Галерия

2

1

Приватизациите много често се извършват в неблагоприятен икономически период. Тогава пазарните цени са винаги занижени.

Ако бяха направени повече маркетингови усилия – например да се ангажира по-голяма инвестиционна банка от Лондон. Може на пръв поглед да изглежда скъпо, ефектът от подобна услуга се мултиплицира в края на програмата. Подобни фирми могат да направят маркетинговия процес много по-добър и дава много по-добри резултати, ако не се полагат усилия в подготвителния процес.

Приватизацията е в основата на гръцката правителствена програма за възстановяване на икономически растеж. Тя закъснява вече почти две години, но според анализатори раздържавяването остава единствената силна карта на страната, за да се измъкне от рецесията. Смятате ли, че една динамична приватизационна програма може да се окаже за страна като Гърция двигателя на икономическия ръст?

Съгласен съм, че приватизацията може да се окаже двигател на икономически ръст, но в Гърция виждаме, че тя вече се забави доста години. Сега Гърция е стигнала до момента, в който или трябва да се съгласява с всичко, което казват отвън или да обяви официално държавен банкрут. Доколко ще се изпълнява приватизационната програма е въпрос на самите гръцки власти. Със сигурност няма да е лесна задача, защото много компании в чужбина нямат доверие на гръцката среда в момента.

Кои според вас са силните позиции на гръцката приватизационна програма и какво можем да очакваме в близко бъдеще?

Това са телекомуникациите, банковия сектор и други отрасли, в които гръцкият бизнес има силно влияние в региона. Друг въпрос остава дали ще имат готовност да се разделят с част от тези активи. В краткосрочен план не очакваме големи промени. Важен въпрос остава и развитието на икономиката и решенията в политически план след парламентарните избори в Германия тази есен. Досега беше нужно да се поддържа Гърция, заради системния ефект на кризата. Сега трябва да се вземат незабавно мерки със средносрочно влияние, защото в противен случай нещата ще продължат да се влошават. Дълговете на Гърция са толкова големи, че ако не се вземат мерки те ще бъдат постоянно неустойчиви.

На Гърция й предстои дълъг път, но искам да се върнем за момент на България. Уточнихме, че страната ни има стратегически инвеститори и стабилна макроикономическа рамка. В същото време нямаме икономически ръст и оставаме бедна страна. Кои са основните причини?

Селското ни стопанство и свързаните с него сектори са в изключително лошо състояние. То можеше да е един от трите ключови сектори, които да станат двигател на икономическия ръст, но никога не го развихме.

Много добре знаем как селскостопанските фирми във Франция работят изключително успешно в кооперативи, а ние сами си разрушихме този сектор с промените наложени през 1990-1992. Селското стопанство можеше да е една от движещите сили на българското производство. Вместо това раздробихме малките късчета земя между голям брой собственици в големите градове, селата се обезлюдиха и вместо да окрупним и да засилим селското стопанство, го разрушихме. Селскостопанските кооперативни дружества във Франция например закупуват голямо количество от консумативите си на преференциални цени, фермерите работят заедно и в резултат на това могат да бъдат конкурентни.

Друг печеливш сектор, който има голям потенциал за развитие е енергетиката и по-специално електроенергията. България географски е в центъра на Балканите и не е много лесно да бъдем заобиколени. Ние традиционно сме били износители на електричество в региона. Този сектор се свързва с дългосрочните инвестиции и може да се развие достатъчно добре, за да предоставя евтин ток и да се избегнат протести като тези, които познахме тази зима. Трябва да има разумни проекти, които да поддържат сектора и да ни държат един гърди пред конкуренцията, а не да тичаме след страни като Турция или потенциално Румъния в бъдеще. Това е стратегически сектор, който може да носи много приходи и да предоставя по-евтин ток както глътка въздух на домакинствата, така и на предприятията, които развиват дейност в България.

Това са двата сектор, които биха могли да са силно конкурентоспособни, но не им беше обърнато достатъчно внимание. В селското стопанство бяха направени много сериозни грешки и сега не е лесно хората да се върнат по селата. При електроенергията също не виждам нещата да вървят в правилната посока.

Как се отрази гръцката криза в България? Какви бяха отрицателните влияния и имаше ли положителни страни?

Не смятам, че гръцката криза причини някакви драстични щети на българската икономика. Ефектът на финансовата криза в съседната страна беше по-скоро индиректен. От гледна точка на несигурност свързана с южната ни съседка, като бунтове, стачки и размирици, може някои чуждестранни инвеститори да са предпочели да изчакат известна стабилизация преди да влезнат на българския пазар. Ситуацията в Гърция създава като цяло негативно влияние на Балканите, но то е непряко и за съжаление не може лесно да бъде неутрализирано.

За сериозни положителни ефекти от кризата е пресилено да се говори. Има пренасяне на малки гръцки бизнеси в страната, което на практика е данъчна миграция.

Каква е позицията Ви за присъединяване на България към еврозоната?