Галерия

1

Когато миналата година започнаха събиранията на Негодуващите на площада бях сред първите, които ги разкритикуваха. Стигна се дотам, че някои да ме обвинят, че не разбирам техните проблеми. Аз пък казвам, че когато ругаеш парламента, който е една институция или хвърляш кисело мляко срещу политиците, тези млека постепенно ще се превърнат в бой, както стана срещу депутата Костис Хадзидакис и журналиста Тасос Телоглу. Тогава пак ли ще оправдаем гнева? Когато оправдаваш киселото мляко и ругатнята всъщност анулираш диалога. В празнината ще се появи насилието, което си „узаконил”, без да го разбереш. Затова бях много притеснен, когато виждах подобията на бесилки и чувах агресивни лозунги. Цялата политическа система бе превърната във всеобщ враг, а срещу нея бе поставен целият гръцки народ. Когато викаш „да изгори парламента”, гражданинът може да гласува за Златна зора, защото от там му обещават, че ще влязат там, за да бият. Хората не гласуваха за тях, понеже са нацисти. Повечето от тях дори не знаят какво идеологически е нацизмът. Те гласуваха за Златна зора, заради нелегалната имиграция, която е въпрос, който се използва по особено негативен начин от много партии. Втората причина е именно, за да има сцени на бой, които да ги задоволят. И това, защото популизмът научи хората, че „свещеният” гняв може да оправдае няколко шамара в парламента. Пътят на насилието започна от доста време насам и се опасявам, че може да няма връщане назад.

Няколко дни преди изборите изглежда, че лидерът на СИРИЗА успява да изпрати по-успешно своите политически послания, отколкото основният му противник Андонис Самарас. На какво се дължи това според Вас?

Първо трябва да кажа, че политическите промени се извършват толкова бързо, че не е възможно да се тълкуват действията на една партия, според това как е изглеждала тя дори и преди няколко месеца. Това се дължи на масовите измествания на гласоподавателите. Това създава една двустранна връзка между политическите лидери и електората, а в условията на популизма по-скоро политиците следват гласоподавателите, отколкото обратното.

Не можем да говорим за СИРИЗА, имайки наум партията с изборна сила от 5 на сто отпреди една година. Алексис Ципрас и неговият екип разбраха, че процентът, който спечелиха на 6 май се дължи на електората на ПАСОК. Това са хора, мнозинството от които работят в държавния сектор и се притесняват, че може да изгубят работата си. Други пък са били срещу меморандума и не са могли да простят на ПАСОК за него. На практика обаче те не са леви в смисъла на левичаря – комунист, каквито са членовете на ръководния екип на СИРИЗА. Т.е. част от патриотичния полулистки ПАСОК. Това са същите хора, които си тръгнаха от Нова демокрация, за да отидат в Незвисимите гърци на Панос Каменос.

Посланието на Алексис Ципрас преминава по-лесно в обществото, заради сантименталната политическа реторика, на която бе научена тази публика през последните 30 – 40 години. Обещанията, че ще анулират меморандума, ще покажат на останалите как стоят нещата и т.н. е лесно да бъдат комуникирани, защото хората искат да чуят точно това. А от друга страна Нова демокрация и по-конкретно нейният лидер е напълно неспособен да се справи с това. И причината е, че той е непоследователен. След като се опитваше да последва тази политика срещу меморандума в продължение на две години и използваше една подобна патриотична и популистка реторика, сега не можа да убеди, че е лидерът на една европейска политическа сила. Андонис Самарас просто се отбранява срещу Алексис Ципрас. В началото дори се опитаха да го направят с помощта на антикомунистическа реторика. Но всъщност никой не се опасява, че СИРИЗА е една комунистическа сталинистка партия. Този довод не може да убеди никого. Мисля, че много от хората, които ще гласуват за Нова демокрация в неделя ще го направят със свито сърце и не защото искат да гласуват за Самарас. Затова смятам, че динамиката на събитията го е подминала, както и че дори и да спечели, той няма да е нито премиер, нито председател на Нова демокрация. В деня след изборите ще станем свидетели на големи събития. По един странен начин не хората, а събитията решават за развоя на нещата. Това се случи с Георгиос Папандреу. Самата му партия го отхвърли. Така смятам, че в Нова демокрация подкрепят в момента Андонис Самарас, просто защото не успяха да го сменят или защото в дадения момент нямаха друг избор. Подкрепата в неговото лице е с предпоставки и от страна на гласоподавателите, и от партията. 

При тези условия може би Демократичният алианс, чийто кандидат бяхте евентуално няма да се обособи повторно. Кой би могъл да бъде евентуалният лидер на Нова демокрация?

Не зная дали Демократичният алианс ще се отцепи отново. Мисля, че в момента е много трудно да се правят преценки. Не зная кой би могъл да бъде лидер на Нова демокрация, но съм убеден, че ако партията не иска да последва съдбата на ПАСОК, трябва да се реорганизира. Първото трябва да бъде да си възвърне по-центристкия характер, който загуби през последните години, да намери ръководен екип, който да гарантира този характер и също така да се отърве от много тежести от миналото. Хората не могат да простят лесно на политиците за тяхното „изхабяване” през годините. Това е и предимството на Алексис Ципрас. Че много хора в последния момент преди гласуването ще си кажат: „Ето, те нямат правителствен опит”.

Смятам, че на изборите ще бъде излъчен коалиционен кабинет с участието на Нова демокрация, ПАСОК и Демократичната Левица, като премиерът няма да е Андонис Самарас и това ще спомогне за промяната на ръководната група в Нова демокрация и нейното развитие.