1”. Има и други примери, но като цяло българската приватизация можеше да се реализира при по-висока цена.

Приватизациите много често се извършват в неблагоприятен икономически период. Тогава пазарните цени са винаги занижени.

Ако бяха направени повече маркетингови усилия – например да се ангажира по-голяма инвестиционна банка от Лондон. Може на пръв поглед да изглежда скъпо, ефектът от подобна услуга се мултиплицира в края на програмата. Подобни фирми могат да направят маркетинговия процес много по-добър и дава много по-добри резултати, ако не се полагат усилия в подготвителния процес.

Приватизацията е в основата на гръцката правителствена програма за възстановяване на икономически растеж. Тя закъснява вече почти две години, но според анализатори раздържавяването остава единствената силна карта на страната, за да се измъкне от рецесията. Смятате ли, че една динамична приватизационна програма може да се окаже за страна като Гърция двигателя на икономическия ръст?

Съгласен съм, че приватизацията може да се окаже двигател на икономически ръст, но в Гърция виждаме, че тя вече се забави доста години. Сега Гърция е стигнала до момента, в който или трябва да се съгласява с всичко, което казват отвън или да обяви официално държавен банкрут. Доколко ще се изпълнява приватизационната програма е въпрос на самите гръцки власти. Със сигурност няма да е лесна задача, защото много компании в чужбина нямат доверие на гръцката среда в момента.

Кои според вас са силните позиции на гръцката приватизационна програма и какво можем да очакваме в близко бъдеще?

Това са телекомуникациите, банковия сектор и други отрасли, в които гръцкият бизнес има силно влияние в региона. Друг въпрос остава дали ще имат готовност да се разделят с част от тези активи. В краткосрочен план не очакваме големи промени. Важен въпрос остава и развитието на икономиката и решенията в политически план след парламентарните избори в Германия тази есен. Досега беше нужно да се поддържа Гърция, заради системния ефект на кризата. Сега трябва да се вземат незабавно мерки със средносрочно влияние, защото в противен случай нещата ще продължат да се влошават. Дълговете на Гърция са толкова големи, че ако не се вземат мерки те ще бъдат постоянно неустойчиви.

На Гърция й предстои дълъг път, но искам да се върнем за момент на България. Уточнихме, че страната ни има стратегически инвеститори и стабилна макроикономическа рамка. В същото време нямаме икономически ръст и оставаме бедна страна. Кои са основните причини?

Селското ни стопанство и свързаните с него сектори са в изключително лошо състояние. То можеше да е един от трите ключови сектори, които да станат двигател на икономическия ръст, но никога не го развихме.

Много добре знаем как селскостопанските фирми във Франция работят изключително успешно в кооперативи, а ние сами си разрушихме този сектор с промените наложени през 1990-1992. Селското стопанство можеше да е една от движещите сили на българското производство. Вместо това раздробихме малките късчета земя между голям брой собственици в големите градове, селата се обезлюдиха и вместо да окрупним и да засилим селското стопанство, го разрушихме. Селскостопанските кооперативни дружества във Франция например закупуват голямо количество от консумативите си на преференциални цени, фермерите работят заедно и в резултат на това могат да бъдат конкурентни.

Друг печеливш сектор, който има голям потенциал за развитие е енергетиката и по-специално електроенергията. България географски е в центъра на Балканите и не е много лесно да бъдем заобиколени. Ние традиционно сме били износители на електричество в региона. Този сектор се свързва с дългосрочните инвестиции и може да се развие достатъчно добре, за да предоставя евтин ток и да се избегнат протести като тези, които познахме тази зима. Трябва да има разумни проекти, които да поддържат сектора и да ни държат един гърди пред конкуренцията, а не да тичаме след страни като Турция или потенциално Румъния в бъдеще. Това е стратегически сектор, който може да носи много приходи и да предоставя по-евтин ток както глътка въздух на домакинствата, така и на предприятията, които развиват дейност в България.

Това са двата сектор, които биха могли да са силно конкурентоспособни, но не им беше обърнато достатъчно внимание. В селското стопанство бяха направени много сериозни грешки и сега не е лесно хората да се върнат по селата. При електроенергията също не виждам нещата да вървят в правилната посока.

Как се отрази гръцката криза в България? Какви бяха отрицателните влияния и имаше ли положителни страни?

Не смятам, че гръцката криза причини някакви драстични щети на българската икономика. Ефектът на финансовата криза в съседната страна беше по-скоро индиректен. От гледна точка на несигурност свързана с южната ни съседка, като бунтове, стачки и размирици, може някои чуждестранни инвеститори да са предпочели да изчакат известна стабилизация преди да влезнат на българския пазар. Ситуацията в Гърция създава като цяло негативно влияние на Балканите, но то е непряко и за съжаление не може лесно да бъде неутрализирано.

За сериозни положителни ефекти от кризата е пресилено да се говори. Има пренасяне на малки гръцки бизнеси в страната, което на практика е данъчна миграция.

Каква е позицията Ви за присъединяване на България към еврозоната?

България така или иначе изпълнява по-голямата част от критериите на Маастрихт и присъединяването към еврозоната няма да промени особено много ситуацията. Не мисля, че влизането във валутния съюз ще има някакъв драстичен ефект, тъй като икономиката вече е тясно свързана с еврото. В краткосрочен план не предвиждам да има някакво развитие по въпроса. При първите сигнали на стабилизация, които не очакваме да се проявят преди 2014, диалогът може да бъде подновен. Може би българските политици ще направят крачки в тази посока след две-три години.