Гръцката икономика ще понесе значителни загуби от евентуална военна намеса в Сирия, като най-големият удар ще бъде цената на петрола. Вчера на международните пазари цената на суровия петрол достигна 117 долара за барел, а анализатори предвиждат тя да скочи до 150 долара, в случай на нападение срещу Дамаск. Пряката последица от това ще бъде увеличаването на енергийните разходи, които производствените кръгове в Гърция вече определят като твърде големи и причина за невъзможността да бъдат намалени цените на вътрешния пазар.
В зависимост от силата и главно от продължителността на кризата, последиците могат да се разпрострат върху всички стоки и услуги, и да направят невъзможно намаляването на инфлацията, тъй като Гърция е зависима в енергийно отношение от петрола. По-тежки ще бъдат негативните ефекти върху земеделието и транспорта, а тревога се забелязва и в областта на круизните пътешествия. Съпътстващи загуби се очаква да отчете и гръцкият износ към трети страни.
Финансовото министерство
Поскъпването на петрола и движението на еврото са двата евентуални първоначални „удара”, които тревожат гръцкото министерство на финансите. Възходящата тенденция в цените на петрола е естествена последица от всяка намеса или заплаха за намеса на страни-членки на НАТО в някоя арабска държава. Поскъпването на петрола е повече резултат от спекулативни действия, отколкото съществен проблем при предлагането на петрола и неговото производство.
Въпреки това всички предишни случаи на военна намеса в Ирак, Либия, дори в Афганистан, са имали множество негативни ефекти за една зависима от петрола икономика като гръцката. Според неофициален индекс всеки 10 долара покачване в цената на суровия петрол предизвикват 0,5% инфлация за гръцката икономика. И то защото всички производствени отрасли, както и функционирането на всички вериги за търговия на дребно, все още зависят много от петрола.
По този начин затрудненията, пред които ще се изправят производители и търговци заради увеличените цени на петрола, ще рефлектират и върху цените на дребно. Подобно нещо обаче ще прекъсне спада в цените, започнал от началото на годината, който за първи път от десетилетия насам оформи отрицателна инфлация в размер на 0,3% за периода януари-юли.
Освен прекия негативен ефект върху доходите на домакинствата този факт ще се отрази и на основните предпоставки при изготвянето на бюджет 2014, което ще започне в следващите дни.
Втората причина за безпокойство на финансовото министерство е движението на долара спрямо еврото. Ако и настоящата криза се развие като предходните, доларът ще поевтинее, а еврото ще поскъпне, в резултат на което ще бъде засегнат гръцкият експорт извън еврозоната.
Колко важно е това може да се разбере ако хвърлим поглед върху гръцкия експорт в зависимост от приемащата страна. Въз основа на последни данни на Гръцката статистическа служба (ЕЛСТАТ), стойността на износа за първото полугодие на годината е разпределена по следния начин: 6,3 милиарда евро към страни-членки на еврозоната и 7,3 милиарда евро към трети страни.
Намаляването на износа няма да бъде само признак на ново затваряне на икономиката. Ще бъде също така и тревожен знак за активни гръцки компании, които виждайки резкия спад във вътрешното потребление, са увеличили експортната си дейност. При това положение, като се има предвид и липсата на ликвидност в Гърция, един проблем в експорта може да превърне жизнеспособни днес компании в проблемни.
Земеделският бранш
Евентуалното рязко поскъпване на петрола предизвиква силно безпокойство и в земеделския бранш – вътрешен и външен.
Както отбелязва за вестник „Нафтемборики” генералният директор на Гръцката Федерация на земеделските кооперации Йоанис Цифорос, енергията представлява един от основните разходи на земеделските производители. За периода 2008-2012 енергията е съставлявала 20% от общите им производствени разходи, заемайки второ място след фуражите, които съставляват 35%.
«Вероятността от поскъпване на петрола на международните пазари, заради напрежението в Сирия, ще бъде още един сериозен проблем за местния земеделски бранш, който вече е притиснат до стената. Показателен е фактът, че в периода 2009-2012 увеличаването на разходите за енергия в земеделските приходи се изчислява на 64%, а в абсолютна стойност на 1,5 милиарда евро», отбелязва Цифорос.
В случай на бързо поскъпване на петрола опитите, които полага земеделският бранш за задържане цените на продукцията си, неизбежно ще бъдат изоставени.
Хранително-вкусовата промишленост
Хранително-вкусовата промишленост също следи отблизо развитието на събитията, като нейни представители подчертават необходимостта от хладнокръвни реакции. Григорис Андониадис, член на управителния съвет на Гръцката Асоциация на хранителната промишленост, посочва, че «браншът ще продължи с опитите за компенсиране на движението в цените на петрола, и като цяло на производствените разходи, доколкото те се движат в разумни граници».
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
