Галерия

1

И все пак някои смятат, че Алексис Ципрас печели точки с прецизните си изказвания, докато Андонис Самарас, както и другите лидери не успяват. Как коментирате това?

От една страна Андонис Самарас не е никак конкретен, защото се опитва да заобли нещата и така се принуждава да казва неща с цел да задоволи всички слушатели. Това е класическият пример за популистка политика. От друга страна нещата, които казва Алексис Ципрас звучат като конкретни, но не са. Никой не е наясно дали в крайна сметка той първо ще анулира меморандума и след това ще го предоговори, дали ще го анулира политически или юридически, дали на 28 юни, ако бъде избран за премиер ще отиде на заседанието на Еврогрупата, като преди това ще е анулирал меморандума или ще отиде за преговори. Наистина никой не знае какво точно ще направи за преодоляването на кризата и финансовите проблеми на страната. СИРИЗА от една страна иска да задоволи първоначалните си поддръжници, т.е. радикалните левичари, които са срещу еврото и за завръщането на драхмата. От друга страна обаче не иска да изплаши новия си електорат, съставен от предишните гласоподаватели на ПАСОК, които са за еврото и Европейския съюз. Алексис Ципрас се принуди да представи икономическа програма преди няколко дни, именно за да спре различните позиции, които изразяваха партийните представители в медиите.

Независимо от всички останали послания, за СИРИЗА ще гласуват хората, които са против меморандума. И тук искам да посоча, че ако бъде избран, Алексис Ципрас ще се озове в безизходица. Той или ще трябва да направи това, което е обещал, т.е. да анулира меморандума и на следващия ден след изборите ще трябва да убеди гласоподавателите си, че ще трябва да направят още по-големи финансови жертви. Защото продължаваме да нямаме средства. Другият избор е да не анулира меморандума, защото ще разбере, че все още е невъзможно Гърция да стъпи сама на краката си и тогава отново неговият електорат ще е недоволен. Това е една трудна за справяне безизходица.

Каква е ролята на социалните медии в изборите на 6 май и в предстоящите?

Бих искал да Ви дам един личен пример: Аз съм много активен в социалните медии, много хора ме познават от тях и изобщо аз също ги използвам много в дейността си. Въпреки това беше достатъчно да се появя само веднъж по телевизията, за да започнат да ми се обаждат различни хора, да ме търсят бивши състуденти, с които не се бяхме виждали от години и да ми изразят подкрепата си. С това искам да кажа, че силата на традиционните медии е много голяма. Twitter например е общност от няколко десетки хиляди хора, но гласоподавателите в Гърция са 10 милиона. Все още не се намираме в епохата, в която социалните медии се конкурират с традиционните във формирането на публичната дискусия.

Това, което правят обаче е, че сближават хората и спомагат за тяхното свързване с други хора. Запознават се помежду си хора, които не са свързани помежду си нито професионално, нито социално, нито дори от географска гледна точка. Те им помагат да се свързват и да предприемат общи действия, както направихме ние с инициативата „Открито общество”.

Социалните медии предоставят директност. Поставят гражданите в една позиция на равнопоставеност с журналистите. Веднъж бях написал в блога си една статия в отговор на статия на един много известен журналист, който се беше обявил за завръщането на страната към драхмата. В нея обяснявах с аргументи защо това е лош избор. Статията ми бе прочетена между 20 – 25 000 пъти. Такъв е тиражът на един от големите вестници. Преди да се появят социалните медии един обикновен човек като мен никога не би имал възможността да отговори на един журналист на толкова равнопоставена база. Тази връзка помага и на самите журналисти, които имат по-директна връзка с читателите и биват критикувани по-директно. Така те са по-внимателни, опитват се да събират повече информация. Тази връзка със социалните медии ще е в голяма полза на традиционните.

Иначе аз съм един от хората, които не вярват в гражданската журналистика, нито че с помощта на социалните медии всички можем да станем журналисти. Това е една професия, която трябва да знаеш как да вършиш и да си посветен на нея. Не мисля, че ще престане нуждата от журналистиката. Тя просто ще се промени позитивно от присъствието на социалните медии.