Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Гръцките продукти със запазена марка - много на брой, но с малък пазарен дял

28 Май 2014 / 14:05:44  GRReporter
2077 прочитания

Недостатъчната подкрепа за сертифицирането чрез единна дългосрочна национална стратегия, в съчетание с вакуума, характеризиращ стандартизацията в Гърция, са основните спънки пред сериозните перспективи за растеж, които могат да проявят (главно на чуждите пазари) гръцките земеделски продукти със защитено наименование за произход и защитени географски указания.

През вестник „Нафтемборики“ фактори от земеделския бранш посочват, че «признаването на голям брой местни земеделски продукти като такива със защитено наименование за произход и защитени географски указания е сериозен инструмент, тъй като подобрява тяхната надеждност и им придава допълнителна добавена стойност. Особено производителите в отдалечените райони имат възможност да продават по-лесно местните продукти със специфични характеристики, и да увеличат доходите си чрез по-добрите цени на пазара».

Въпреки това става ясно, че недостатъчното използване на този инструмент води до там да се губят сериозни възможности за първичния икономически сектор.

Както се посочва в изследване на Infobank Hellastat за местното производство на продукти със защитено наименование за произход и защитени географски указания, изготвено от Алексис Николаидис, Economic Research & Sectoral Studies Analyst, размерът на гръцкия пазар е доста по-малък от размера, който би оправдал високия брой признати продукти. Този факт се отдава главно на това, че сертифицирането не е било подкрепено в достатъчна степен от единна дългосрочна национална стратегия, като едновременно с това продажбата на насипни продукти води до нелоялна конкуренция в бранша.

По-конкретно според данните в изследването, до момента Европейската комисия е признала официално 101 гръцки продукта с растителен и животински произход, от които 74 са със защитено наименование за произход, а 27 – със защитени географски указания. Тези цифри поставят страната на 5 място в списъка със страните-членки на Европейския съюз (ЕС). Въпреки това обаче Гърция има доста по-малък дял в ЕС по отношение на приходите от тези продукти.

По-специално, според данните на Infobank, през 2012 Гърция е произвела общо около 150 000 тона продукти със защитено наименование за произход и със защитени географски указания, като пазарната им стойност се изчислява на 650 милиона евро. Въпреки това от общото произведено количество 2/3 се консумират на местния пазар, а останалата 1/3 се изнася, предимно в ЕС.

Общата пазарна стойност на произведените сертифицирани продукти в ЕС-28 възлиза на 50 милиарда евро, като на Гърция се пада едва 1,3% от общия дял. Най-голям пазарен дял имат Италия (33%), Германия (25%), Франция (17%) и Великобритания (8%).

Показателен е фактът, че Гърция има признати много повече продукти от Германия и Великобритания, което показва все още ниското развитие на бранша в страната.

Същевременно вътрешното потребление на доста продукти се свива, тъй като поради намалените си доходи потребителите се обръщат към по-евтини стоки. Така например през първото шестмесечие на 2013 продажбите на сиренето фета са намалели с 4,6% като обем и с 4,2% като стойност в сравнение със същия период на 2012.

При тези обстоятелства проучването на Infobank посочва, че решение за гръцкото производство са пазарите в чужбина, където обаче «продуктите се продават обикновено на по-ниски цени в сравнение с продуктите на други страни (напр. сиренето фета, зехтинът, различните вина)».

Според Хрисостомос Кацис, изпълнителен директор на Infobank Hellastat, «перспективите пред гръцките продукти със защитено наименование за произход и защитени географски указания са определено положителни, като се има предвид осъзнаването от страна на мнозина потребители на значението на здравословното хранене и подкрепата за традиционното местно производство.

Цел на гръцките продукти трябва да бъдат пазарите в чужбина, където текущото търсене от една страна е значително, но пък съставлява по-малък дял, отколкото продуктите заслужават заради по-високото си качество».

Въпреки че гръцките продукти със защитено наименование за произход или защитени географски указания се смятат за висококачествени, малко от тях успяват да станат обект на износ и да спечелят сериозна позиция на пазарите в чужбина благодарение на сертифицирането им.

Характерни примери са сиренето фета, различни трапезни сирена, маслините тип „Каламон“ и др., чиито експортни резултати не се смятат все още за съответстващи на високото им качество (напр. сиренето фета заема едва 28% от медународния пазар на бели сирена). И обратно, повечето такива продукти се продават предимно на гръцка територия, както е било и преди да бъдат признати от ЕС.

За голям удар се приема фактът, че в бранша цари нелоялна конкуренция поради продажбата на насипни продукти и наличието на фалшиви сертификати.

Нови сертификационни знаци

Категории: продукти със защитено наименование за произход защитени географски указания
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus