Галерия

3

2

1

Авготарахото се счита за деликатесен продукт още от ерата на фараоните и е бил важен елемент от дръвногръцкият начин на хранене. Хайверът Авготарахо се прави от яйцата на женската риба наречена бафа или мугилос от местните, но широко позната като кефал, която плува във водите в залива при Месолонги. Женските кефали се ловят в затворения залив при Месолонги и техният хайвер е със запазена марка за произход – един от малкото морски продукти с индикация от ЕС. Необходимо е да отбележим, че заливът при Месолонги е толкова затворен, че водата не е съвсем солена, а напротив доста сладка.

Когато се уловят женските кефали, зрелите яйца се премахват от рибата внимателно, а да не се излеят, изплакват се с морска вода, осоляват се с морска сол, изсушават се на слънце и се запечатват в разтопен восък. Пресният и хубав хайвер авготарахо има портокалово-червеникав цвят, а на вкус е солен и пикантен, малко е мазен и оставя следвкус, който се топи изтънчено. С времето хайверът изсъхва и става все по-горчив. За да го поднесете на масата първо отрязвате дебело парче хайвер от готовата пръчка, премахвате восъка и после го нарязвате на тънки филийки, така че гостите да разберат, че парчето не го ядем с восъка. Може да го поставите върху препечена и все още топла филийка хляб и да го сервирате с чашка узо.

Хайверът може да бъде използван и в различни рецепти, но също така е прекрасен ордьовър или мезе за узо или ципуро. Сушен и направен на сол хайверът може да бъде поръсван в салати, сосове и в пиата със спагети. Една „пръчка” хайвер от датата на нейното производство може да издържи около една година като го държим в хладилник, но най-добре е да бъде консумирана в срок от десет месеца. Колкото по-рано бъде консумирано авготарахото, толкова по-силен е вкусът му.

В момента хайверът от Месолонги е от най-почитаните гурме деликатеси – препоръчва се на спортисти и на деца, защото е натурален продукт без никакви консерванти, богат на протеини и на витамини (A,B,C, Omega 3). Освен това е един продукт без никакви оцветители и е богат на хранителни вещества без да бъде висококалоричен.

Според литературни източници през 18 в. авготарахото е било изнасяно в Италия, където са му се наслаждавали придружено от лимон и зехтин. Но лорд Байрон е този, който представя на Европа богатството на месолонгийския залив наречено авготарахо, след като посещава града през януари 1824 г. Преди това – през 1668 г., турският пътешественикЕвлиа Челеби казва за хайвера, че е „рус като шафрана”, ароматно, вкусено и тонизиращо мезе, „един истински подарък за султани.” От описаните на Челеби става ясно, че методът на проиводство не се е променил през вековете, а най-важното – известното място, откъдето се черпи си остава същото: залива при Месолонги.