Галерия

1

Гръцката икономика ще понесе значителни загуби от евентуална военна намеса в Сирия, като най-големият удар ще бъде цената на петрола. Вчера на международните пазари цената на суровия петрол достигна 117 долара за барел,  а анализатори предвиждат тя да скочи до 150 долара, в случай на нападение срещу Дамаск. Пряката последица от това ще бъде увеличаването на енергийните разходи, които производствените кръгове в Гърция вече определят като твърде големи и причина за невъзможността да бъдат намалени цените на вътрешния пазар.

В зависимост от силата и главно от продължителността на кризата, последиците могат да се разпрострат върху всички стоки и услуги, и да направят невъзможно намаляването на инфлацията, тъй като Гърция е зависима в енергийно отношение от петрола. По-тежки ще бъдат негативните ефекти върху земеделието и транспорта, а тревога се забелязва и в областта на круизните пътешествия. Съпътстващи загуби се очаква  да отчете и гръцкият износ към трети страни.

Финансовото министерство

Поскъпването на петрола и движението на еврото са двата евентуални първоначални „удара”, които тревожат гръцкото министерство на финансите. Възходящата тенденция в цените на петрола е естествена последица от всяка намеса или заплаха за намеса на страни-членки на НАТО в някоя арабска държава. Поскъпването на петрола е повече резултат от спекулативни действия, отколкото съществен проблем при предлагането на петрола и неговото производство.

Въпреки това всички предишни случаи на военна намеса в Ирак, Либия, дори в Афганистан, са имали множество негативни ефекти за една зависима от петрола икономика като гръцката. Според неофициален индекс всеки 10 долара покачване в цената на суровия петрол предизвикват 0,5% инфлация за гръцката икономика. И то защото всички производствени отрасли, както и функционирането на всички вериги за търговия на дребно, все още зависят много от петрола.

По този начин затрудненията, пред които ще се изправят производители и търговци заради увеличените цени на петрола, ще рефлектират и върху цените на дребно. Подобно нещо обаче ще прекъсне спада в цените, започнал от началото на годината, който за първи път от десетилетия насам оформи отрицателна инфлация в размер на 0,3% за периода януари-юли.

Освен прекия негативен ефект върху доходите на домакинствата този факт ще се отрази и на основните предпоставки при изготвянето на бюджет 2014, което ще започне в следващите дни.

Втората причина за безпокойство на финансовото министерство е движението на долара спрямо еврото. Ако и настоящата криза се развие като предходните, доларът ще поевтинее, а еврото ще поскъпне, в резултат на което ще бъде засегнат гръцкият експорт извън еврозоната.

Колко важно е това може да се разбере ако хвърлим поглед върху гръцкия експорт в зависимост от приемащата страна. Въз основа на последни данни на Гръцката статистическа служба (ЕЛСТАТ), стойността на износа за първото полугодие на годината е разпределена по следния начин: 6,3 милиарда евро към страни-членки на еврозоната и 7,3 милиарда евро към трети страни.

Намаляването на износа няма да бъде само признак на ново затваряне на икономиката. Ще бъде също така и тревожен знак за активни гръцки компании, които виждайки резкия спад във вътрешното потребление, са увеличили експортната си дейност. При това положение, като се има предвид и липсата на ликвидност в Гърция, един проблем в експорта може да превърне жизнеспособни днес компании в проблемни.

Земеделският бранш

Евентуалното рязко поскъпване на петрола предизвиква силно безпокойство и в земеделския бранш – вътрешен и външен.

Както отбелязва за вестник „Нафтемборики” генералният директор на Гръцката Федерация на земеделските кооперации Йоанис Цифорос, енергията представлява един от основните разходи на земеделските производители. За периода 2008-2012 енергията е съставлявала 20% от общите им производствени разходи, заемайки второ място след фуражите, които съставляват 35%.

«Вероятността от поскъпване на петрола на международните пазари, заради напрежението в Сирия, ще бъде още един сериозен проблем за местния земеделски бранш, който вече е притиснат до стената. Показателен е фактът, че в периода 2009-2012 увеличаването на разходите за енергия в земеделските приходи се изчислява на 64%, а в абсолютна стойност на 1,5 милиарда евро», отбелязва Цифорос.

В случай на бързо поскъпване на петрола опитите, които полага земеделският бранш за задържане цените на продукцията си, неизбежно ще бъдат изоставени.

Хранително-вкусовата промишленост

Хранително-вкусовата промишленост също следи отблизо развитието на събитията, като нейни представители подчертават необходимостта от хладнокръвни реакции. Григорис Андониадис, член на управителния съвет на Гръцката Асоциация на хранителната промишленост, посочва, че «браншът ще продължи с опитите за компенсиране на движението в цените на петрола, и като цяло на производствените разходи, доколкото те се движат в разумни граници».

Като се има предвид мощната конкуренция, която се развива особено през последните години, и спадът в потреблението на вътрешния пазар на хранителни стоки, предприятията са склонни първо да изчерпват всички възможности за компенсиране на производствените разходи, преди да преминат към увеличаване на цените, тъй като това вероятно би довело до загуба на пазарен дял. Във всеки случай, високите цени на петрола за някои предвещават промяна на цените по рафтовете на супермаркетите.

Според представители на пазара, «като се има предвид положението, в което се намира вътрешната икономика, и продължаващата рецесия, ограничената ликвидност и гъвкавост на компаниите, не е изключено някои дружества да не могат за компенсират цялата тежест. Всяка компания ще изчисли, на базата на собствените си планове, ефектите от поскъпването на петрола върху цените на стоките й».

Пазарът на петрол и петролни продукти

С особена тревога следят играчите на гръцкия пазар повишаването на цената на петрола на международните пазари. Общо е мнението, че трябва да има стабилно поведение в цената на суровия петрол. Поне това искат рафинериите в района на Средиземно море. Ако поскъпването е много голямо, тогава ще последва невъзможност за управление на оборотния капитал.

Същите участници на пазара обаче отбелязват, че пряк ефект от увеличението на цените ще бъде и поскъпването на авиационните горива. За съжаление това не може да бъде избегнато и се смята, че ще има отрицателен ефект и в областта на експорта, където вече бяха отчетени най-лошите резултати на ниво първо полугодие – без петролните продукти.

Това обаче, което не може да се случи, е каквато и да било възможност за спекула на вътрешния пазар от големите рафинерни компании. Защото поскъпването на суровия петрол на международните пазари не предполага увеличаване на цената на всички петролни продукти, които имат различно движение на борсата (т.е. едно е цената на суровия петрол, и съвсем друго – цената на петролния продукт).

Разбира се, ако някой е купил такива на ниски цени и държи големи запаси, цената им ще се увеличи значително, но пак не е възможно да се предвиди какво ще последва в бъдеще. Така или иначе всички вече знаят, че възможностите за преработване на суровия петрол в региона са отчайващо малки.

Във всеки случай, страхът от един общ конфликт изглежда днес занимава повече фирмите в бранша. В този смисъл към момента цените на петрола, които естествено се влияят от съотношението между търсене и предлагане, се формират от увеличения геополитически риск.

Транспортът

Една евентуална военна намеса в Сирия може да има неизмерими за момента последствия и за транспорта в Гърция. Цената на петрола отбеляза ръст по-голям от 2 долара за барел, като цената на сорта брент надхвърли 117 долара, а американският суров петрол достигна най-високото си ниво за последните две години, което води до сътресения в разходите на транспортните фирми.

Така придобива особено значение проучването на Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU) за ефекта от поскъпването на горивата в транспорта, според което всеки процент увеличение в цената на горивата води до увеличение от 0,2% до 0,34% на транспортните разходи.

Международния съюз за автомобилен транспорт посочва, че поскъпването на горивата увеличава транспортните разходи и впоследствие се поема от крайните потребители. Освен това в очакване на военната намеса в Сирия се подготвят мерки за преодоляване на най-неотложните проблеми в областта на въздушния транспорт.

Круизите в източно Средиземно море – първите вероятни жертви

Международните круизи в източно Средиземно море ще са едни от първите жертви на евентуална военна намеса на западните сили в Сирия, според туристическия бранш в Гърция.

Събитията в Сирия тревожат гръцката туристическа индустрия, макар че до момента няма нещо конкретно, което да е свързано с евентуални негативни ефекти от развитието на нещата през последните дни на международно дипломатическо ниво. От туристическия бранш обаче смятат, че в случай на продължителен военен конфликт в Сирия той ще има отрицателни последици за туризма във всички страни от региона.

По-конкретно що се отнася до Гърция, като се има предвид, че туристическият сезон е към своя край, щетите ще бъдат по-малки. Специалисти в бранша посочват, че вероятно най-големи загуби ще претърпят круизите, които вече понасят „удари” от събитията в Египет. Те принудиха много компании да променят курса на своите круизни кораби и да се насочат към гръцките пристанища, което пък бе от полза за гръцката икономика.

В интервю за вестник „Нафтемборики” председателят на Асоциацията на гръцките туристически компании Андреас Андреадис припомня неотдавнашно свое изявление по повод събитията в Египет. В него той призова всички към сдържаност що се отнася до развитието на гръцкия туризъм, защото, както подчерта «евентуална дестабилизация или „пламване” на региона крие повече опасности, отколкото ползи за нашия туризъм».

„Факт е, добавя Андреадис, че един продължителен военен конфликт в Сирия ще се отрази негативно на туристическия поток в целия регион”. Той смята, че най-много „удари” ще понесат круизните пътешествия. Едновременно с това предполага, че ще намалее и потокът от американски туристи, които от една страна са по-чувствителни на тема сигрност, а от друга възпроемат цялото източно Средиземноморие като един общ регион.

Що се отнася до гръцката туристическа индустрия, всичко ще зависи от продължителността на операциите. Ако са кратки, както поне изглежда планират западните военни сили, тогава негативните ефекти върху гръцкия туризъм ще са много малко, тъй като сезонът върви към своя край, а за сезон 2014 изобщо няма да има последици, според Андреас Андреадис.

По въпроса за круизите заместник-председателят на Асоциацията на собствениците на круизни кораби Михалис Ламброс обяснява, че в случай на военен конфликт в Сирия ще бъдат засегнати международните круизи и главно пристанищата, които са в съседство с региона. Относно гръцките острови Ламброс смята, че те няма да имат проблеми, както и пристанището на Кушадасъ в Турция.