Галерия

2

1

Дискусията около бъдещето на ядрената енергетика в световен мащаб се очаква да се разрази веднага след осъществяването на най-оптимистичния или песимистичен сценарий за реакторите на АЕЦ Фукушима в Япония.

Световното антиядрено движение набира сили и смята, че е дошъл моментът човечеството да си даде сметка, че атомната енергия не е никак безопасна и да се насочи към алтернативни източници на енергия. От момента на своето учредяване през 1980 Международната федерация на лекарите за предотвратяването на ядрена война има за единствена цел „създаването на един по-мирен и безопасен свят, освободен от заплахата от ядрено унищожение”. Федерацията, която има филиали в 63 страни е получила Нобелова награда за мир през 1985. Общогръцкото лекарско сдружение за защита на околната среда и срещу ядрената и индустриалната опасност е гръцкият филиал на световната федерация. GRReporter проведе разговор с неговия председател д-р Мария Арванити – Сотиропулу.

Г-жа Сотиропулу, какви са последствията на радиацията върху човешкия организъм?

Последствията от излагането на радиация зависят от количеството поета радиоенергия и от радиационните елементи, които засягат човешкия организъм. Нека опиша първо острата радиоенергия, чиито жертви бяха пожарникарите, които се доближиха до реакторите в Чернобил. След излагането си на този вид радиация хората в началото получават виене на свят, повръщане, диарии, косопад, кървене, различни възпаления, причинени от рязкото отслабване на имунната система, докато се стигне до кома и смърт. В този случай състоянието им не може да бъде подобрено, особено ако количеството на поетата радиоенергия е било голямо. Това може да се случи и на някой, който без да знае носи в джоба си някакъв радиационен материал, както се е случвало с някои разузнавачи. За щастие това засяга само малък брой хора, т.е. пряко замесените в процеса, който следва инцидента в дадена централа.

Относно околната среда нещата пак зависят от разстоянието от мястото на излъчване на радиоенергията, както и от елементите, които във всеки реактор са различни. Освен това всеки реактор има своето, нека кажем „сметище”, от което изтичат всички отпадъчни продукти. В случая на атомната централа във Фукушима и според информацията, която имаме елементите са четири. Това е радиационният йод, който ни е познат от катастрофата в Чернобил, когато беше причинил ракови заболявания на щитовидната жлеза особено при малките деца. Затова в Япония вече бяха раздадени хапчета с йод на жителите на района. Те обаче не трябва да се приемат от всички хора, защото съществува опасността от натравяне в случай, че бъде прието много голямо количество.

След това са стронцият и цезият. Тези радиационни изотопи имат същото поведение като на калция и фосфора, които съществуват в човешкия организъм. Така стронцият се съсредоточава в костите, а цезият в кръвта и по този начин заразява органи като черния дроб и панкреаса. Понеже се отделят чрез урината по сравнително по-лесен начин тези изотопи могат да причинят рак на отделителната система. Стронцият се свързва с появата на левкемии.

Най-опасният елемент обаче е плутоният, който има много голям период на полуразпад. Районите, в които има изтичане на плутоний се заразяват за милиони години напред. Освен това плутоният е много токсичен и в случай на вдишване причинява рак на белите дробове.

Трябва да отбележим, че радиацията засяга всички бързо регенериращи се клетки. Затова дадено количество радиация засяга в различна степен едно дете и един възрастен човек. Много по-опасна е за децата и за първите три месеца от бременността, защото това е периодът на създаване на органите и в случай на  поражение в структурата на ДНК се предизвиква тератогенност, т.е. децата се раждат с различни деформации.

Виждаме, че в Япония измерват нивото на радиацията от хората. Тази, която поемаме вътре в организмите си обаче е много по-голяма и не може да се отдели толкова лесно. Тя продължава да се излъчва вътре в човешкия организъм и общото количество, което човекът поема е много по-голямо и по-вредно. Другият начин на зараза е чрез хранителната верига. Затова е важно продуктите да се мият много добре, въпреки че животните, чието месо консумираме също могат да се заразят от заразена трева. Това количество се наслагва в човека, който се е заразил от атмосферното замърсяване с радиация. Затова казваме, че нещата са сериозни и това ни прави много неспокойни.

Как би могъл да се предпази човек?

Ако се намира в района, където има изтичане на радиация няма как да се защити. Единственият начин е да се отдалечи от радиуса, в който съществува опасността. Проблемът е, че точно този радуис не е известен. Това, което се говори в момента в Япония за радуис от 30 километра е съвсем теоретично. Никога не можем да знаем накъде ще задуха вятърът. Например след катастрофата в Чернобил количеството на пристигналата в Гърция радиация беше по-голямо от тази в страни като Австрия, която се намира по-близо. Всичко зависи от климатичните условия, от това къде ще бъде отнесен радиационният облак и от наличието на дъжд, защото така вредните елементи се пренасят директно в почвата.

Колко време е нужно, за да изчезнат изцяло вредните последствия на радиацията?

За почвата е нужно да преминат голям брой години. Така или иначе за една ядрена централа, която остава са нужни поне 60 – 100 години, за да сме сигурни, че районът около нея е чист. Но всеки един от елементите има различен период на полуразпад. За радиационния йод той е сравнително малък, след 60 години можем да сме сигурни, че няма да се намира в нашия организъм. За плутония обаче са нужни стотици години, т.е. човекът ще е починал така или иначе. В случая на обеднения уран говорим за период на полуразпад от милиони години.

Какво е мнението на вашето сдружение за АЕЦ Козлодуй и Белене в България?

Ние започнахме да се занимаваме АЕЦ Козлодуй още през 80-те години, когато всички в Гърция смятаха, че не съществува опасност. През 1994 в Драма бе проведен международен конгрес, в който взеха участие и учени от България, които ни представиха реалните размери на опасността от действието на централата. По-късно Европейският съюз също осъзна тази опасност и бяха направени няколко ремонти. Те обаче бяха направени по източногерманска технология, затова и АЕЦ Козлодуй е една технологично остаряла атомна централа.

Теоретично всяка централа има термин на живот 30 години. Казваме това, защото електрическата енергия е малка по количество в сравнение с общото количество произвеждана енергия. Тази останала енергия автоматично превръща някои елементи в отпадъци с висока радиоактивност. Те обикновено се заравят в района около атомната централа. По този начин самата тя се замърсява с радиация от своите отпадъчни продукти и става много опасна. Затова в Япония страховете се отнасяха най-вече до контейнерите, в които се съхраняват отпадъчните продукти. Те биха предизвикали много по-голяма токсичност в околната среда, отколкото самият реактор.

Затова смятаме, че АЕЦ Козлодуй трябва да се затвори и България да потърси други начини, за да осигури енергийната си автономност. В страната могат да се развият други източници на енергия.

Представители от различни екологични организации от всички страни на Балканите и Германия посетихме Белене преди две години. Строежът на тази централа бе започнал по време на комунистическото управление в България със спецификации от съветски тип. По тази причина много екологични организации подложиха на натиск немската банка, която щеше да финансира строежа да не го направи с аргумента, че не е възможно Германия да финансира построяването на една нова централа като тази в Чернобил на европейска територия. В същото време след политическите промени стойността на проекта скочи десетократно и затова той бе „замразен”.

Преди известно време бяхме чули, че строежът евентуално ще бъде подновен, но се надявам, че след случващото се в Япония това няма да се осъществи.

В едно ваше интервю заявихте, че се съмнявате в истинността на съобщенията на Международната агенция за атомна енергия. Бихте ли разказала нещо повече за това?

Радвам се, че ми давате възможността да уточня какво точно имах предвид. Тук не става дума за някакъв „мистериозен заговор”, а за писмени документи. Международната агенция за атомна енергия е била създадена през 1959, малко след появата на атомните бомби. Тогава хората са приели като много добра идеята за използване на атомната енергия за мирни цели и никой не може да ги кори за това. От тогава досега обаче изминаха много години и вече е доказано, че този аргумент е погрешен. Ядрената енергия не е нито чиста, нито евтина, нито „зелена”.

През същата година на създаването си МААЕ е подписала един договор с Международната здравна организация на ООН, чиято цел е защитата на човешкия живот на цялата планета. В текста на договора се упоменава, че е „належащо да се въведат някои ограничения в публикуването на секретна информация, която се обменя между двете организации”. Така, въпреки че на всяка годишнина от катастрофата в Чернобил съответните генерални секретари на ООН отправяха речи за последствията от избухването на реактора, на 20-та годишнина Международната здравна организация издаде един доклад, в който се представяха данните от само 350 западни източници, въпреки че е известно наличието на над 30.000 публикации и над 170.000 доклади в световен мащаб.

По тази причина нашата федерация, след 20-годишно очакване издаде през 2009 доклад с резултатите от 5.000 научни работи. Сборникът от данни, които бяха обобщени от двама учени от Русия и Беларус бе преведен на английски език и публикуван с отговорността на Академията на науките в Ню Йорк. Така успяхме да научим за реалните размери на ядрената катастрофа в Чернобил.

Тази година се навършват 25 години от тогавашните събития и по този повод международната лекарска асоциация за предотвратяването на ядрената война организира конгрес в Берлин, на който ще бъдат представени още по-скорошни данни. За съжаление последствията не са изчезнали, защото както споменах елементите остават в човешкия организъм и предизвикват различни здравни проблеми. Ще следим този процес за още дъги години, защото когато радиацията засяга хромозомите, проблемите се предават и на следващите поколения. Затова нашето мнение е, че не трябва да сравняваме огромния брой на хората, които загубиха живота си от земетресението и цунамито с последствията на радиацията върху жителите на Япония. Те ще продължат за много години и ще предизвикват непрекъснато поражения на здравето и живота на засегнатите от радиацията хора. Сравнението с Чернобил също не е точно, защото там реакторът беше един, а тук говорим за шест. А в отговор на аргумента, че има оцелели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки искам да кажа, че в един реактор се съдържа хиляда пъти повече радиация околкото в една ядрена бомба като тези, които бяха изпробвани в Япония през II- та световна война.  

Според вас събитията в Япония предизвикаха ли реорганизация на международното антиядрено движение?

Разбира се. Сега виждаме едно ново раздвижване. След мълчание, което продължи около 15 – 20 години ядреното лоби започна отново да предизвиква дискусии в полза на атомната енергия с аргументите, че „цените на петрола се покачват”, „това е единственото решение на икономическата криза”, „лигнитът също е опасен за човешкото здраве”. Тези хора успяха да наложат в Европейския съюз позицията, че тази енергия е „зелена”, което е голяма лъжа. Ще обясня защо. Въпреки че докато действа атомната централа не допринася за увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата, по време на стадиите на нейното построяване, на извличането на ядреното гориво и разрушаването на ядрения реактор се произвеждат много големи количества въглероден диоксид. Следователно е погрешно да се твърди, че това е „зелена” енергия.

Най-негативното обаче е, че всички тези атомни централи са свързани с ядрените и радиоактивните оръжия. Правителствата на страни, които се нуждаят от ядрени оръжия винаги се стремят да имат атомни централи. Тази връзка прави още по-силни фирмите и хората, които ги строят. Разбира се, понеже през последните години хората се уплашиха и правителствата изискват много високи спецификации за сигурност стойността за построяването на една ядрена централа, която е на половината от стойността за нейното разрушаване стана много висока. По тази причина възобновяемите източници на енергия започнаха да се конкурират с ядрената технология на ценова основа и би следвало да се предпочитат.

Например във Финландия пре 1999 трябваше да се предаде в готов вид една ядрена централа от френската фирма Арева. Фирмата изгради цялата обвивка, но се оказа, че тя не е безопасна, понеже бетонът не е имал необходимата плътност. Тогава от Арева твърдяха, че се е получила някаква грешка в превода от финландски език, но разрушиха построеното и трябваше да започнат отново. Така им бе дадена отсрочка от десет години. Ако в този период правителството на Финландия бе започнало да създава еолични паркове и други подобни инсталации щеше да произвежда част от необходимата на страната енергия по еклогичен начин и нямаше да чака да минат десет години, за да бъде построена ядрената централа.

Както вече споменах аз бях обезпокоена от започналата в Гърция дискусия относно „добрите страни на ядрената енергия”. Дори един политически лидер беше заявил преди известно време, че „след като съседите ни строят ядрени централи, защо не и ние?”. Това е лудост. Ние сме на мнение, че трябва да осъществим натиск и така както спряхме строежа на АЕЦ Акую в Турция първия път, да го направим и сега, както успяхме да „замразим” строежа на АЕЦ Белене, и сега да не позволим да започне отново. Не искаме държавите да загубят енергийната си автономност, а да предоставят средствата, които сега харчат за да направят по-безопасни ядрените централи за развитието на алтернативната енергия.