Галерия

1

Григорис Фармакис е един от най-активните потребители на социалните медии в Гърция. Той има собствен блог, а профилите му във Facebook и Twitter се посещават всеки ден от хиляди „последователи”. Инженер и бизнесмен, той ръководи консултантската компания за изследване и управление на финансови и статистически данни Agilis, която се занимава също с производство на специализирани софтуерни продукти.

Григорис Фармакис се кандидатира за първи път на изборите на 6 май с бюлетината на Демократичния алианс. Той няма да участва в изборите на 17 юни, но заедно с още поне 249 други рационално мислещи хора създадоха инициативата „Открито общество”.

В интервю за GRReporter той говори за нея, за изборите, популизма, бъдещето на Нова демокрация и дясноцентристкото пространство, както и за силата на социалните медии.

Г-н Фармакис, разкажете ни за инициативата „Открито общество”.

„Открито общество” е една гражданска инициатива, която не е политическа организация, нито възнамерява да се превърне в партия, въпреки че има една съвсем ясна политическа позиция. Понеже не искахме нейното създаване да бъде свързано с конкретните хора, които я започнахме, изчакахме да се съберат първите 100 подписи в нейна подкрепа, преди да я оповестим. Според нас няма голямо значение кои хора са поставили началото, а това кои споделят идеите на инициативата.

Решихме да я представим в интернет, именно защото не искахме тя да бъде приета като начин за лично създаване на имидж. Към първоначалните 100 подписи се прибавиха още 150. Целта на инициативата е да се намесва в обществения диалог чрез ред дейности, които могат да бъдат предлагани от участниците в нея: писане на текстове, организиране на дискусии и каквото и да е друго, което може да внесе въпроси за обсъждане в рамките на социалния диалог или да упражни натиск на различните нива на вземане на решения. Т.е. няма да бъде мозъчен тръст, а най-образно казано нещо като политически активизъм. Първата ни дейност бе учредителната декларация, която изтъква какво е в крайна сметка Гърция в Европа.

От един бърз поглед в списъка става ясно, че в инициативата участват хора от много политически пространства.

Да и това беше една от целите ни. Можем да кажем, че все пак става дума за едно конкретно политическо пространство, което е широкото центристко пространство. Между нас има либерали, социалдемократи и леви. Усилията ни са да обединим всички хора, независимо от техните партийни предпочитания, които обаче споделят минимума: Една Гърция, която се базира на институциите на правовата държава, на отвореното общество, на съвременното управление, на отворената икономика и социалната държава, на подкрепата на по-слабите и намаляването на неравенството. Инициативата има политически характер, но той е достатъчно широк, за да бъде отнесен към конкретно политическо пространство. На практика е това, което липсва от гръцкия политически спектър. Нашите принципи са свободна и конкурентна икономика, реформи в тази насока, институции и правова държава, държавна намеса на пазара само там, където той не може да се саморегулира, държава, която да предоставя на гражданите здравни услуги, образование и сигурност.

На изборите на 6 май бяхте кандидат за депутат. Какъв беше опитът ви от изборния процес?

Мисля, че най-характерното на миналите избори беше, че много хора като мен, които нямахме никаква партийна дейност решихме да се кандидатираме в един особено негативен период за Гърция. И това беше едно от позитивните неща.

Колкото до резултатите, те от една страна бяха очаквани, а от друга – много обезпокояващи. Първо, защото виждаме непрекъснато увеличение на поляризацията и колкото и хората, които се опитваме да запазим самообладание да поддържаме мнението, че решението е всички да се съгласим с един минимум общоприети неща и да отстраним за малко идеологическите си различия, виждаме, че тази центристка позиция вече не е част от публичната дискусия. Точно обратното – в момента имаме две крайности, които се поляризират.

Това, което ме притеснява повече са тези избори, а не миналите. Днешната ситуация, която всеки ден става все по-лоша със засилените случаи на насилие. За първи път, откакто се помня имаме предизборен период с толкова чести случаи на насилие.

Каква е ролята на популизма в обществения живот?

Мисля, че това, което споменах за насилието е свързано пряко с популизма. Той на практика е едно отрицание на рационалността. Популизмът не е просто демагогия, той е нещо много по-лукаво. Той се изразява в създаването на един общ враг, който може и да е изкуствен и да го поставиш срещу гражданите. Да решиш, че те са народът, т.е. една обща безформена маса, чиято воля тълкуваш ти в ролята ти на политическа партия. Този процес е много подмолен, защото анулира рационалността, която е основата на демокрацията. Когато създаваш този враг и даваш израз на „свещения” гняв на хората, които се „задушават” от правотата си и т.н., създаваш една празнина в логиката. И тя се запълва от насилието.