Анастасия Балездрова
Вече повече от две седмици тротоарът срещу представителството на ООН в Атина е превърнат в палатков лагер от десетки бежанци. „Там, до знамето са палестинците, до тях са афганистанците и след това сме ние от Иран”, показва ми 27-годишният Бахрам. Обединени от общото си искане към гръцката държава да им бъде предоставено политическо убежище, хората стоят в палатките денем и нощем.
„Аз пристигнах в Гърция и после заминах за Германия, но там полицията ме залови. Прекарах 2 месеца и половина в затвора и след това ме върнаха отново тук, защото по европейския закон трябва да поискаш убежище в страната, в която са ти взели отпечатъци от пръстите”, разказва Бахрам. И той както останалите е подал молба за политическо убежище, но още чака отговор. „Аз съм в Гърция от две години, но има хора, които са тук повече от десет. Децата им са родени тук, говорят езика, ходят на училище, а нямат никакви документи. Моят брат също е ученик и то от най-добрите. Има само отлични оценки. Ако го чуеш да говори гръцки, няма да разбереш, че е чужденец”.
Когато един имигрант подава молба за политическо убежище от службата за чужденци му дават една „карта на чужденец, поискал убежище”. Заинтересованите я наричат „червена карта”. Според Бахрам „червената карта” е за бежанци, които не искат да останат в Гърция. „Ние искаме да останем. Гърците се отнасят много добре с нас, идват и ни питат как сме и дали имаме нужда от нещо. Ние не се нуждаем от никаква помощ. Искаме документи и затова се обръщаме към гръцкото правителство с молба да ни помогне и подкрепи.
„Червената карта трябва да се обновява на всеки шест месеца. Когато отиваме в полицията, за да бъде обновена в някои случаи я вземат и не я връщат обратно или ни дават документ, с който ни информират, че трябва да напуснем страната. Ние обаче не можем да отидем в никоя друга държава, защото ще ни върнат обратно. От друга страна винаги съществува страхът, че може да ни депортират в Иран. Ако това се случи, мога да кажа със стопроцентова сигурност, че там ще ни убият”.
Преди няколко дни около 50 иранци са протестирали пред сградата на иранското посолство срещу президента и правителството на страната, които смятат за диктатура. „Там бият и убиват хора само защото са против режима. Повечето от нас сме избягали от родината си точно поради тази причина. Ето този мъж е прекарал 17 години в затвора, след като е бил заловен по време на студентски протести”, разказва ми Бахрам докато ми показва снимки, на които се виждат жени, заровени до кръста в земята за да бъдат замерени с камъни и хора-жертви на жесток побой от страна на религиозната полиция. „Посолството на Иран е съвсем близо. Вчера от тук мина един автомобил, някой от вътре ни засне и после отмина без изобщо да спре. Това е много опасно за нас. Хората от посолството изпращат снимките в Иран. Всъщност това не са обикновени снимки. От тях те могат да вземат данни за мен като ириса на окото ми или отпечатъците от пръстите ми”, казва още младият мъж.
Повечето от иранците са напуснали работа, за да могат да се намират в лагера. Казват, че ако не получат отговор от гръцкото правителство, ще преминат към по-драстични действия. Възнамеряват да започнат гладна стачка и да зашият устите си. „Нямаме какво да загубим. Имаме само телата и своя живот. Ако Гърция не се погрижи за нас и реши да ни върне в Иран, предпочитаме да се самоубием тук, отколкото да ни убият там”.
В съседната палатка двама афганистанци вече бяха зашили своите усти от четири дни. От тогава пият само вода и то със сламка. Единият беше легнал и изглеждаше зле, затова и извикаха линейка, за да го приемат в болница.
Палатков лагер има и в центъра на Атина пред сградата на университета. В тях живеят около 100 афганистанци, между които има и много семейства с малки деца. „Хората, които виждате тук се намират в Гърция от един месец до 11 години и все още нямат документи. Раждат се деца, растат тук, знаят гръцки език, но са „висящи”, нямат никакви документи”, ми разказва Маруф. Той самият също няма документи и казва, че единствено познанието на гръцки език го спасява от проблеми с полицията. „Цял свят знае за проблемите в Афганистан през последните 35 години. Ние заминахме от там, за да търсим добър и свободен живот, без войни и бомби. Но и тук живеем със страха да не бъдем изпратени в затвора поради липсата на документи или да не бъдем депортирани в Афганистан”.
И тук има изложени снимки на жертви на насилие. В текста, който раздават на минувачите афганистанците пишат, че „една от основните причини да се намираме тук е тероризмът и враждебността на талибаните. Те атакуват районите, които управляват и арестуват млади мъже, които принуждават да ги последват. Правят бомбени атентати в градовете и са автори на много престъпления, които трудно биха могли да се опишат с думи”. Според афганистанците присъствието на силите на НАТО в родината им не е подобрило живота на хората, докато талибаните стават все по-силни. Те смятат, че войските на Запада се намират в Афганистан, за да задоволят своите интереси, но не и да помогнат на хората там. „Под крилете на самолетите умират хиляди души” пишат те.
Единственото им искане е предоставянето на политическо убежище, което „сме поискали от години и още чакаме”. Маруф остави да се подразбере, че ще преминат към по-твърди и драстични начини на простест, но отказа да ги назове.
Според гръцкия отдел на международната организация за защита на човешките права Амнести Интернешънъл „хората, които търсят политическо убежище и незаконните имигранти не са престъпници. Гръцките власти обаче се държат с тях точно по този начин като не спазват правата, които им осигурява международното право. За момента имигрантите биват залавяни веднага, след като пристигнат в страната, без да се прави проверка дали това е нужно. Арестът би трябвало да е най-крайната мярка”. Според техните данни гръцките власти признават за бегълци много малък брой от търсещите убежище. От общо над 30 000 молби, които са били разгледани през миналата година само на 36 е било дадено политическо убежище, а на други 128 е бил осигурен статут на субсидиарна закрила.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
